Достоевски

“Бог е взел семена от други светове и ги е посял на тая земя, и е отгледал своята градина, и е поникнало всичко, което можело да поникне, но отгледаното живее и е живо само по силата на чувството за своето съприкосновение с другите неопределени светове. Ако отслабва или закърнява в тебе това чувство, умира и отгледаното в тебе.”

„Помни особено, че не можеш да бъдеш ничий съдия.

Ако аз самият бях праведен, вероятно нямаше да го има и престъпника, който стои сега пред мен. Ако имаш сили да вземеш върху себе си престъплението на осъдения – приеми и страдай вместо него.

Ако ти беше светил, със светлината си би озарил пътя и на другите.”

„Ще станат нещата, но най-напред трябва да привърши периодът на човешката изолация. Защото сега всеки се стреми да отдели себе си най-вече, иска да изпита само за себе си пълнотата на живота, а от всичките му усилия за пълнота излиза само пълно самоубиване, защото в опита за пълно определяне на съществото си изпада в пълна изолация. Защото всички в нашия век са се разделили на единици, всеки се затваря в своята си дупка, всеки се отдалечава от другите, сам се отблъсква от хората и сам ги отблъсква от себе си. Трупа изолирано собственичество и си мисли: ‘Колко силен съм сега и колко съм осигурен’, а не знае, че колкото повече трупа, толкова повече затъва в самоубийствена невъзможност.
Днес повсеместно човешкият ум е започнал да не разбира, че истинското осигуряване не е в личното усилие, а в общата човешка цялост. Но непременно ще мине срокът на тази изолация и всички отведнъж ще разберат колко неестествено са се отделили един от друг. Такова време идва и ще се учудят, че тъй дълго са стояли в тъмнината си.”

“Знайте, мили мои, че всеки един от нас е несъмнено виновен за всички и всичко на земята, не само поради общата световна вина, а съвсем лично. Това съзнание е венец на монаха, а и за всеки земен човек. Тогава всеки от нас ще бъде в сила да спечели целия свят с любовта си и със собствените си сълзи да измие греховете на целия свят.
И винаги: не се гордейте!”

„Не бой се от нищо и не тъжи. Само покаянието си да не изоставяш — и всичко ще ти прости Бог. Пък и няма такъв грях и не може да има по цялата земя, дето Господ да не го прости на истински покаялия се. А и не може човек да извърши такъв голям грях, че да пресуши безконечната любов Божия. Само да имаш грижа за покаянието, непрестанното покаяние, а страха да го пропъдиш съвсем. За един разкаян е по-голяма радост в небето, отколкото за десетина праведни — отдавна е казано. Върви си и не бой се. От хората не се огорчавай, за обиди не се сърди.

Каеш ли се, ти обичаш. А обичаш ли, вече си Божий… С любов всичко се изкупува, всичко се спасява. Любовта е такова безценно съкровище, че с нея цял свят можеш да купиш, и не само своите, но и чуждите грехове да изкупиш. Иди си и не бой се.”

„Онова, което ви изглежда вътре във вас нечисто, поради това, че сте го забелязали в себе си, вече се очиства. Страха също избягвайте, макар че страхът е само последица от всяка лъжа...

Съжалявам, че не мога да ви кажа нищо по-утешително, защото дейната любов в сравнение с мечтателната е нещо жестоко и опасно. Мечтателната любов жадува подвиг бърз, лесно задоволим и такъв, че всички да го гледат. При нея наистина се стига дотам, че човек живота си дава, само и само да не продължи дълго, а по-скоро да стане, като на сцена, и всички да гледат и да хвалят. А дейната любов — тя е труд и търпение, а за някои комай цяла наука. Но предричам ви, че дори в мига, когато с ужас ще виждате, че въпреки всички ваши усилия не само не сте се доближили до целта, но дори сякаш сте се отдалечили от нея — в същия този миг, предричам ви това, изведнъж ще достигнете целта и ще съзрете ясно над себе си чудодейната сила на Господа, който през всичкото време ви е обичал и през всичкото време тайно ви е ръководил.”

„Най-вече сам себе си не лъжете. Онзи, който лъже сам себе си и слуша собствената си лъжа, стига дотам, че вече никаква истина нито в себе си, нито наоколо може да разпознае и поради туй изпада в неуважение и към себе си, и към другите. А като не уважава никого, престава да обича, а като няма любов, за да се занимава с нещо и да се развлича, той се отдава на страсти и груби наслади и стига съвсем до скотство в пороците свои, а всичко иде от непрекъснатата лъжа спрямо хората и спрямо самия себе си. Който себе си лъже, той може преди всичко сам себе си да обиди. Зер да се обидиш понякога е много приятно, нали? И хем знае човекът, че никой не го е обидил, че той сам си е измислил обидата и е лъгал за по-интересно, сам е преувеличавал, за да създаде картина, хванал се е за някоя дума и от зрънцето е направил планина — знае го, и пак пръв се обижда, обижда се до приятност, до степен да изпита голямо удоволствие, а по този начин стига и до враждебност истинска…”

“Цивилизацията е дала на човека само многостранност на усещанията и... асболютно нищо повече. А чрез развитието на тази многостранност човек ще стигне, току виж и дотам, че ще намира удоволствие и в кръвта. Това вече му се е случвало.”

„Умният човек поначало не може да стане нищо, само глупакът става нещо. Умният човек трябва и е нравствено задължен да бъде преди всичко безхарактерен, а човекът с характер, деецът следва да бъде предимно ограничен.”

„У вас няма нежност, вие виждате само истината и това ви прави несправедлив.”

“Смисълът е в живота, в самия живот и само в него – в актуалното му откриване, непрекъснато и неизменно, а не в самото откритие.”

„Тогавашните хора сякаш съвсем не са били такива, като днес, сега породата е друга. Тогава хората са били някак с една идея, а сега сме по-нервни, по-развити, по-сензитивни, някак с две, с три идеи наведнъж... Сегашният човек е по-разностранен и тъкмо това му пречи да бъде едносъставен, като през ония векове.”

„По мое мнение най-мъдър от всички е онзи, който поне веднъж в месеца нарича себе си глупак.”

„Времето не е предмет, а идея. Ще угасне в ума, когато човекът достигне до своето осъществяване, тъй като няма да е нужно.”

“Втората половина на човешкия живот обикновено се състои единствено от натрупаните през първата половина навици.”

„След като веднъж ти бе доказано, че произхождаме от маймуните, няма нужда да правиш физиономии, а прото го приеми. А веднъж ти доказаха също и че едно дрeбно парченце от собствената ти сланина ти е много по-скъпо от хиляди твои ближни човешки същества и следователно т. нар. добродетели и отговорности са нищо друго освен заблуждения и предубеждения. Приеми го, понеже в действителност нищо не можеш да направиш по този въпрос.”

„Днес повсеместно човешкият ум започва насмешливо да не разбира, че истинското осигуряване на човека не е в личното му уединено усилие, а в общата човешка цялост.”