Брус Лий

„Знанията и уменията, които си постигнал, служат за това – да бъдат забравени, така че да можеш да се носиш удобно по вълните на празнотата, без да срещаш преградите си.”

"Установеното е неспособно да се приспособява. Истината се намира извън установеното."

"Между това и онова се намира едно празно пространство. Празнотата съдържа всичко и понеже няма противоположност - тя нито изключва нещо от себе си, нито се противопоставя. Празнотата е живот, тъй като от нея произлизат всички форми. И който осъзнае празнотата, се изпълва с живот, сила и с любовта на всичко съществуващо."

„Не бих желал да притежавам нищо, нито да бъда притежаван. Не ме привличат вече небесата. Но е по-важно, че вече не ме притеснява и адът. Още от самото начало имах вътре в себе си лекарството за моите страдания, но така и не го взимах. Самата болест идваше от самия мен, но до сега не го забелязвах. Сега обаче виждам, че никога няма да намеря светлината, освен подобно на свещ, не стана собственото си гориво и не изконсумирам себе си.”

“Това, което се случва, не води до нищо.

До нещо води това – как ти си реагирал.”

“Изкуството достига своите върхове когато е лишено от съзнание за себе си.”

„Човек не придобива, а елиминира. Не нараства ежедневно, а намалява. Най-високата култивация винаги се превръща в простота.

Неустановеният ум усеща истината.”

Уилям Бътлър Йейтс

„Ни страх, ни надежда достига
животно, което залязва,
а само човек си отива
в очакване и боязън.
Човекът умира безспорно
стократно и после възкръсва –
величествената му гордост
се следва от жажда за кръв.
И виж с иронична нагласа
метаморфозите на душата –
човекът познава смъртта си,
защото е неин създател.”

“Не отричам никак болест или смърт,
изучени в телесната ми низост
и във високомерието на сърцето.
Нищо не може да бъде единствено или цяло,
ако не е било отдадено.”

„Под празни очи и неспокойни пръсти
частичката се удря, докато стане човек.
Разполагал ли съм аз със своя воля?
Не и откакто е започнал животът.”

 

„Града ни формалисти управляват
и всеки мъж, момче, или девица
в мечти отдалечени се надява,
но радост – само без мотив е чиста.”

„Несметен брой са листите, но коренът – единствен;
В положените дни на младостта си аз очистих се
под слънцето от всичките си цветове и листи;
така сега спокойно мога да изсъхна в истината.”

„Животът мощно се излива без болезнен хъс,
вали и все препълва язовира неуморно,
вали и упоено трупа главоломен връх,
така че сякаш определя най-желана форма.”

Марк Аврелий

„Ако те смущава нещо външно, знай че болката не се дължи на дразнителя, а на твоята оценка за нея. Така можеш да оттеглиш себе си от всеки един момент.”

„Животът и смъртта, честта и позорът, болката и удоволствието, богатството и бедността и т.н. принадлежат поравно на добрите и лошите. Те, сами по себе си, нито ни въздигат, нито опорочават. Затова те не са нито добри, нито лоши.”

„Всичко, което чуваме, е мнение, а не факт.

Всичко, което виждаме, е перспектива, а не истина.”

“Всички ние сме създадени, за да можем заедно да вършим нещо - като краката, ръцете, клепачите, като горния и долния зъбен венец, поради което конфликтите и противоречията са нещо напълно неестествено.”

"Вселената е промяна. А нашият собствен живот е онова, което мислите ни са изфабрикували."

„Човек никъде не би намерил

по-голям покой и хармония от тези,

до които води смаляването на собствената му душа.”