30.10.2010 г.

Ангелус Силезиус 1

Стихиите в сърцето обуздай, че никак то сред урагани,
земетръси и пожари до безкрай, няма дом на Бог да стане.


Зората утринна светлик най-нежен притежава,
но по-красива е душата, ако в нея Бог изгрява.


Ако друго в сърцето не пускаш, Бог ще затвориш ти там
и собствен затворник ще бъде, служител на личния храм.


Бедният пред тежки мисли и очакване глава не свежда,
понеже той цени и слави що волята на Бог отрежда.


Ни ти сам, ни приятел, ни враг, позволяват ти дъх да поемеш;
Само в Бог е едната награда, ако цел ти е, повод и бреме.


Духът на Бог изпълва цялата земя и атмосфера.
Къде е грешникът тогава, недокоснат, ненамерен?


Всяко земно изкуство е способно да ни зароби,
освен на Бог да дарим най-дълбока и искрена обич.


Уви! за празни удоволствия те губят кръв и здраве,
към благостта на небесата никой крачка не направи.


Широкото съзнание почива, ограниченото се зъби и мята.
Не е ли вързаното псе - кое се тръшка на земята?


Не е достигнал никой туй високо състояние -
като душата мълчалива и свободна от терзания.


Зачена ли вече, роди ли?! Пази се, о, девствена Нежност!
Врагът ще убие плода ти, окажеш ли се небрежна.


С мъдростта си Бог е дълбок, широк е в сърдечност,
в могъществото – висок и предълъг по вечност.


Умът се измерва с това, колко скромността го спасява;
На който със друго се мери - добродетелите не устояват.


Бог - Отец е първичната точка; като линия, Бог – Син потича,
Бог – Дух е тяхната плоскост, корона на божието величие.


Поданичество в Небесното Царство се купува тук на земята;
преминеш ли вече отвъд, няма как да изплащаш цената.


Цел на земната любов е на себе си да угодява,
а любовта на Бог на всички щастие дарява;
Тази е, с която всеки трябва да борави,
а другата, любов без мъдрост, си е просто завист.


Денят озаряващ е в рая, в ада е, черна, нощта,
тук само здрач ни се дава. Блажен, който вижда това.


Бог достига се чрез Бог, а дявола - чрез свят;
Човеците все още служат в собствения ад!


Нещо умира, ражда се друго, на ново начало е извор смъртта.
Бог ще расте и расте на Небето, Адам намалява ли в свойта земя.


Сърцето си трябва да пазиш – чисто, неразрушимо;
ако Бог си намери местенце, излива там своето вино.


Пилето вътре в яйце е; яйцето е вътре във пиле;
Едното съдържа се в двете и двете в едно са се скрили.


Както дървото е в семе, огънят намира се в кремък,
тъй и Творецът на Всичко - всяка мъничка форма приема.


Угодният Богу покой е чистият от жажда и страсти,
свободен от воля човешка, отворен за вечното щастие.


Грехът ни е нашата зима, изкуплението е пролетта;
Лятото - времето–милост, есента е сезон-пълнота.


Няма непълни неща; чакълът е брат на рубин,
а жабите са достойни, колкото свят серафим.


Не служиш на Господа ти - чрез бдение, пост и молитва;
на себе си с тях угодяваш и пътя към рая изпитваш.


В море се капката превръща щом във други се разбие.
Тъй душата в Бог се връща, ако извора открие.


В хляб събрани са зрънцата, капките творят море.
И на Господ пълнотата - с множеството се кове.


Скъперникът, като почине, богатството си изоставя;
Когато мъдрият си тръгне, към идното си го прибавя.


Ако има кюлче злато глупецът за богат се смята.
Мъдрецът беден е дори да има всичко на земята.


Богатството да бъде в теб; това, което не обхващаш,
би било с природа земна, дето в пъкъла те праща.


Десет” - скиптърът най-висш, от едното и нула съставен;
Бог с Творение се слива - светът от любов е направен.


Бог е най-простото нещо; свободен е, чист, необлечен;
казвам ти тихо, горещо: Лишеността е свята, човече.


Творението книга свещена е. Научи да четеш редовете и,
законите нейни ще знаеш и Автора в теб ще усетиш.


Глупецо, мълчи, не осъждай Ева или Адам.
Да не бяха те паднали първи, ти пак би пропаднал и сам!


Странно, че толкова малко прекрачват вратите на рая;
Но толкоз са, дето отказват се от земните обичаи.


Не ти е нужен телескоп за небесните покои.
Отвърни се от света си - те ще бъдат вечно твои.


Бедността ни е в нашия разум; Бих могъл император да бъда,
но пак в тишина да споделям на светците смирени присъдата.


Бог позволил е на зрелите да пият вино обилно;
Докато ти си дете – само мляко и друго нищо по-силно.


От Него са твоите качества, но не е добродетелен Бог –
както светлото пръска го слънцето, водите пък - извор дълбок.


По-силно от Бог не е нищо, но пак не Той решава
моят избор на волната воля, нито какво заслужавам.


Двамина живеят у мен; на Господа служи един,
а другият иска света - той е на дявола син.


Колко глупав е онзи, опитващ да сграбчи мъгли?
почести външни желаеш – е, толкова глупав си ти.


Мъдрият, материално богат ли е – в каса държи си парите.
Скъперникът ги съхранява в душата си, затова са немирни и дните му.


Защо, щом всичко се движи, само ти тук седиш –
оставаш единствено тялото, без нищо да подобриш.


Сухо листо на земята, капката вкиснало вино –
нима са подобие още на лоза и зелена градина.


Стани и воювай, войнико! Много повече тъй ще пожънеш,
ако в битката търсиш мира, вместо той във борби да потъне.


Любовта, магнит мъдреците, що злато от калта влече,
превръща нищото в реликва, а мен – във божие дете.


Всичко игра е на божествеността,
доволна с това, че създава света.


Мъстта - колело, що се вечно върти
и щом го засилим – носи още беди.


Сърцето да би могло ти да стане яслен кът,
Отново Бог би слязъл на земята в плът.


В Духа всички чувства едно са, целостта си не нарушават.
Който Господа вижда, той усеща и притежава.


Убежденията подобни на пясък са,
основата им срутва се с трясък.


В себе си навлез - да подириш философския камък -
в далечни и чужди земи - със сигурност него го няма.


Приятелю, не вярвай на мен –мъдри думи не мога да дам,
та Словото би влязло във мен - ако съм съвсем глухоням.


Да искаш ти друго да си е избор нелеп,
та Бог и Вселената са заключени в теб.


Нека другите за погребението си да се тревожат,
за мемориали по ковчега, в който кости ще положат;
Беззначни са ми гроб, олтар и камък общо-взето,
единствено ще си почина на Иисус в сърцето.


Велики сме колкото Господ, той малък е колкото нас;
Не е Бог над мене изобщо, нито под него съм аз.


Духът ми е семе, от Господ посято,
израства когато от Него познато е.


Кралицата е любовта; добродетели - нейната свита;
слуги са и труд и дела; С кого искаш среща, те питам?


Да съм осмян и отхвърлен, безкрайно да плача и страдам,
нищо да нямам и зная – най-святата ми награда.


Човече, не се и съмнявай, нужна ти е смиреност.
Без основа се кулата срутва, както и да е извисена.


Бог, що създаде света, а може да сбъдне и края,
не би успял да ме новороди без аз да го пожелая.


Орловият взор се смело насочва по всякоя слънчева писта;
просветление може твоят да срещне, ако сърцето е чисто.



Ангелус Силезиус 2