30.04.2011 г.

Емили Дикинсън

668

Природата обзора ни обхваща –
в могилата – в следобедното време –
в катеричка – в здрач – в пчела жужаща...
Повече е... – райските терени.
Природата света със звук изпълва –
с моретата – със птичите шансони –
с щурчетата – с избухващите мълнии...
Природата е повече... Хармония.
Природата донякъде познаваме,
но немощни са нашите уста
и знанието наше се предава
пред нейната върховна простота.


947

Печален звън какво е причинило?
`Към Рая е политнала душица` –
отвръщат с интонация унила.
Та Раят е подобен на тъмница ли?

Камбаната, помоему – да огласи на всеки -
към рая е политнала душица -
не е ли по-понятно, пък и нека знаем, нека -
когато новините ни добри са.


997

Разрухата не е внезапен акт –
някакво фундаментално спиране.
В процеса на залязващия свят
разпадането е организирано.

Първо - връз душа – воал-прокоба,
ципа всепокриваща с нетрайност.
После – по стълба гръбначен – пробив -
разяждане вродено, обичайно.

Рушенето е манифест на Дявола –
бавно, методично, постепенно.
Сриване за миг не е успявал
никой – аксиомата за тленност.


1544

Тук долу небето не си ли открил -
и горе не ще успееш.
Ангел се е в съседния дом настанил,
където и да живееш.


1695

Има в пространство уединения,
уединения в океани,
уединения в смърт, но сравнени
с шумни компании -
пред пребиваване в дълбината
на фундаменталната самотайност
в себепознанието на душата –
една затворена безкрайност.


* - мои преводи.