27.07.2011 г.

човешкото умиране

Смъртта не е изчерпване, а обратното - тя е едно природно препълване. Нейната причина е егоцентричния стремеж за задържане, който отдавна е убил именно всеотдайността. Ако приемането на оживяващия принцип и всеотдайността ни бяха истински, в нас щеше да се извършва просто една нормална "обмяна на веществата" - на по-фино от химическото ниво. Но именно поради стремежът ни да задържаме за себе си, веществата (и енергиите) се натрупват в нас, застояват и се развалят... Което е причината за старостта и смъртта на телата.

25.07.2011 г.

Николай Кънчев

НЕДОУМЕНИЕ

Застанал
между злото и доброто,
между двата хладни полюса,
най-сетне
между човека и човека,
взирам се
и не разбирам:
как животът свързва двата края?



ПОСТСКРИПТУМ

На края на града,
където свършват къщите,
е манастирът.

На края на света,
където свършват думите,
е Словото!


„...Смъртта говори със заобикалки
и само затова живеем дълго.”


„...помнете защо са ви ръцете – те са оръжията на сърцата.”


„Невидимият образ трябва да бъде винаги невидим. С появата на бога може творението да изчезне.”


„О, просветлението идва, когато всичко си отива: изгряващият лъч за мрака е вече първият бял косъм!”


„На младини отчаяно се лутах, за да открия кой къде отива... Отшелникът, далеч от всички хора, се приближил най-много до човека.”


„...Духът не ще за похлупак дори камбана.”


„...Полетът към други светове дали ще окрили земята?...”

22.07.2011 г.

Хуго от Сен Виктор

Светът е потоп и ако човешкото сърце, поради любовта си към мирските неща, натежи надолу, то се разбива сред вълните на тоя век и примесено с променливите неща, се понася надолу по хлъзгавата повърхност. Спасението му е застрашено от двойна опасност – поради любовта си към долните неща то потъва дълбоко, а поради привързаността към много от тях се разпилява във всички посоки.

2.07.2011 г.

бяг

Всичко е движение.
Всеки бяг, обаче, е насочен единствено към покоя.
Всяко неспокойство, обективно погледнато, представлява търсене на спокойствие.
В света на формите, динамиката на всяка една е предизвикана от сили, външни за нея. И задвижването на всяка форма, под въздействието на съответните сили, се стреми физически към излизане от обхвата на въздействието им. Това е движението на формите.
Съществува и един друг вид движение, наречен трансформация, който представлява същото, но иницииран от сили, по-скоро вътрешни за формите, съответно предизвикващи малко по-друг вид движение. Но винаги, крайна цел на всяко едно движение, е покоят. А крайната цел, по презумпция, е началната причина (доколкото разумът е в състояние да се пресегне до тях).
В света на психичните форми тези зависимости са малко по-непроследими, тъй като човек е създал своята лична затвореност, невъзприемчивост към чистата действителност и ограничена възможност за асимилация. Поради тях неговото лутане към покоя е свързано с далечни проекции, като частни удовлетворения и егоцентричност. Именно поради тази си несъзнателност, човек е принуден да не постига нищо по пътя си, докато сам не разбере истинската посока и не я поеме.
Всичко, което не е покой, в даден момент се изхабява. Всичко започнало свършва.
Само покоят е вечен и това е най-висшето благо на сътворените неща.