20.02.2022 г.

Ян ван Рюйсбрук

 

„Когато човек полага грижи да е насочен само към Бога и да обуздава ума си, да отрича напълно собствената си воля и да очаква така бленуваното единство във вътрешна свобода, до деня в който Бог благоволи да го предостави, тогава духът на мъдростта в него се удвоява. Защото е велик този, който следва Божията повеля и мъдрост чрез себеотричане във всичко и който може да каже с неугасима пламенна любов „Да дойде Твоето Царство“. Да каже на Бог с покорство и благоговение „Във всяко нещо да бъде Твоята воля, а не моята“. А Божията воля е блаженство и този, който се предава в любов, е освободен от всичко съществуващо, и живее вече в безметежност. Бог не може да накърни това, което му принадлежи.“

 

„Човек трябва да потъне в безпътието и тъмнината, в които съзерцанията се скитат в наслада и повече не могат да намерят своето себесътворяване. В тази мрачна бездна, в която духа на влечението умира за самия себе си, започва откровението на Бог и вечния живот. В тази тъмнина се ражда и сияе Светлина извън всяко възприемане, и тя е Синът на Бога, в който усещаш вечения живот. И в тази Светлина тепърва започваш да виждаш.“

 

„Човек може да вижда само това, което и той самият е,
и може да бъде само това, което успява да види.“

 

6.02.2022 г.

Девикалоттара агама

 

Откажи се от привързаността или желанието за нещо, търси предано върховната мъдрост с отдадено сърце и чист ум.

Без претенции за нещо лично, изпълнен със съчувствие, пази всички живи същества, така че никое да няма повод за страх от теб.

Средството за постигане на освобождение е средството за успокояване на ума, трескав и бърз като вятъра. То е Чистото съзнание и състоянието на неизменност. То е единствената истинска обязаност, само то е поклонение в Жива вода, само то е благородство, само то е въздържание. В това няма никакво съмнение.

Когато умът се движи дори в малка степен, той пребивава в кръга на илюзията. Когато е непоклатим – това е независимост. Мъдрият държи устойчив ума си чрез себепознание. Тази уединеност е най-висшето блаженство.

Изисква се голяма смелост да се освободиш от светското знание, но така се овладява чистата мъдрост, в която няма предмети, а е всепроникваща и безформена. Тя постига освобождението без да има желание за постигането му.

Пустотата, която е безгранична и всеобемаща Единност без нищо друго, е сиянието на мъдростта, лишена от феномени и състояща се от Духа. Тя е семето на освобождението, като дава спасение чрез съединяване с Висшето.

Истински търсещите освобождение нямат нужда от практики – молитви, отдаденост, дихателни упражения, медитация. Тук няма почва за тях. Висшата истина може да бъде позната единствено в мъдростта. Следователно няма никаква нужда да знаеш нещо извън себе си. Тези, чиито умове търсят да се разширяват и се опират върху външни обекти, винаги ще бъдат задвижвани от неща в растяща зависимост. Ако този външен ум се обърне навътре, за да пребивава в естеството си – човек вече няма да изпитва никакво страдание в света. Стани едно с Тоталността, която е всепрониваща, която няма вътре и вън, в която няма посоки, която приема всички съществуващи форми, но си остава безформена, която може да бъде позната само от себе си, и която излъчва себе си.

Хората вършат делата си, следвайки своите цели и съответно получават плодовете на делата си. Следователно всичкo това води до заробване. Отклони напълно вниманието си от преметите и се съсредоточи единствено върху това, което няма образ.

В естествеността не съществуват действия, причини, резултати и всичко друго. Дори светът на многообразието не съществува. Така и индивидът, обвързан с неща от света, също не съществува.

Вселената не е нищо друго освен реалност, която съществува без да се опира на нищо. Мъдрият се слива с тази реалност. Иначе е копринена буба, затворена в собствения си пашкул. Пребивавай във великата Пустота постоянно и без прекъсване.

Умът, ангажиран с нещата от света, е по-неспособен от маймуна. Ако човек задържа ума от блуждаене върху обекти и го държи в празнотата на нетленното, това е директно освобождение. Цялостното съзнание, което не е друго, освен истинското значение на думата Дух, съществува недуално във всички принципи, няма нищо общо с телата, а е всепроникващата Реалност.

Търсещият ум може да постигне покой, ставайки естествено неподвижен, ако се лиши от нещата, на които се опира – както огънят изгасва постепенно, ако не е захранван с гориво.

Поради образите и мислите умът винаги губи остротата си, затъпява и върви към разруха. Дръж ума неподвижен в естественото му състояние. В него той познава себе си. С това целта на раждането на човешкото същество е изпълнена. Това е белегът на мъдреца.

Стой тих. Сързерцанието на великата Пустота и установяването в нея постигат висшето състояние, което е отвъд живота и смъртта.

Аз съм сам. Нищо не ми принадлежи и аз не приналдежа на нищо. Аз съм напълно сам. В деня, в който човек успее да види себе си отвътре, всички стремления изчезват и той изпитва съвършен покой. Така става онзи нероденият, описаният в свещените текстове Дух. Чисто съзнание, неопетнено, абсолютно, безсмъртно и самодостатъчно.

Тази мъдрост е винаги достъпна до всеки и носи освобождение.

Човек повече не жъне плодовете на действията, добри или лоши. Специалните традиции следвани от света не са за него. Той е отдалечен от всички действия и всички правила на поведение.

Отхвърли напълно всички предписания и дисциплини. Тъй като всички действия носят робство, откажи се от всички планове, обмисляния и обвързаности.

Дори и ако търсещият се сдобие със свръхестествени и магически сили, той трябва да се откаже от отношението си към тях. Те са единствено окови за душата. Те водят човек по нисш път. Радостта на освобождението не се намира в нито една от тях, а едиствено в безграничното Съзнание.

Единствено мъдрецът, който никога не предприема нищо, което води до нараняване на друга форма на живот, търси истинско знание. Той не трябва да изтръгва нежните корени.

Поддържай неутралност спрямо всичко, не се увличай в каквото и да е, поддържай равновесие, третирай еднакво парчето разбит глинен съд и парчето злато. Поддържай неотслабваща еднаквост на виждането, възприемайки всички живи същества за самия себе си.

Ако човек е свободен от всяка дуалност и винаги живее в уединеност, постига съвършена мъдрост дори в това тяло. Единствено мъдростта води до освобождение. То е недостижимо за каквото и да е друго.