27.07.2011 г.

човешкото умиране

Смъртта не е изчерпване, а обратното - тя е едно природно препълване. Нейната причина е егоцентричния стремеж за задържане, който отдавна е убил именно всеотдайността. Ако приемането на оживяващия принцип и всеотдайността ни бяха истински, в нас щеше да се извършва просто една нормална "обмяна на веществата" - на по-фино от химическото ниво. Но именно поради стремежът ни да задържаме за себе си, веществата (и енергиите) се натрупват в нас, застояват и се развалят... Което е причината за старостта и смъртта на телата.

25.07.2011 г.

Николай Кънчев

НЕДОУМЕНИЕ

Застанал
между злото и доброто,
между двата хладни полюса,
най-сетне
между човека и човека,
взирам се
и не разбирам:
как животът свързва двата края?



ПОСТСКРИПТУМ

На края на града,
където свършват къщите,
е манастирът.

На края на света,
където свършват думите,
е Словото!





„Сраснал се със себе си, не е отделял
лев за друг, троха за птица, миг за Бога
и не знам дали пелтечи или срича…

О, това необходимо зло, което вече
има наготово гражданската смелост,
от която и плашилото се плаши!

Предисторията на града била е
градската градина, за да може в нея
селянин да хвърли пробен камък.”

„...Смъртта говори със заобикалки
и само затова живеем дълго.”





Идва с аза страховитата душевна буря
и, понеже вече няма накъде да бяга,
слънцето зад себе си се скри и няма слънце...

До несвяст помръкнало, сърцето се бои, че
чувството дори да грее, няма да огрее
този, който няма за сърце самото слънце.”





„Господи, да бъде волята ти, като пещ по жътва:
знам, че хлябът наш насъщен винаги е хлябът, който
се пече на огъня, на който се печем и ние.”
 


„Невидимият образ трябва да бъде винаги невидим. С появата на бога може творението да изчезне.”


„О, просветлението идва, когато всичко си отива: изгряващият лъч за мрака е вече първият бял косъм!”


„На младини отчаяно се лутах, за да открия кой къде отива...
Отшелникът, далеч от всички хора, се приближил най-много до човека.”


„...Духът не ще за похлупак дори камбана.”


„...Полетът към други светове дали ще окрили земята?...”

22.07.2011 г.

Хуго от Сен Виктор

Светът е потоп и ако човешкото сърце, поради любовта си към мирските неща, натежи надолу, то се разбива сред вълните на тоя век и примесено с променливите неща, се понася надолу по хлъзгавата повърхност. Спасението му е застрашено от двойна опасност – поради любовта си към долните неща то потъва дълбоко, а поради привързаността към много от тях се разпилява във всички посоки.

2.07.2011 г.

бяг

Всичко е движение.
Всеки бяг, обаче, е насочен единствено към покоя.
Всяко неспокойство, обективно погледнато, представлява търсене на спокойствие.
В света на формите, динамиката на всяка една е предизвикана от сили, външни за нея. И задвижването на всяка форма, под въздействието на съответните сили, се стреми физически към излизане от обхвата на въздействието им. Това е движението на формите.
Съществува и един друг вид движение, наречен трансформация, който представлява същото, но иницииран от сили, по-скоро вътрешни за формите, съответно предизвикващи малко по-друг вид движение. Но винаги, крайна цел на всяко едно движение, е покоят. А крайната цел, по презумпция, е началната причина (доколкото разумът е в състояние да се пресегне до тях).
В света на психичните форми тези зависимости са малко по-непроследими, тъй като човек е създал своята лична затвореност, невъзприемчивост към чистата действителност и ограничена възможност за асимилация. Поради тях неговото лутане към покоя е свързано с далечни проекции, като частни удовлетворения и егоцентричност. Именно поради тази си несъзнателност, човек е принуден да не постига нищо по пътя си, докато сам не разбере истинската посока и не я поеме.
Всичко, което не е покой, в даден момент се изхабява. Всичко започнало свършва.
Само покоят е вечен и това е най-висшето благо на сътворените неща.