10.11.2014 г.

Иван Методиев



Космогония
Ленива космогония от плява
И плетища с проскубани петли.
Мълчание, което се прозява.
От край до край магарешки бодли.

Насред дерето – вирче и върби.
А във водата – чергици продрани.
И вечните им прани-педопрани,
С канап пришити български съдби.

Надникнеш към небето – полумрак.
Мъгли. В мъглите – бог. И мокра глина...
Надникнеш във душата си невинна
И плахо се отдръпнеш – прахоляк...

И дълго слушаш после как вали,
А с всяка капка все по-тихо става...
И ето на – животът си минава...
И уж боли, а никак не боли.

~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~


С каква непостижима простота
тълкуваш ти природните закони,
дръвче дъждовно... Капка се отрони:
сияйна смърт – нехайна красота.

По детски просто, сякаш на шега,
прониквам в сетивата ти зелени
и бавно се пробужда в моите вени
една любов, подобна на тъга...

О, аз съм сам, така безумно сам,
че мога с всяко нещо да се слея,
да претворя плътта си във идея,
да бъда бог, света да пресъздам:

и да превърна свойта самота
в една безкрайна пролетна вселена,
а своята душа осакатена –
в едно дръвче с потрепващи листа.

~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~


Докоснеш ли се до плътта,
завинаги се разрушаваш...
Ти можеш да твориш света,
но не и да го притежаваш!

И твоята безумна жажда
кой би могъл да ти прости?
Погубваш всичко свое ти –
тогава любовта се ражда!

~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~


Вятърът ли шумоли в листата на дърветата,
или листата проронват вятъра?

Дъждовният ручей шепне в съня си:
Луната е сянка
на луните във мен!

Промени ли се лицето ти,
променя се и образа.

Промени ли се образът,
променя се и лицето ти.

Вселената с ехо – къде е гласът?
Изтече ручеят –
замълчаха дърветата.

~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~


Елементи
Дървото, храста, камъка, пръстта,
Въздишката, която ти се дава,
Са само елементи от света...

О, смърт, нима чрез теб се изразява
Природното единство... Идва час
И всичко се покрива със забрава...

И нищо не остава уж от нас,
А именно чрез нас светът остава.

14.09.2014 г.

разговор с тишината

Тишината е относително нещо.
Защото когато аз замълча - говорят дърветата.
Разликата е, че те не казват нищо излишно.

10.09.2014 г.

Истинското решение

Истинското решение се появява само (сАмо и самО) тогава, когато се осъзнае напълно, че няма какво да се направи.

21.07.2014 г.

Мъглата



Мъглата на миналото е тъмна и можеш да различаваш отблясъци.
Мъглата на бъдещето е светла и можеш да различаваш сенки.
Но започнеш ли да се взираш в тях, превръщаш настоящето в мъгла.
И тъй като е нито светла, нито тъмна, ти не знаеш къде се намираш.
А всъщност, само мъглата има нужда от различаване, за да се утвърждава.
Ясният поглед служи за да вървиш, а не да се страхуваш от сенки, или да преследваш светлини.

26.06.2014 г.

Противоречия

Противоречията водят до движение. Всичко друго е въпрос на възприемчивост. Когато могат да се приемат - водят до разширяване. Когато всяко отхвърля другото - водят до ограничаване. Когато са спокойни и дружелюбни, водят до взаимополезност. А когато са експанзивни и твърди - до конфликти... Най-схематично и общо. Всичко е въпрос на възприемчивост.

2.06.2014 г.

Осъждане

“Парадокс”.
Колкото по-малко съдиш, толкова повече осъждаш.
Съденето създава само напрежение. Когато съдиш някого за намеренията (които никога не познаваш напълно) или действията му, освен че напрягаш себе си, насищаш и неговата психична атмосфера с тези напрежения, които и пречат да се изявява напълно. Донякъде това е, което искаш – тя да не се изявява напълно, тъй като не ти се нрави изявата и. Но това нейно потискане е кратковременно и тъй като е насила, следва по-осезаемо отприщване, което ще накърни и твоята психична атмосфера.
Какво се случва, ако изправен пред смущаващите изяви на чуждата психика, ти не съдиш, а приемаш... Давайки възможност те да проявят себе си напълно – позволяваш да се ускорява действието на закона „каквото посееш, това ще пожънеш”. Това е пътят, по който човек опознава и преодолява себе си. Но още повече, когато твоята психична чистота навлезе в неговата психична атмосфера, тя осветява въздействието на недостатъците му. По този начин човекът усеща собствената си порочност и вижда как тя го разяжда отвътре, което е една не особено приятна присъда. Работата е там, че само така една психика се облагородява по силата на собствената необходимост (единственият път). Или поне получава тази възможност, в степента, в която е възприемчива за нея.
И макар да имаш роля в това „разкриване” – все пак в този случай не ти си този, който осъжда. А е именно Онзи, който единствен има очите за това.

17.05.2014 г.

сътвореност

Причината са всичко съществуващо
е противоречието.
Изявата на едно творение,
като всяка форма на движение,
се нуждае от противоположни полюси.
Зарядът между тях е самото творение.

Психичната и физичната плоскост са идентични в този процес.
Всеки човешки мотив е заряд, тоест - напрежение, противоречие.
Хармонията е само там, където няма нищо.
Но казвам - хармония... има!

Отсъствието - белег за наличност.

Колкото и фундаментална да е онази вътрешна липса, която ни задвижва и ни кара да търсим, нейното наличие, като усет и вълнение, е възможно заради връзката и с нейния предмет. Усещането е едно сравнение. Липсва ми нещо, само ако на някакъв план знам, че го има. Само ако съм пребивавал в него и после съм го изгубил.
Затова вътрешната празнота е доказателство за пълнотата.
И именно затова нейното приемане и оставянето в ръцете ѝ ни повежда по пътя - по силата на нейната естествена необходимост. Нашите усилия са само пречки.
Единствено тишината е тази, която познава мелодията на сферите.

9.04.2014 г.

Мартин Хайдегер

"Да оставиш нещата да са такива, каквито са - не е безразличие. Напротив.
Да оставиш нещата да са такива, каквито са - е вяра и причастеност към съществуването."



„Ако приема смъртта в живота си, призная я и я погледна право в лицето, ще се освободя от страха си от нея и от дребнавостта на живота, и само тогава ще придобия свободата да бъда себе си.”
 

15.03.2014 г.

Възприятия

Кажи на мъдрия, че всичко е истина
и той ще се освободи от всяка заблуда.
Кажи на знаещия, че всичко е истина
и той ще потъне в най-дълбоката заблуда.
Кажи на знаещия, че няма истина
и той ще се озлоби.
Кажи на мъдрия, че няма истина
и той ще потъне в най-дълбокия покой.

20.02.2014 г.

Методи за осъзнаване

Осъзнаването е цялост и не се постига с методи. Методите са ограничения и имитации. Осъзнаването променя и жизненото поведение. Ако променяш поведението си с цел, а не от естествена необходимост, то значи просто променяш посоката на своята заблуда, но не се освобождаваш никак от нея. Затова - няма методи. Дори и думите ни за осъзнаването са глупост. Защото то не може да бъде търсено и постигано. То самичко изпълва пространството, което заблудата му е освободила. А заблудата не се отдръпва сама. Тя е вкопчена в аза. Но когато той реши да се отдръпва (откаже се да търси осъзнаване примерно), тя го следва...

10.02.2014 г.

Помагайте на тези, които имат нужда

"Помагайте на тези, които са в нужда."
А кой е в нужда? И кой може да помага?

Нуждата не е каприз. Нито оценка. В нужда е този, който е осъзнал своето ограничение и е готов да приема.
А може да помогне този, който е осъзнал своето ограничение и е готов да отдаде себе си.
Интересно (и съвсем логично) е, че това е един и същ човек. Само който може да приеме всичко, би могъл да отдаде всичко. И обратно.
Останалите или реват за биберона си, или си мислят, че другите реват точно за техния биберон. И в нуждата, и в помощта си, те налагат своите неосъзнати ограничения.

"Помагайте на тези, които са в нужда."

9.02.2014 г.

Дишане

Истинското дишане е паралелно, а не последователно и е психично качество. Ако излъчването и приемането (отдаване и асимилация) не са естествени взаимоотражения, ние си оставаме половинки и така винаги ще бъдем изразходвани. Ще трябва да правим избор (поради непълнотата си) между едното и другото и по този начин ще създаваме съпротиви, които постоянно ще ни уморяват.
А една истинска умора води до капитулация. И една истинска капитулация води до безусловно приемане на всичко. Тогава става така, че външните и вътрешните процеси се взаимоинтегрират и всеки подпомага другия.
Ако се умориш да се изграждаш - оставяш всичко друго да се изгражда според естествената си необходимост. Така го приемаш в себе си и се превръщаш в динамична цялост.

19.01.2014 г.

единство



Знаеш ли как се постига единност?
Не полюси има за примиряване, не.
Единност се постига когато за теб се превърнат в едно и също нещо - осъществяването на живота и пълната му саможертва.

1.01.2014 г.

поредната година

Определено предиобедните часове на първи януари са най-хубавите през годината.
Всички, които снощи с мъка сме изтърпели гърмежите, крясъците и останалите зоологически дивотии, днес си заслужаваме сутрешните тишина, спокойствие и просторност.
Няма да отбелязвам новости, тъй като в нас всичко си е същото.
Няма да желая "за много години", тъй като на едни никога няма да са им достатъчни, а на други им стигат и малкото. Въпросът е в съдъжанието.
Нека то да е по-смислено!

градеж

Човекът смята, че се самоизгражда от отстоявания, а именно те разграждат възприемчивостта му за реалността и създават стените му.
Смята, че демонстрира сила и така доказва слабостта си.