29.10.2016 г.

Чжуан Дзъ


„Хората отпреди времената са били достигнали до предела. Какво са достигнали? До знанието, че нещата не съществуват. Това е пределът и няма какво друго да се прибави.”



„Можеш да доближиш съвършенството чрез това – да знаеш как да се установиш в неустановимото.”



„Само глупавите смятат себе си за будни и че знаят кое в света служи и кое ръководи.”



„Осъщественият човек не осъществява нищо. Умният човек не мисли нищо. Те са само образи на небето и земята.”



„Духовният човек не е близък на хората. Духовният човек не е далечен на хората. Своето знание той хвърля на мравките и не позволява на човешкото да посяга към небесното.”



„Знанието е повърхността. Дълбочината е незнание. Да знаеш – това те движи навън. Да не знаеш – това те движи навътре.”



„Виждаш ли пътя? Да? Значи това не е Пътят.”



"Ако започнеш да броиш и именуваш - никога няма да спреш."



"Всяко нещо, над което се опитваш да простреш властта си, придобива власт над теб.
Затворникът на изявените неща няма друг избор, освен да се подчини на изискванията на материята.
И естествено, че тогава ще бъде напълно определен от външното - напр. обстоятелствата, взаимоотношенията...
Той никога няма да бъде разумен. Жалко."




„Желанието за контрол е треперене. Онзи, който иска да контролира, лесно страда. За него няма огледало, в което да се огледа. А като не може да спре, значи е убиец на естественото. Агресията и милостта, получаването и загубата, ученето и преподаването, животът и смъртта – всичко това са инструменти за изправяне. Но може да ги прилага само този, който не променя нищо, а следва промените.”


„Накрая идва смут. От смут се стига до помрачение, а точно в помрачаването се появява Пътя. Но за да бъде в Пътя, човек трябва да се отдръпне от себе си и да остави Пътят да го изпълни.”




„Нали ако планината се разсипе – то и пропастта ще се запълни. Затова ако се откажеш от своята умност и благородство, то ще изчезнат и всички разбойници и глупци.”


 
Чжуан Дзъ се разхождал с учениците си в една гора и спрели покрай едно голямо дърво. Наблизо минавал дърваря и го попитали няма ли да отсече това дърво, а онзи го посочил с брадвата и казал, че то "за нищо не става". По-късно се отбили в колибата на един приятел на Чжуан Дзъ, който много им се зарадвал и изпратил ратая да заколи една патка, за да наготвят и нагостят посетителите. Ратаят обаче попитал коя патка да заколи, дали тази, която може да пее, или другата, на което домакинът посочил онази, която "за нищо не става".
Впоследствие озадачените ученици попитали Чжуан Дзъ кое е за предпочитане, тъй като дървото останало да живее, понеже "за нищо не става", а патката тъкмо поради това умряла. Учителят отговорил: "Нищо няма за предпочитане. Аз нито ставам, нито не ставам. Изказано, звучи като определение, но не е, тъй като именно определението "ставам" или "не ставам" е онова, което поражда застой."




"Владеещият хора е обременен. Владеният от хора е опечален.
А само освободеният от обремененост и опечаленост може да странства с естествеността. В противен случай остава само в самите граници на природните свойства."



„Дори човекът, който има Познанието, не може да обясни с думи неговото самопроменяне, нито може да фиксира мисъл върху някакво негово начало. Ако разграничим нещата, най-дребното е несравнимо, най-голямото е необхватно. Мненията, че Пътят се разкрива в покой, или че той самият е вървенето, са нормални в отношението си към нещата, но в края на краищата и те са изкривявания. Да, това поне е мислимо и назовимо, но колкото по-мислимо и назовимо е нещо, толкова по-далеч е от Пътя. И думата „път” е само едно догаждане. Нито го има, нито го няма.”