Няма нужда да поема нанякъде, а само външният живот в смъртта отпада от нея. Тя отпреди това е приела Небето или ада в себе си. Което от двете е проявено, то е и нейното обиталище."
божествената воля би одухотворила отново своя чист образ в нея.”
Той може да бъде възприет с онова, с което самият Той е виждал и чувал във вас, преди да се появят собствената ви воля, виждане и чуване.“
Откажи се от своята активност и преустанови движенията на очите си, остави се на обещаната Божия слава и тя ще те изведе извън мрака.”
Когато замразиш мисълта и желанието си и с това станеш пасивен, душата се издига над тленното, а сетивата и въображението биват пленени от Абстрактното. Тогава се освобождават в теб вечният слух, взор и слово.”
„Горделивата, повредена човешка природа изпитва влечение да се взира все във високото. Тя вижда само това, което блести и смята, че несретникът е забравен от Бога.
А кои бяха пророците? Обикновени и незнатни хорица, отрепките на света. Считаха ги само за безумци. И въпреки, че те правили чудеса и знамения, светът се взирал само във високото, а Духът трябвало да му служи за подложка на краката.
На Апостолите Христови повярвали бедните, а знатните и учените били неговите палачи, които изглеждали важно и се славели с известност.
Истинското Христово учение ще бъде разкрито в дълбочина с голяма простота, а не във висотата на зннието и изкуството, за да не може да се похвали никой, че той самият е направил нещо. С това се разобличава и се унищожава високомерието на дявола.“
„Свободата влиза и в нашия свят на ограничението, за да го движи.
В него животът произлиза от смъртта, а смъртта се явява причина за живота.
Мислете, човеци, за смъртта, защото с умиране се ражда освободеният от смърт живот.”
„Човек може да обнови себе си като напусне земното. Само така той може да прояви онова, което е наследил от вечното. А ако не го обнови, вечното създава неговите страдания, понеже остава нереализирана склонност.”
„Ако постигнеш напълно отдръпване от себе си и пълно угасване на собствената воля, то природата ти ще бъде изпълнена с живота на Божествената любов. И това няма да те убие, както си мислиш, а ще ускори пътя ти – мъртъв за своята воля, за да изявяваш Божията. Умри за себе си, за да заживееш в Бога. Това е съкровището на съкровищата.”
„Откажи се от търсенето на Божията воля и потъни в праха на Неговата милост. Тогава ще намериш волята Му.
Ако се опитваш да я разбереш – ще се отдалечаваш от нея, но ако ѝ се предадеш изцяло, тя ще дойде да живее в теб.”
„Този, който е намерил любовта, той намира Празнота във всички неща. Тя е неизменна и истинска. Това е защото тази свръхсетивна Бездна няма никаква земя или опора, върху която да бъде поставена. Нищо не е като нея. Тя е неизмеримо по-дълбока от всяко нещо и Тя с нищо не може да се отнесе към нещо съществуващо, тъй като няма нещо, което да може да я схване. И тъй като това е Празнота, тя е свободна от всичко съществуващо. Такъв именно е Бог.”
„Сега човекът бяга и търси своята първа родина, защото не намира покой. Днес търси на едно място, утре на друго и му се струва, че намира мир, но само се лута в множество различни воли, които не ще се доближат до Божията воля. Той върви единствено към грешната светлина на себичността, която се ражда в способността му да въобразява, която изгражда земната му душа, управлявана от звездите. И целият видим свят му е противник, а човекът е като роза в трънливия храст, която бодилите непрекъснато надират и разкъсват. Но даже не можем да кажем, че е роза, защото Божията милост не му идва на помощ и не говори на най-вътрешното му начало, в което да получи любовта на своето възраждане.
Затова е толкова необходимо човек да опознае себе си, да знае какво представлява, преди да тръгне да търси. Защото иначе търсенето му е само мъка, той само страда в грешния си себичен стремеж, а покой не намира, понеже всички земни воли, в които пожелава да влезе, са противопоставяне на Бога, който е вечната единна воля. Човек е мъртъв извън милостта и сляп. Той не може да живее истински, ако милостта не бъде събудена и не се прояви в него. Затова човекът трябва да потопи напълно душата си в милостта и да не пожелава нищо, освен тя да оживее в него, да заглуши и убие волята му.“