13.12.2015 г.

Осъществяване - себенаблюдение, себеконтрол и т.н.

Себенаблюдение? Себеконтрол? ...
Да, всеки предлагащ „мъдрости” ще ги препоръча. Всеки търсещ „мъдрости” ще се опита да ги упражни. Какво точно да упражниш обаче – да си даваш сметка, да се преценяваш, да се препрограмираш, насила да си придаваш вид, съответстващ на представата ти за „добро” (а всъщност – за лична авторитетност)?
Всичко това не е по-различно от останалите ни несъзнателни психични активности и създава само напрежение.
Всяка препоръка за поведение или състояние е една празна форма, която подхранва нашите заблуди.
Е, себенаблюдение, себеконтрол и всякакви други пожелателности биха могли да съществуват и действително, макар това да не са най-правилните думи за назоваването им. По-важното обаче е, че те не са нещо, което се упражнява в стремежа ни към развитие, а са просто естествено следствие на съзнателността.
Съзнателността, която вижда добре ограниченията на Аза, който в желанието си за лична изява втвърдява психичните си очертания и ги изпълва със себе си така, че нищо друго да не може да проникне в тях. Тази съзнателност води до намаляване на усещането за лична значимост, по същество – намаляване на самия Аз (той, всъщност е пречката пред осъществяването, а не осъществителят), в резултат на което се освобождава едно психично пространство. Когато то наистина е празно, тоест – изчистено, освободено (а не запълнено пак с представите ни за пространство, чистота, свобода и т.н.), то просто става част от тъканта на пространството в цялост. Това пространство гледа от всички страни и прониква във всички причини. Точно то е онова, което пряко отразява и нашите ограничения, а това представлява истинското себенаблюдение. Точно то е онова, което допуска в психичния ни процес само стойностни активности, а това представлява истинският себеконтрол.
Всъщност, то е всичко. Но от перспективата на Аза, то е нищото...
Да се има предвид.