15.05.2018 г.

Оскар Уайлд

"Има хора, които знаят всичко, и за съжаление това е всичко, което те знаят."

„Опитът няма никаква морална стойност. Той е само названието, което хората дават на своите грешки. Това, което той наистина доказва, е че нашето бъдеще ще прилича на миналото ни, и че грехът, който сме извършили с истинско отвращение, ще повтаряме многократно и с радост.”

„В своето отношение към човека съдбата никога не приключва сметките си.”

„Знамения не съществуват. Съдбата не изпраща предвестници. Тя е прекалено мъдра или прекалено безразлична за това.”

„Нещата, в които си напълно сигурен, никога не са верни. Това е фаталността на убедеността и поуката на любовта.”

Всяка прекалена ангажираност с идеи за добро и зло показва ограничен интелект.”

„Никой в нищо не бива да взема страна. Иначе първо се разкриваш, после ставаш твърд и накрая прозаичен.”

Всяка мисъл е безнравствена. Нейната същност е разрушението. Ако мислиш за нещо, унищожаваш го.”

„Интелектът сам по себе си е средство за преувеличение.”

„Умът на високообразования човек е нещо ужасно. Нещо като антикварен магазин, пълен с уродливи и прашни вехтории, за които се иска по-висока цена от действителната им стойност.”

Можем да простим някому, че е създал нещо полезно, стига сам да не започне да се възхищава от него.”

„Където намериш едно оправдание за себе си, там ще намериш и стотици. И така ще си останеш такъв, какъвто си бил досега.

Тайна на живота няма. Целта на живота, ако изобщо има, е непрестанно да се търсят Нови изкушения.”
(не да се изкушаваш наново, а изкушението да е ново, нищо от досегашните)

„Всички пътища водят към Р…
…азочарование.”

„Англия постигне едно: изобрети и утвърди Общественото мнение, което е опит да се организира невежеството на обществото и да се издигне до положението на физическа сила. Но на него винаги му е липсвала Мъдрост.”

„Образованието е нещо, което заслужава уважение, но е важно човек да си спомня от време на време, че нищо, което си струва да се знае, не може да бъде преподадено.”

„Учим хората как да помнят, а никога не ги учим как да се развиват. Никога не сме опитвали разгръщане на съзнанието.”

2.05.2018 г.

Емил Чоран


„Който успее да победи страха, може да се смята за безсмъртен.
Тъй като без страха, смъртта губи смисъла си. Начин да се избегне това чувство, е примирението.
Съществата, които не познават изобщо страха, са като птичките в небето – четат съдбата си в извивките на облаците.”


„Само безотговорните могат да повярват, че са свободни в действията си.”


Всеки спомен е болестен симптом. Споменът е вид отрицание. Животът е чисто състояние.”


„Надяваш се, че ще спасиш името си, когато не можеш да спасиш душата си.”


Има нещо вълнуващо в припадъците на светците. Те доказват, че откровенията не могат да се посрещнат вертикално, че не  можем да останем изправени.”


„Да имаш мисли, означава да престанеш да благоговееш. Означава да се бунтуваш срещу тайнството, да провъзгласиш несъстоятелното.”


„Ние сме роби и си оставаме роби, докато не се излекуваме от манията си да се надяваме.”


„Животът, това е кичът на материята.”


„Като един истински иконоборец и аз разруших своите идоли, за да принасям жертва на техните отломки.”


„Казват, че събитията били тумори на времето.”