Колкото и фундаментална да е онази вътрешна липса, която ни задвижва и
ни кара да търсим, нейното наличие, като усет и вълнение, е възможно
заради връзката и с нейния предмет. Усещането е едно сравнение. Липсва
ми нещо, само ако на някакъв план знам, че го има. Само ако съм
пребивавал в него и после съм го изгубил.
Затова вътрешната празнота е доказателство за пълнотата.
И именно затова нейното приемане и оставянето в ръцете ѝ ни повежда по
пътя - по силата на нейната естествена необходимост. Нашите усилия са само
пречки.
Единствено тишината е тази, която познава мелодията на сферите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар