29.07.2015 г.

Няма ненаказано добро



„Няма ненаказано добро.”
Кой не си го е помислял, или казвал. Това обаче не е заучена песничка за хленчене, а е народна мъдрост. Което ще рече, че означава нещо много повече от личното чувство за онеправданост.
Доброто, очакващо да му се върне добро, е сметкаджийство.
Доброто, очакващо благодарност, е показност.
Онова добро, което приема съпротивата срещу него хрисимо, затвърждава себе си именно като добро.
Затова – доброто, което се надява на каквато и да е форма на възмездие, е зле маскирана корист.
Само онова, което приема наказанието си, е с правилна посока. Именно това е началото на обръщането към Доброто.

27.07.2015 г.

Сянката на Единността

Пожелаването на физически контакт (например – стискане на ръка) е сянка на желанието за единност с човека.
Желанието за единност с човека е сянка на желанието за единност с всичко.
Желанието за единност е сянка на самата единност.

И е радостно, че зад всички сенки, Единността просто присъства,
но ти няма защо да се радваш, Сянко.

19.07.2015 г.

Нисаргадатта Махарадж



"Личният интерес и вниманието към себето са фокусните точки на илюзията. Наблюдавай деня си, блуждаещ между желание и страх. Наблюдавай го добре и виж как съзнанието ти приема неизброими имена и форми, като съскаща срещу скалите река. Наблюдавай внимателно себичния му (затворен в себе си) мотив и го опознай, с което той ще се разтвори."


~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~

"Тялото е само храна за съзнанието."


~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~*~

"Каквото знаеш за себе си идва отвън, затова го изхвърли."

15.07.2015 г.

“Злото е нееволюирало добро”



Петър Дънов е казал, че “злото е нееволюирало добро” (и Ваклуш Толев). Не съм сигурен, дали е бил правилно разбран от последователите си. Нещата, разбира се, са прости. Но, първо, простото не привлича вниманието ни (не провокира); второ, сложни са за описание и обяснение - понеже това са вторични ограничени похвати за предаване на информация и нямат общо с действителността, каквато е сама по себе си.
Та... Всичко притежава свойства – отличителни, вътрешни, потенциални... каквито и да са. Свойствата в цялост съставят характеристиката на своя източник, но като конкретни проявления са частични и ограничени. И все пак, ако качествата са подчинени на цялото, те просто служат за разгръщането му. Но ако едно качество вижда себе си като отделност, то опитва да се затвърди, да се наложи и да доминира. И след като то е твърде ограничено, начините, по които опитва да направи това, могат да бъдат всякакви, но винаги насочени срещу съвкупността от други свойства. Това е злото.
Невежеството на отделното качество не му позволява да осъзнае корена на съществуването си. То познава само себе си (реално – няма познание за нищо, след като няма съзнание за взаимността, но има възприятия само за и от личното си ограничение), поради което започва да губи дори жизнено съдържание (понеже то идва от целостта и отвореността) и в стремежа си да го запазва, доколко може, започва да ограбва жизненото съдържание на средата си (което само донякъде е възможно). Това е злото. И точно това представлява човекът.
Когато отделното качество осъзнае ограничението си (когато придобие достатъчно опитност в себеналагането и види, че така печели много неща, но от тези, които после задължително се губят) и усети в себе си фундаментална нужда от по-висш смисъл, то започва да провижда взаимосвързаността на всичко. Ако реши да се отдаде на процеса в един момент осъзнава необходимостта да пожертва своите очертания и да се подчини напълно на цялото. С това възвръща хармоничността на системата. Самото то се разгръща и подпомага разгръщането на всичко. Това е доброто.

11.07.2015 г.

Св. Николай Велимирович



„Гордост?!
Атом въстанал срещу Необята.”


„Единствената ми свобода е
да служа на нещо по-добро от себе си.”


"Телесният пост е само символ.
Внесох пост и в душата си, за да я очистя;
в ума си - за да изпъдя мечтите;
в сърцето си - за да изтребя привързаностите.
И постът внесе в душата ми смирение.
Вля в мен храброст, за която не знаех,
когато бях въоръжен с цялото мирско оръжие."


"Знанието си духовният взор е нарекъл със скромно име - вяра.
Вярата си плътските очи са нарекли с гордо име - знание."


"Никой нов ден не признава уговорката ти със стария."

6.07.2015 г.

Едвин Сугарев

ЗАВЕЩАНИЕТО

аз бях и съм
не знам дали ще бъда
но всъщност няма никакво значение
тревата ще расте и изворът ще блика
потоците ще следват своя път
ще идват птиците и после ще отлитат
и все тъй празнотата ще обвързва
огромната скала и песъчинката

това е всъщност мойто завещание
изписано с дъха ми
на ветровете поверено
за всякакви наследници валидно


-------------------------------------------------




ОТ САМО СЕБЕ СИ


„Сините планини от само себе си са сини планини,
белите облаци от само себе си са бели облаци.”

Дзенрин Кушу


Аз от само себе си съм този който съм
ни повече
защото няма повече
ни по-малко
защото няма по-малко
да бъдеш себе си не се постига чрез това да си голям или малък
и няма общо с никакви мащаби
но има нещо общо с тяхното взаимно
пресичане преливане разтапяне
с това да бъде всичкото във всичко
дори и в липсата
дори в самото нищо

Аз от само себе си съм само празнота
защото ако всички форми тук са обиталища
то празнотата е
което обитава
вървя под празното небе и стъпвам върху празната трева
която също тъй от само себе си израства

Аз от само себе си съм ръкопляскане с една ръка
проход без врата желязна флейта
мога да позная себе си единствено
когато разбера че няма аз
и всъщност няма нищо за познаване
в този сплит натрапени понятия приети вери и назаем взети възгледи
в дъното на самоличността
в утаечната тиня

Аз от само себе си съм само в този миг
и миг преди това съм бил съвсем различен
и само миг по-сетне друг ще бъда
никаква застиналост като река потичам
и от само себе си съм обитателят на тези погранични територии
положени помежду минало и бъдеще
достатъчно нищожни
да не съществува времето във тях
но и достатъчно обширни
за да ги наричаме Голямата земя
където хоризонтите изчезват

Аз от само себе си съм процепът към други светове

Аз от само себе си съм тясното око на бога
моето око което гледа бога
окото божие което гледа мен
едно взаимно гледане през дупка в огледалото

Аз от само себе си съм лукова глава
и времето лицата ми обелва

Аз от само себе си съм сребърната охлювна следа
която чезне в черен процеп между камъните
и като нишката на Ариадна води в тъмното
към дъното на нищото където
ме чака истинското ми лице ме чака същността ми
от времето преди да се родя

Аз от само себе си съм само прах под вятъра

Аз от само себе си съм този който съм

4.07.2015 г.

Чудеса

Още като са умували върху догматиката си, т.нар. свети Отци на църквата не са имали единодушие върху въпроса - дали чудесата са от бога, или от дявола. После са тръгнали да търсят компромиси по най-невдъхновени начини, но би могло да се каже, че този въпрос си остава неразрешен. За тях.
За наистина мъдрите от тях обаче никога не е съществувал подобен въпрос. Какво казват те - чудото, само за себе си, си е природен феномен, а вече определена сила получава власт в самите човешки възприятия. Когато просто го приемеш и това никак не измести вниманието ти от вътрешната посока, е едно. Когато ти спечели вниманието обаче, тоест - те съблазни, е друго...