23.04.2016 г.

Якоб Бьоме


 
“Който не умре преди да умре, ще изчезне когато умре.”
  


„В теб е. И само трябва да спреш да мислиш и желаеш, за да го чуеш.”



„Да придобиеш онзи покой, който никое създание не може да смути, можеш единствено ако напълно предадеш живота си на Господ и оттеглиш своята воля.”
  


„Ако се опиташ да постигнеш духа, той ще отлети от теб. Но ако просто напълно се предадеш, тогава той ще обитава в теб и ще се превърне в живота на твоя живот, и ще бъде твоя природа.”



"Накъде отива душата, когато тялото умре?
Няма нужда да поема нанякъде, а само външният живот в смъртта отпада от нея. Тя отпреди това е приела Небето или ада в себе си. Което от двете е проявено, то е и нейното обиталище."



„Ако душата можеше да прекърши своето Аз, да умре по собствено желание за самата себе си и да стане едно нищо,
божествената воля би одухотворила отново своя чист образ в нея.”




„Когато сетивата и волята ви утихнат, тогава във вас се пробужда вечното слушане, виждане и говорене, и Бог чува и вижда чрез вас.
Собственото ви слушане, воля и виждане са причината да не можете да чувате и виждате Бог.
Той може да бъде възприет с онова, с което самият Той е виждал и чувал във вас, преди да се появят собствената ви воля, виждане и чуване.“
 


„В природата и видимата светлина всичко е неясно, щом си ръководен от жаден и необновяващ се разум. В теб е отворено само Окото на времето, което не може да проникне отвъд собствения си лимит.
Откажи се от своята активност и преустанови движенията на очите си, остави се на обещаната Божия слава и тя ще те изведе извън мрака.”



„Ако само веднъж бе оставил пламъка на Любовта да гори в теб, той би те изпепелил, би помел всички егоизъм и всичко, което можеш да наречеш Аз или Ти. То е отделено от божеството, от извора на живота.”



„След тоталното предаване и приключването на собствената воля – Божията любов става твоя природа. Това не те убива, а те ускорява. Ти умираш за себе си, но вече биваш оживяван от Божията воля.”



„Ако не захвърлиш себе си там, където няма нищо сътворено, никога няма да си на място, на което можеш да чуеш божия глас.
Когато замразиш мисълта и желанието си и с това станеш пасивен, душата се издига над тленното, а сетивата и въображението биват пленени от Абстрактното. Тогава се освобождават в теб вечният слух, взор и слово.”


„Горделивата, повредена човешка природа изпитва влечение да се взира все във високото. Тя вижда само това, което блести и смята, че несретникът е забравен от Бога.
А кои бяха пророците? Обикновени и незнатни хорица, отрепките на света. Считаха ги само за безумци. И въпреки, че те правили чудеса и знамения, светът се взирал само във високото, а Духът трябвало да му служи за подложка на краката.
На Апостолите Христови повярвали бедните, а знатните и учените били неговите палачи, които изглеждали важно и се славели с известност.
Истинското Христово учение ще бъде разкрито в дълбочина с голяма простота, а не във висотата на зннието и изкуството, за да не може да се похвали никой, че той самият е направил нещо. С това се разобличава и се унищожава високомерието на дявола.“



„Свободата влиза и в нашия свят на ограничението, за да го движи.
В него животът произлиза от смъртта, а смъртта се явява причина за живота.
Мислете, човеци, за смъртта, защото с умиране се ражда освободеният от смърт живот.”



„Човек може да обнови себе си като напусне земното. Само така той може да прояви онова, което е наследил от вечното. А ако не го обнови, вечното създава неговите страдания, понеже остава нереализирана склонност.”



„Ако постигнеш напълно отдръпване от себе си и пълно угасване на собствената воля, то природата ти ще бъде изпълнена с живота на Божествената любов. И това няма да те убие, както си мислиш, а ще ускори пътя ти – мъртъв за своята воля, за да изявяваш Божията. Умри за себе си, за да заживееш в Бога. Това е съкровището на съкровищата.”



„Откажи се от търсенето на Божията воля и потъни в праха на Неговата милост. Тогава ще намериш волята Му.
Ако се опитваш да я разбереш – ще се отдалечаваш от нея, но ако ѝ се предадеш изцяло, тя ще дойде да живее в теб.”



„Този, който е намерил любовта, той намира Празнота във всички неща. Тя е неизменна и истинска. Това е защото тази свръхсетивна Бездна няма никаква земя или опора, върху която да бъде поставена. Нищо не е като нея. Тя е неизмеримо по-дълбока от всяко нещо и Тя с нищо не може да се отнесе към нещо съществуващо, тъй като няма нещо, което да може да я схване. И тъй като това е Празнота, тя е свободна от всичко съществуващо. Такъв именно е Бог.”



„Сега човекът бяга и търси своята първа родина, защото не намира покой. Днес търси на едно място, утре на друго и му се струва, че намира мир, но само се лута в множество различни воли, които не ще се доближат до Божията воля. Той върви единствено към грешната светлина на себичността, която се ражда в способността му да въобразява, която изгражда земната му душа, управлявана от звездите. И целият видим свят му е противник, а човекът е като роза в трънливия храст, която бодилите непрекъснато надират и разкъсват. Но даже не можем да кажем, че е роза, защото Божията милост не му идва на помощ и не говори на най-вътрешното му начало, в което да получи любовта на своето възраждане.
Затова е толкова необходимо човек да опознае себе си, да знае какво представлява, преди да тръгне да търси. Защото иначе търсенето му е само мъка, той само страда в грешния си себичен стремеж, а покой не намира, понеже всички земни воли, в които пожелава да влезе, са противопоставяне на Бога, който е вечната единна воля. Човек е мъртъв извън милостта и сляп. Той не може да живее истински, ако милостта не бъде събудена и не се прояви в него. Затова човекът трябва да потопи напълно душата си в милостта и да не пожелава нищо, освен тя да оживее в него, да заглуши и убие волята му.“