30.05.2012 г.

воля за свобода

Волята е стремеж за осъществяване. Стремежът за осъществяване на нещо е конкретен избор. Направеният избор е убийство на алтернативните възможности. Липсата на възможности обезсмисля волята.

Свободата, като самостоятелна категория, в същността си би могла да бъде само и единствено - свобода от воля.

27.05.2012 г.

вярвай в себе си

"Вярвай в себе си" -
кой ли не се е изявявал като благороден насърчител с подобни изрази...
Ще да заслужават внимание, щом са били отправяни и от всепризнати религиозни и философски авторитети, но дали всъщност сме успявали да уловим посланието?!
Сигурно изглежда прекалено явно...
Обаче плиткостта на човешката самонадеяност, независимо от съпътстващите я подробности, някак хич не ми идва на фокус.
Това е призив, отправян към търсачите на по-универсална от личната действителност и в този контекст става ясно и самото значение на думите.
Да вярваш в себе си означава чисто и просто да осъзнаеш, че тази по-висша жизнена действителност няма къде другаде да бъде разположена, освен в собствената същност.
Тоест - да спреш да се разпиляваш в сляпото следване на външни авторитети, да спреш да търсиш думи и формули и да облепяш с тях фасадата си.
Означава себепознание. Едно определено лично потъване отвъд определенията на собствената личност, тъй като и те са придобити. А познатата ни вяра е едно такова определение. Да Вярваш в себе си означава да не си вярваш.
Тишина и съзерцание на тишината.
Тъй като всеки шум, под формата на мисъл или чувство, отклонява от присъствеността на онова, най-дълбокото в себето (всъщност - отвъд). А нали ще вярваш в себе си...

8.05.2012 г.

Ма-дзу

Пътят не изисква да бъде култивиран, а просто да не бъде опетняван. Как се опетнява? Когато блуждаещият ум твори имитации и хитрости – това е опетняване. Чистото приемане осъзнава Пътя. Това е ум без имитации, хитрости, преценки и привързаности...
Да преследваш „доброто”, да съзерцаваш или медитираш – всичко това е в сферата на хитростите и ако продължиш да търсиш външните им проявления, все повече ще се отдалечаваш. Просто прекрати менталната обективизация на нещата. Едничка мисъл на блуждаещия ум е основата за раждане и смърт в света...
Ако разбереш обектите, каквито са, тогава няма нужда от схващания. Когато няма схващания, това е приемане на самата същност – безначалността на нещата. Тя е неизменна и винаги присъстваща – няма нужда да изучаваш пътя, или да упражняваш медитация, за да я достигнеш...
Всички феномени са ментални. Всички означения са означения на ума...
А природата на Буда нито възниква, нито изчезва... Не се изразходва и не се натрупва...
Осъзнаването е функция на естествеността. Когато човек не се фиксира, той е свободен...

...О, монаси, нека всеки познае себе си. Не помнете онова, което ви казвам. Колкото и да говоря, осъзнаването не нараства. Колкото и да не говоря, осъзнаването не намалява. Вие може да разчленявате тялото си, може да излъчвате свръхестествена светлина, да вършите чудеса и все още това, което сте постигнали, в крайна сметка ще е точно колкото прахта ви.

7.05.2012 г.

медитация

Самата дума има латински произход и буквално си означава „съсредоточаване”.
Що се отнася до осъществяването обаче, съсредоточаването не се отнася до отношението между ума и сетивата ни спрямо някой външен обект, а до намирането на именно срединната точка, вътре, в собствената същност.
Това е медитация и няма връзка с разнообразните практики, упражнения, асани, дихателни методики и всякакви други външни инструменти, служещи на личността ни да започне да се идентифицира с нещо, което е решила да харесва повече от дребните ежедневности. Привързаността и вярата, че нещо придобива по този начин, я отдалечава още повече от същността. Да не говорим за това, че съзнанието и използва всеки един подобен инструмент с оглед постигане на предположените си цели – тоест за утвърждаване на егоизма.
А какво е изпълнението на медитативна техника, дори и опитващо да постигне единствено чистота и покой, чрез тотално заглъхване на перцепционните и психичните процеси, ако след самото упражнение се връщаме в обичайното си състояние на зависимост от света и преследване на личните удовлетворения (каквото между другото е и самата техника)? На мен ми прилича на лицемерие.
Медитацията е просто вътрешна тишина, изчистване от себе. Това би могло да е нашето отношение от нея, а евентуалните резултати могат да бъдат грандиозни, понеже зад себето остава абсолютност, но проблемът е, че ако по някакъв начин ги желаем или очакваме, не се изчистваме от себе, а само му променяме маската. Достатъчно внушителен е и егрегорът ни за абсолютност, но той ни прави само още по-заробени в личността, макар и личност с качества. Е, те се плащат.

3.05.2012 г.

Упование в ума

Дзиендзъ Сън-цан
Трети патриарх на Дзен

УПОВАНИЕ В УМА

Великият път не е труден,
а само изключва предпочитания и избор.
Когато липсват и привързаност, и неприязън,
всичко става ясно и видимо.

Но направиш ли и най-дребно разграничение -
между земята и небето ще зейне непреодолима бездна.
Искаш ли да виждаш самата истина -
освободи се от всяка нагласа - за и против.
Да противопоставяш приятно на противно
е болестта на ума ти.
А когато не е осъзната най-съкровената природа на нещата
и най-леките мисли не биха били от полза.

Пътят е съвършен като необята,
в който няма излишък и липса.
И наистина, в избора ни да приемем или отхвърлим,
се крие причината за слепотата ни.
Не живей сред мрежите на външните неща,
но не и в чувството за празнота.

Бъди осветен от единността на всичко
и всички погрешни представи сами ще изчезнат.
Когато опитваш да възпреш активността си, за да достигнеш покой,
самият опит те изпълва с напрежение.
Докато пребиваваш в полюса
никога не ще познаеш Единността.

Ако не осъществяваш единия Път,
не би могъл да осъществиш нито активност, нито покой;
нито да се утвърдиш, нито да се освободиш.
Да отречеш съществуването, означава то да те отрече;
да следваш празнотата, означава винаги да си зад нея.
Колкото повече говориш и мислиш за истината,
толкова повече се отдалечаваш от нея.
Ако останеш без думи и мисли
няма да има нищо, което да не можеш да познаеш.
Да се върнеш към корена, е да откриеш смисъла,
но да следваш облика, е да изгубиш източника.
Вътрешното просветление
повежда отвъд формата и нейната липса.
Измененията, които видимо се проявяват в празния свят,
ние наричаме реалност, само поради невежеството ни.
Не издирвай истината,
просто отстрани възгледите си.

Не оставай в диалектиката,
внимателно избягвай крайностите и.
Когато има и най-малка следа от разграничение, от правилно и грешно,
умът се разпилява, обърква и губи.
Макар, че всяко две изхожда от Едното,
не се привързвай даже и към него.
Когато умът пребивава необезпокояван в Пътя,
нищо на света не би могло да го засегне,
а когато едно нещо повече не би могло да засяга,
то престава да съществува по стария си начин.

Когато не възникват разграничителни мисли,
престава да съществува и старият ум.
Когато обектът не съществува, не съществува и субектът,
както и ако изчезне субектът, липсва обект.
Обектите са такива поради субекта.
Умът е такъв поради обектите.
Разбирането на тяхната относителност
е осъзнаване на Единността на Празнотата.
В Празнотата двете не се различават
и съдържат в себе си всичко.
Ако не отделяш грубото от финото,
не би бил изкушен и да отсъждаш.

Да осъществяваш Пътя
не е нито трудно, нито лесно,
но онези, които не виждат добре,
са плахи и колебливи - колкото повече бързат, толкова по бавно напредват,
а обвързаностите им не могат да бъдат ограничени.
Дори обвързаността с идеята за просветление, е отклонение от него.
Остави нещата да бъдат такива, каквито са
и нищо няма нито да настъпи, нито да приключи.

-----------------------------------------------------------
Нататък текстът може би е дописван от друг, има още толкова до края на трактата, но е с различен стил. Нямам време и желание да допревеждам, ето къде е всичко:
Hsin-hsin Ming