Да наблюдаваш

Прав е Кришнамурти, като казва, че най-висшата форма на човешка интелигентност е умението да наблюдаваш, без да оценяваш, но не осветлява пътя за постигането на това умение.
Единственият начин да наблюдаваш чисто, е ако не упражняваш никаква форма на себезаявяване. Възприятие без възприятие. Присъствие без присъствие.
Осъзнавайки, че най-беглата преценка, най-ефирното нaмятане на мисъл върху нещо, е агресия. Опит за субективизация на нещата, поради липсата на собствена - затворена в карцера на личността - действителност. Тази агресия е цялата човешка реалност.
И това, че го казвам и го показвам пред вас, също е част от моята неправомерна намеса в чистата действителност. И вашето възприятие, вашето отношение към тези думи, дори да е прегръщащо, ще е поредната форма на агресия – на субективизиране на нещата – опит за напъхване в психика, за поглъщане на съществуването.
Добре е, че само съществуване си остава неуязвимо. Дори е прекрасно. Това обаче не прави нашето безумие прекрасно. Не би трябвало да е трудно да се откажем от него, нали...