22.11.2011 г.

Пейо Яворов

Сърце, сърце, смири се клето, –
от зло предчувствие обзето,
защо тревожно биеш ти?
Съдбата даде ли ти нещо,
че днес, настръхнала зловещо,
да може да го похити?

Животът ли? Ах, той един е –
и ти не искаш да премине
без диря някаква в света;
но колко пъти си, унило,
изстивало към всичко мило
и пожелавало смъртта?

-----------------------------------------------------------
ЕПИТАФИЯ


Не тръгна той да търси громка слава
ни в кървав бой, ни в улична разправа;
а там, де зло разбойствува в тъмата,
една любов оръжие занесе -
и там, де култ е с векове лъжата,
на истина хоругвата понесе.

Под кръстно зло плещи се не превиха,
ни сили в път, в трънлив път измениха,
в гранит-гърди не кипна нивга злоба,
за свой, за враг той имаше усмивка...
И тъй до край, и тъй до тук, до гроба -
Герою скъп, най-лека ти почивка!

-----------------------------------------------------------
БАБИНА ПРИКАЗКА

Тръгнала от божи рай
към земята чудна двойка:
Разум, който всичко знай,
с Правда, праведна девойка.
Бог поръчал им на път:
"Вий при хората идете -
стига вече да грешат,
ум и правда ги учете."
- Накъде ли! - "Път е нам
през града и щем намери
да ни слушат много там
сиромаси и болери."
И домъкват се в града -
Божи хора, без петаче;
" Где..?" - търговците крещят,
"Милостиня!" - беден плаче.
А сред ноще весел пир
спят боляри, кой ще слуша?
И замръкват най-подир:
глад и жлъчка, чак до гуша.
Но сред пътя в нощен мрак
върху тях стражар наскочил,
за ръцете - и юнак
с пръст полето им посочил...
"Де щем...?" - Правдичке, не знам!
"То се, Разумчо, видяло..."
- Леле, боже! - Тука-там,
в село слънце ги огряло.
"Бог - добро!" - "Добро ви дал!"
И прииждат хора прости:
сума свят се насъбрал
да послуша млади гости.
Иде попът, а така
слука става - не видели
и не стават на крака
пътниците отмалели.
"Гледай дяволски рога?
Шарко, Муржо!..." - свикал триста
дядо Поп и "ха, сега,
в пъкъл, род на Антихриста!"
Трепва Разум: - Правдо, беж! -
"Дръжте, братя християни!"
И след попа ги поглеж,
хукват всичките събрани.
Бежанците с викове
дън-горите огласили;
наизлезли зверове
и от хора ги спасили...

8.11.2011 г.

Гьоте - епиграми

Наивно вярвах, че от чужди ще мога нещо да науча.
Четиридесетгодишен – лъжата да прозра сполучих.
И глупаво реших, че мога аз пък да поуча други.
Съдба, ти учиш всеки – според нужди и заслуги!

--------------------------------------------------

Какво са бог, човек и свят, е тайна - не чак толкоз скрита.
Но не би я издържал - затуй, приятелю, не питай.

--------------------------------------------------

Видя ли поклонник, тъжен съм и гузен -
прави ни блажени любимата илюзия.

--------------------------------------------------

Хората обичат тривиалното. Мернеш ли тълпата визуално -
можеш да си сигурен, че сбрана е именно за нещо тривиално.

--------------------------------------------------

Човекът - единствено в човек се разпознава;
животът сам уроците си в нас установява.

--------------------------------------------------
--------------------------------------------------

* - оригиналите на епиграмите му са неримувани

--------------------------------------------------
Гьоте - епиграми 2