22.04.2017 г.

Луис де Леон (испански августинец, поет, богослов от 16 век)

“Спокоен е животът на онези,
които нямат уши за празната врява на света.
Само в тях липсват съпротиви,
поради което могат да видят стъпките
на малцината от древността,
които са слели с мъдростта.

Не ги интересува дали имената им
ще бъдат въздигнати от славата,
за да ги размятат ветровете из устите на хората.
Нищо от това не ще възпеят
искрено отдадените на истината.”


 „Отдаден на мечтание, човек забравя съкровеното.
И някакво безумство му разсейва сетивото
от единствено Доброто и Начало на вселената.
И гони сенките дорде му изтече живота.”


„Далече от човешки мнения,
аз дълго време бях затворен.
Щастлив съм – мълчалив и морен
в откритото усамотение,
спасен от тоя свят злосторен.
И с бедничка софра и къща,
сам сред безкрайните поляни,
в наслада дните си превръщам –
към Бога само се обръщам
и нищо недобро не храня.”