31.12.2010 г.

Temple

Английската (латиноезична въобще) дума за храм има латински корен - templum - първоначалното значение на който е - повърхностно: място за наблюдение на предзнаменования; а малко под това, по силата на същите думи, но в по-смислен превод: пространство за съзерцаване корените на действителността.

(от тук и думата за съзерцание - contemplation)

Грешен път

Хората се стремят (които се стремят) към осъзнатост заради желанието да променят жизнените си условия. Подобна реализация обаче е невъзможна.

Осъзнатостта
е обективност.
Обективността
е пребиваване извън нещата.
То е независимост.
Независимостта
е необвързаност.
Необвързаността с условията
изключва всякакво желание за въздействие върху тях.

...грешен път...

29.12.2010 г.

Все същото

Животът, макар отрязан на парчета, някое от които сме определили за "мое", не е съставен от хронологични изливки, защото така се превръща единствено в склад.
Ако е Живот, или поне - за да е Живот - неговата неизменност се излива в непрекъснатото настояще, на което ние пречим да се изяви чрез идентификациите си с някакви конкретности.
Нима не желае всеки да притежава всички възможности. Ами те са си тук, но човекът се затваря за тях чрез своите представи за себе си. Когато се изчисти от всички тях и се превърне в отвореност, тогава всички възможности ще бъдат част от него, а той самият ще бъде осъществяване на това, което е Живот.
Психологическото време е една от най-големите илюзии. Минало и бъдеще не съществуват. Докато човекът е холдинг на всички свои стари придобивки и проектирани в бъдещето намерения, той просто не е човек. И животът не е Живот.
Нека греша. Нека не виждам.

27.12.2010 г.

Всеобхватност

Би могло да е различно, в един линеен и безпсихичен свят на неодушевени движения...
Но в света на субектите, всеки от които представлява център – на приемане и излъчване,
безпосочност и всепосочност е едно и също.
Разликата е, но само като психичен акт, че всеобхватността е недостижима чрез насочване към нея, защото самото насочване вече е ограничение.
А безпосочността означава и липса на център, което резултира в отваряне за същата тази всеобхватност, която сама по себе си е всепроникваща, ако не и пречим с личния център.

22.12.2010 г.

Подчиненост на времето

Хермес, в своята книга „Пимандър 2” (от „Корпус Херметикум”) казва:

„Бог създава Вечността, Вечността създава Всемира, Всемирът създава времето, а времето създава възникването, раждането.”

Тук виждаме няколко плана на проявление, във връзка с които може много да се спекулира. Аз искам да насоча вниманието само към нещо конкретно, поради вярванията на много хора в тази връзка.
Нека погледнем само двата края на оста Бог – Време.
Ние, хората, сме продукт на процеса на възникването (развитие и смърт), тоест подчинени изцяло на времето. Както е видно, времето е творение на Бог. Хронологичността започва пътя си много след Първоизявата (поне в дълбочинен аспект). Това означава, че Бог не би могъл да оперира в сферата на възникването, защото това би означавало, че той е подвластен на самото време, а уж е видно, че субординацията е в обратна посока.
Затова е ясно, че Той няма как да се намесва в човешките жизнени пътища, тъй като дори самия факт на съществуването (доколкото е факт) е една проекция, преминала през много предпроектирани плоскости на Изява. Изводът е, че ако животът е достигнал до човека, то е след много разсейки и изкривявания (или както Хермес споменава – пренос и проекция) и така не би могъл да бъде определящ за неговото лично развитие.
Когато човек преодолее времето, всемира и вечността, ще можем да преразгледаме тези зависимости. Но тогава нито ще има човек, нито ще имат значение тези и всички останали думи, освен Логоса – този, който Е.

21.12.2010 г.

Универсалното лекарство

Тишината е "Универсалното лекарство".

Не онази, която е просто липса на досадни шумове.
А затишието на абсолютността, смълчало и съзнанието ни за съществуване.
В този психичен вакуум са разтварят всички форми, а зад тях е Животът, преди да придобие ръбове. Той е единствения Лечител, но не може да изцелява конкретности. Те са пътя, по който ние сме избягали от Него. Нека който желае да бъде оздравен да тръгне обратно.

Философия и вяра (според Климент Александрийски)

Според Климент Александрийски древногръцката философия е вариация на иудейския „Стар завет”, като двете не са изместени по смисъл и значимост от Новия, а са завършени и усъвършенствани от него. Той прави недвусмислен паралел между разума (логиката) и закона.
Не съвсем явно и видимо, но все пак забележимо Климент говори за два вида вяра. Първата, заемайки от Юстин, той определя като предсхващане на неща, които още не сме способни да разумеем. Тъй като тази способност също се дава от Бог, то и развитата в последствие рационална обхватност на погледа (или логика) е дар свише. Не само това, но тази вяра, като предсхващане, е именно онзи порив, който ни подтиква да търсим и разбираме нещата.
Обаче във връзка със същината на Новия завет той говори и за една друга вяра, която надгражда, макар и с по-различна природа, философията. И въпреки различната им психична субстанциалност, накрая те се сливат в една цялост, представляваща откровение (това не е дума, която той използва). Климент сравнява това с Пантей (познанието), когото вакханките разкъсват на части и всяка от тях, притежавайки малко парче, си мисли, че има цялото знание. И именно вярата той определя за онова, което може да спои тези части и така да постигне Гносиса.

„Преди пришествието Христово философията е била необходима на гърците заради оправданието им; сега тя е ползотворна за благочестието, защото тя необходимо трябва да го предшества при онези, които достигат до вярата чрез доказателства.„


Климент определя вярата като критерий за истинната философия и вместо да разграничава, определя Християнството като истинския Гносис.
Според него не всеки християнин е гностик, защото не всяка вяра достига до съвършенство (а за това и е преднеобходима философията / логиката), но всеки достоен за името „гностик” е християнин, тъй като истинския Гносис е съвършената познание-вяра.

17.12.2010 г.

Осъществяване

Човек... означава осъществител.
Като такъв, той би трябвало да се явява инструмент в ръцете на нещо по-голямо от него, което бих могъл да нарека например “План”.
Но болезнено очевидно, това, което представлява понастоящем човешкото същество, е антимедиатор по отношение на целостта – доказателство е само простичкият Аз и начинът по който функционира психичната му система.
Това не е разсъждение, нито теория, нито мнение... Непосредствено възприятие е.
И точно последното е, което ни липсва, за да възвърнем онази чистота, която би ни превърнала отново в осъществители.
Но дълбоко и рязко подчертавам, че личната воля и нейните изяви са тотално определящи, но само за всяка една затворена психична система, като основното следствие от упражняването и е дозатварянето (ако въобще е възможно това), на базата на стремежите и за утвърждаване. Това е само едно втвърдяване на формите.
А осъществяването е провеждане на волята на самия поток на живота, понеже той е единственото, което Е.

11.12.2010 г.

благо...

Любовта е единственото благо, което се увеличава, бивайки разпръсквано и споделяно.

1.12.2010 г.

Карл Густав Юнг

Из "Mysterium coniunctionis"

„Колективното несъзнавано се изявява в митологичните учения, характерни за повечето мистерии, които разкриват тайното знание за произхода на всички неща, от една страна, и за пътя на спасението – от друга.
(Несъзнаваното прониква навсякъде там, където съзнанието се оттегля.)
...
Бихме постигнали решителен напредък, ако знаехме, че на мнозинството на другите откликва едно малцинство в нас. С такова психологическо просветление, което в наше време вече не носи характер на откровение, тъй като за него е достатъчен здрав разум, можем да тръгнем по пътя на обединението на противоположностите и да стигнем до мястото, където ‘боговете на гибелта са заедно с бога на спасението’. Това съвпадане на противоположностите е едно дело срещу природата, в което мястото на ‘раждането извън Сътворението’ съвсем не е Рай, а усамотение и пустош. Защото всеки, който чрез осъзнаване завладее дори само една част от несъзнаваното, излиза извън своето време и условия – в самотата. Но само там съществува възможност да срещнеш ‘бога на спасението’. Защото очевидно светлината се появява в мрака, а спасението – в застрашеността.”