Надеждата

Логично и необходимо е надеждата да бъде обвързана с търпението. За хората тя представлява упование в някакъв нефиксиран бъдещ момент, за изпълнение на дадени очаквания или желания (което е доста несъзнателно по отношение на присъствеността в настоящето).
Надеждата е термин, често използван и в Библията, като най-значимата му употреба е в словосъчетанието “пребъдвайте в надежда”. Това само по себе си говори, че теологичният и смисъл е в едно сплитане на търпението и смирението, като по-конкретно означава онзи пречистващ процес, който е в състояние да пригоди човека за изпълнение на божественото обещание в него (най-ярък пример – 40-те години мъки в пустинята за народа израилев преди извеждането в обетованата земя).
Обаче нека се върнем на човешката надежда, която е отправена към някакви частни осъществявания, очакванията на които по презумпция предизвикват полусъзнателна напрегнатост в надяващия се. С изяснени обаче взаимовръзки между надежда, търпение и смирение, се оказва, че този вид надежда е само едно повърхностно бягство от живото “сега”, което единствено е реалното поле за посев. (последното от своя страна, поради тази характеристика, кореспондира с теологичната категория “вяра”.)
Тъй като, както определихме, надеждата е свързана с плодотворността на търпението, смирението и спокойствието, тези напрегнатости, които хората недомислено определят като “надежда”, би трябвало да бъдат разобличени и разпознати в светлината на душевната дълбочинност.
Само отказът от всякакви надежди, принудил човек да придаде на външното и повърхностното необходимото му съдържание – една преходна изява, би могъл да придаде онази лекота на личността му, в която тя да пребивава в Другата, чиста и истинска Надежда. Това е да пребъдваш в надеждата, чието обещание е Любов.