29.01.2012 г.

Алберт Айнщайн

Не мисля за бъдещето, то и само си идва.

Човек плаща най-скъпа цена за онези неща, които е получил даром.

Реалността си е илюзия, само че натрапчива.

Предпочитам тихия порок пред шумната добродетел.

25.01.2012 г.

Райчо Русев - Райсън (Rajsun)

НАКРАЯ

Накрая пак ще се смаля
и ще се върна при началото.
Ще стана чашка на лале.
Или пък розов цвят на ябълка.

Пак ще се сгуша до плета.
Ще чакам вятърът да мине.
Или врабче - да полетя,
да кацна горе, на комина.

Да видя цялата земя!
Оттам, ако ми бъде ниско,
със облака да полетя -
да срещам слънцето на изток.

Оттам - при някоя звезда
в съзвездието... Керацуда!
Ще гледам цяла нощ оттам.
И цяла нощ ще ви се чудя.

Накрая пак ще се смаля.
И ще се върна при началото.



СНЯГ

И откъде дойде това?
Нали се бях зарекъл,
че няма нещо на света,
което да харесвам?

А то е нищо, то е - сняг.
Вървиш като замаян,
завърнал се на тоя свят,
а откъде - не зная.

И пак си малкото дете.
И всичко си е същото.
Но ти си вече посветен,
че празникът ще свърши.

И кроткият снеговалеж,
загадъчен и ласкав,
така те моли да умреш,
преди да си пораснал.

Студено. Тихо е. Тъга.
И приказката става:
Светът воюва със Смъртта
и тя го побеждава.

И ето: властва над света
магията й бяла.
Но там - кокиче под снега.
И всичко - отначало.



ЛИЧНО

Като дойде време да си ходя,
ще помоля само за това:
умълчи си песните, Природо,
там, където легна. Само там.

И не пускай никого наблизо!
Птиците си, ако съм поле,
зверовете, ако стана извор.
хората - ако съм бил поет.

Никой да не разбере къде съм.
Да не ми се рови във съня.
Сам от тишина съм станал песен,
сам ще се престоря тишина.



ЕДНА ДУМА

Човече, вече не съм тоя.
По-друг ми е характерът.
Не се надвиквам със прибоя.
Не се надбягвам с вятъра.

Не се надлъгвам с месечината.
Взех нещо да забравям.
Ако попитам за причината,
във хор ще викнете: годините!
И може би сте прави.

Аз исках да постигна Смисъла -
и стигнах до децата.
Да вникна исках във Написаното -
стигнах до цитати.

Аз исках да науча колко са
лицата на Добро и Зло.
В две думи да заключа Космоса,
а можело в една: живот.



БЛАГОДАРНОСТ

С какво заслужих тая щедрост?
Сам си завиждам скришом:
морето даде да го гледам,
небето - да го дишам.

И ходя, и усещам виното...
На всичкото отгоре
ми дадена и немислимата
възможност да говоря.

Две думички за тоя свят,
във който съм на гости.
Едната е: благодаря!
А другата е: още!

Две думи с клечка на брега,
на пясъка изписвам.
Изми ги първата вълна.
А бях написал: жив съм.



ВРЪЩАНЕ

Към Праначалото. Обратно!
Назад във времето и разума!
Докато стигна до Тъмата.
До Хаоса. До протоплазма.

Докато свърша да сънувам,
и в живи багри проговоря,
а болката, че съществувам,
във светлината се разтвори.

Светът в сърцето ще се свие.
Свръхмалка. И накрая - прас!
И пак - свръхнови. Тоест, вие.
И пак - Начало, Дарвин, Маркс...




КАКВО ДА ВИ КАЖА

Каквото ви каже животът - това.
А той си говори наслуки.
Не подбира момент, не подбира слова,
а те подпира с юмрука.

Какво да ви кажа? Живот е това.
Децата. Борбата за хляба.
И друго съм чувал, но там сетива
и думи човешки не трябват.

Какво да ви кажа?
За малко сме тук.
От слънцето благословени.
За светлите истини питайте друг.
За тъмните истини - мене.



--------------------------------------------------------
Из "Стиховей", 2010 г., Фондация "Буквите"

4.01.2012 г.

Виолета Христова 2

ЕДНАТА МИ ДУША ЗАМРЪЗНА ВЕЧЕ,
а другата едва не подивя от стихове.
И не гледам толкова обречено
разкъсаните ризници. Разплитат се...
Това ли е ръката от сценария?
А радостният възглас на небцето,
когато ме опари проговарянето
с разни непознати гласове?
Умирам да тълкувам обещания
и пак благодаря за самотата си.
Не си отивайте от мене, зная -
приятелството не е ластик.
Едното ми око гъмжи от призраци,
а другото се мисли за единствено...
Каква е тази планина от низост?
И в миша дупка ли сте скрили истината?


ИЗГОВАРЯНЕ НА СЪМНЕНИЯТА

Не е това дървото на живота,
а мъртвото дърво на чудесата.
Уж прелетни са всичките столетия,
но птица не гнезди, не диша вятър.

А само се загнездиха съмнения
и ябълките светеха до късно.
Една звезда остави впечатление,
че нещо непременно ще възкръсне.
Човешко е да чакаш, но природата
смекчава всяка смърт наполовина.
И свършиха от чакане народите,
пък времето не стана по-невинно.
И празна ми е гледката, признавам,
и клетката ми зее разтворима.
Наричат я душа, но тя си знае
какво обича и къде отива.


ЗАЩО СИ БУДЕН, АКО НЯМА УТРЕ?
Каква е тази нощ недопустима?
Не съм дърво, но все пак имам чувството,
че пролетта започна като зима.
Забрави да се появи надежда,
зеленото е крайно недостатъчно.
И в мрежите се ежи неизбежност -
смалява се брегът, расте реката.
Късам радостта на малки залъци,
потъвам после в тесния четвъртък...
Ужасно ми се иска да избягам -
да съм щастлива, без да се озъртам...
Къде да ида, ако няма утре?!
За никъде светът не закъснява.
Все бърза да догони нещо мъртво
или от бесове да се спасява.
И този стих е пирова победа -
обърна ли се, ме връхлита упрек:
и днес е само копие на вчера.
Защо си буден, ако няма утре?


А ВЪЗДУХЪТ МИ ВЪРЗА ВЪЗЕЛ,
да не се загубя.
Затъвам в тъмното задълго
или се огъвам.
Такава нощна всеотдайност -
в едно живот и пъкъл...
От дишането се измъквам
и в думите се пъхам.
Блестящо, лепкаво и родно -
последната ми крепост.
Какво не е наред с живота?
Светът е мимолетен.
Дъхът е мимолетен също -
на жива се преструвам,
но ми треперят коленете
от грохота отвъден.

Сърцето ми, ако прескочи
словесните пейзажи,
дали ще продължи нататък,
или ще се откаже?


СЛАМЕНАТА КЪЩА

Не ми се обяснява. Тишината
е разговор със друго наметало.
Да помълчим – неясни са нещата.
Какво сме скрили, за да го познаем?
Страхът от яснотата ни събира
под покрива на сламената къща.
Не ми се обяснява. А “разбирам”
е само синонимът на “прегръщам”.
Заобикалям общото жужене.
И моят кошер има тайни стаи.
Не кръв, а смисъл да тече по вените,
така ще си останем неразбрани.
Не ми се обяснява. Няма нищо
в дълбоките джобове на тъгата.
И ясно е, че трябва да прелистим
на друга страница или на друга дата.

-------------------------------------
От книгата "Тревата ли?"
Издателство: Аб Издателско ателие
Народност: българска
ISBN: 9789547377936
първо издание, 2010 год.
меки корици, 86 стр.

------------------------------------
Виолета Христова 1

Виолета Христова 3