18.08.2012 г.

творчество

Самата творческа способност е възможността на човек да греши, да се отклонява от естеството на нещата. Но тъй като от гледна точка на универсалността, в нея няма как да настъпи обща дисхармоничност, погрешно насочената воля създава едно изолирано различно естество на нещата, в своя непосредствен обхват.
Основният принцип на човешката личност - отделността, е показател за това, че и светът който тя обитава, е по някакъв начин разграничен от Цялото.
Пътят обратно минава през отказването от тази творческа способност.

17.08.2012 г.

докосване

И пак за възприятието... Друго, но същото.
Казваш, че ти харесва да се докосваш до нещата и всеки допир те обогатява. Създаването на представи у нас и отражения на обграждащите ни обекти дали е истинско докосване... Защото отказът от тези лични психически процеси ни въвежда в една индивидулна празнота, която премахва всички паравани в съзнанието и изведнъж се оказва, че си същностно единен с всяко налично и потенциално атомче във вселената. Това някак повече ми прилича на допир. Истински.
Когато държиш да затваряш възприятията в себе си, няма как те да бъдат инициирани от външни спрямо нас обекти. Така винаги оставаме отделни от нещата. Това не е допир. А когато липсва нашия психичен център, когато ни няма, тогава пребиваваме в съвместната надпсихична тъкан на цялото.
Нашето желание за допири и обогатявания утвърждава отделността ни, логично е. Отказът от всеки стремеж и желание просто премахва очертанията, за да приемеш всичко в себе си.
Това естествено не би могло да стане насила. Става само от вътрешна необходимост, която, дали да е налична, е трудновъзприемана от егоцентричната ни природа. Възможна е само когато сме събрали достатъчно опитности и осъзнали, че те само ни определят и ограничават, или с други думи, че "всичко е суета и гонене на вятъра".

14.08.2012 г.

възприемане

Да речем, че азът е нашата точка на възприемане. Да речем, че съществува такова нещо като възприемане. То е процес, който протича в настоящето и представлява отражение върху точката на някакъв страничен за нея обект. За да може обаче то наистина да се осъществи, е необходимо да не бъде изкуствено ограничавано от външни за самия процес манипулатори, като очакването, страха, надеждата, вярата, предпочитанието, намерението, съмнението, преценката, нагласата, предубедеността, опита, знанието и др. Но всички тези са именно онова, което съставя нашия аз. По същество той представлява един напън на миналото да се проектира в бъдещето. И в тази му природа не битува настояще.
Възприемане е възможно само отвъд този аз. Без себе.
Аз не възприемам. Признавам и приемам това, за да възприема искрица отвъдазовост. Само тя ми е шансът за реалност.