Св. Нил Синайски

„Ако успешно се противопоставиш на самите основания на страстите, все пак не допускай лукав помисъл, защото ако повярваш, че си направил нещо, изпадаш в прелъст. По-добре гледай недостатъчността на това, което си постигнал, та успехът ти така да не бъде откраднат от вътрешния враг.”

„Когато се молиш, постарай се умът да е и ням, и глух.

Блажен е умът, който в молитва е безчувствен за всичко.”

„Горделивият е дърво без корен, което не може да издържи напора на вятъра.

Свети апостол Павел постановява да забравяме това, което е зад нас и да се стремим към онова, което предстои. Който е настроен така, той не се превъзнася с постигнатото, а се смирява заради онова, което не му достига.

Гордостта е воден мехур, надут от суетно самомнение, който само ако бъде духнат, ще се превърне в нищо.

Началото на спасението е осъждането на самия себе си.“

"Праведниците са наричани неразумни, защото преуспявайки в много трудното, дори невъзможно дело - запазването на целомъдрието, те пренебрегват малкото и лесното".

"Трябва да знаеш следното коварство на демоните. Понякога те се разделят на групи. Едните идат със съблазън — и когато ти потърсиш помощ, идват другите в ангелски вид и прогонват първите, за да бъдеш измамен ти, че са истински ангели и да изпаднеш в самомнението, че си достоен за тях".

 

„Истинско знание за нещата може да има само онзи, който осъзнава себе си като несъществуващ.”

Достоевски

“Бог е взел семена от други светове и ги е посял на тая земя, и е отгледал своята градина, и е поникнало всичко, което можело да поникне, но отгледаното живее и е живо само по силата на чувството за своето съприкосновение с другите неопределени светове. Ако отслабва или закърнява в тебе това чувство, умира и отгледаното в тебе.”

„Помни особено, че не можеш да бъдеш ничий съдия.

Ако аз самият бях праведен, вероятно нямаше да го има и престъпника, който стои сега пред мен. Ако имаш сили да вземеш върху себе си престъплението на осъдения – приеми и страдай вместо него.

Ако ти беше светил, със светлината си би озарил пътя и на другите.”

„Ще станат нещата, но най-напред трябва да привърши периодът на човешката изолация. Защото сега всеки се стреми да отдели себе си най-вече, иска да изпита само за себе си пълнотата на живота, а от всичките му усилия за пълнота излиза само пълно самоубиване, защото в опита за пълно определяне на съществото си изпада в пълна изолация. Защото всички в нашия век са се разделили на единици, всеки се затваря в своята си дупка, всеки се отдалечава от другите, сам се отблъсква от хората и сам ги отблъсква от себе си. Трупа изолирано собственичество и си мисли: ‘Колко силен съм сега и колко съм осигурен’, а не знае, че колкото повече трупа, толкова повече затъва в самоубийствена невъзможност.
Днес повсеместно човешкият ум е започнал да не разбира, че истинското осигуряване не е в личното усилие, а в общата човешка цялост. Но непременно ще мине срокът на тази изолация и всички отведнъж ще разберат колко неестествено са се отделили един от друг. Такова време идва и ще се учудят, че тъй дълго са стояли в тъмнината си.”

“Знайте, мили мои, че всеки един от нас е несъмнено виновен за всички и всичко на земята, не само поради общата световна вина, а съвсем лично. Това съзнание е венец на монаха, а и за всеки земен човек. Тогава всеки от нас ще бъде в сила да спечели целия свят с любовта си и със собствените си сълзи да измие греховете на целия свят.
И винаги: не се гордейте!”

„Не бой се от нищо и не тъжи. Само покаянието си да не изоставяш — и всичко ще ти прости Бог. Пък и няма такъв грях и не може да има по цялата земя, дето Господ да не го прости на истински покаялия се. А и не може човек да извърши такъв голям грях, че да пресуши безконечната любов Божия. Само да имаш грижа за покаянието, непрестанното покаяние, а страха да го пропъдиш съвсем. За един разкаян е по-голяма радост в небето, отколкото за десетина праведни — отдавна е казано. Върви си и не бой се. От хората не се огорчавай, за обиди не се сърди.

Каеш ли се, ти обичаш. А обичаш ли, вече си Божий… С любов всичко се изкупува, всичко се спасява. Любовта е такова безценно съкровище, че с нея цял свят можеш да купиш, и не само своите, но и чуждите грехове да изкупиш. Иди си и не бой се.”

„Онова, което ви изглежда вътре във вас нечисто, поради това, че сте го забелязали в себе си, вече се очиства. Страха също избягвайте, макар че страхът е само последица от всяка лъжа...

Съжалявам, че не мога да ви кажа нищо по-утешително, защото дейната любов в сравнение с мечтателната е нещо жестоко и опасно. Мечтателната любов жадува подвиг бърз, лесно задоволим и такъв, че всички да го гледат. При нея наистина се стига дотам, че човек живота си дава, само и само да не продължи дълго, а по-скоро да стане, като на сцена, и всички да гледат и да хвалят. А дейната любов — тя е труд и търпение, а за някои комай цяла наука. Но предричам ви, че дори в мига, когато с ужас ще виждате, че въпреки всички ваши усилия не само не сте се доближили до целта, но дори сякаш сте се отдалечили от нея — в същия този миг, предричам ви това, изведнъж ще достигнете целта и ще съзрете ясно над себе си чудодейната сила на Господа, който през всичкото време ви е обичал и през всичкото време тайно ви е ръководил.”

„Най-вече сам себе си не лъжете. Онзи, който лъже сам себе си и слуша собствената си лъжа, стига дотам, че вече никаква истина нито в себе си, нито наоколо може да разпознае и поради туй изпада в неуважение и към себе си, и към другите. А като не уважава никого, престава да обича, а като няма любов, за да се занимава с нещо и да се развлича, той се отдава на страсти и груби наслади и стига съвсем до скотство в пороците свои, а всичко иде от непрекъснатата лъжа спрямо хората и спрямо самия себе си. Който себе си лъже, той може преди всичко сам себе си да обиди. Зер да се обидиш понякога е много приятно, нали? И хем знае човекът, че никой не го е обидил, че той сам си е измислил обидата и е лъгал за по-интересно, сам е преувеличавал, за да създаде картина, хванал се е за някоя дума и от зрънцето е направил планина — знае го, и пак пръв се обижда, обижда се до приятност, до степен да изпита голямо удоволствие, а по този начин стига и до враждебност истинска…”

“Цивилизацията е дала на човека само многостранност на усещанията и... асболютно нищо повече. А чрез развитието на тази многостранност човек ще стигне, току виж и дотам, че ще намира удоволствие и в кръвта. Това вече му се е случвало.”

„Умният човек поначало не може да стане нищо, само глупакът става нещо. Умният човек трябва и е нравствено задължен да бъде преди всичко безхарактерен, а човекът с характер, деецът следва да бъде предимно ограничен.”

„У вас няма нежност, вие виждате само истината и това ви прави несправедлив.”

“Смисълът е в живота, в самия живот и само в него – в актуалното му откриване, непрекъснато и неизменно, а не в самото откритие.”

„Тогавашните хора сякаш съвсем не са били такива, като днес, сега породата е друга. Тогава хората са били някак с една идея, а сега сме по-нервни, по-развити, по-сензитивни, някак с две, с три идеи наведнъж... Сегашният човек е по-разностранен и тъкмо това му пречи да бъде едносъставен, като през ония векове.”

„По мое мнение най-мъдър от всички е онзи, който поне веднъж в месеца нарича себе си глупак.”

„Времето не е предмет, а идея. Ще угасне в ума, когато човекът достигне до своето осъществяване, тъй като няма да е нужно.”

“Втората половина на човешкия живот обикновено се състои единствено от натрупаните през първата половина навици.”

„След като веднъж ти бе доказано, че произхождаме от маймуните, няма нужда да правиш физиономии, а прото го приеми. А веднъж ти доказаха също и че едно дрeбно парченце от собствената ти сланина ти е много по-скъпо от хиляди твои ближни човешки същества и следователно т. нар. добродетели и отговорности са нищо друго освен заблуждения и предубеждения. Приеми го, понеже в действителност нищо не можеш да направиш по този въпрос.”

„Днес повсеместно човешкият ум започва насмешливо да не разбира, че истинското осигуряване на човека не е в личното му уединено усилие, а в общата човешка цялост.”

Нисаргадатта Махарадж

"Подобно на всичко, породено от ума, и закона за причинност противоречи на самия себе си. Нито едно нещо във вселената няма определена причина, защото самата вселена като цяло участва в съществуването дори и на най-малкото нещо. Нито едно нещо не може да бъде такова, каквото е, ако вселената не е такава, каквото тя е в този момент."

"Тъй като източникът и основата на всичко е единствена причина за всичко съществуващо, причинността не може да се смята за закон на вселената. Вселената като цяло не зависи от това, от което е съставена, защото нейният потенциал е безкраен. Освен това, тя е проявление или изражение на първопричината, която е абсолютно свободна в самата си основа."

„За да бъдеш свободен от света, трябва да умреш за света. Тогава чрез теб започва да се изявява универсалността.”

„Самият факт на наличие на възприятие показва, че вие не сте онова, което можете да възприемете.”

 

„Не се обвързвай с идентичността си. Понеже тя ще изчезне.”

„Личният интерес и вниманието към себето са фокусните точки на илюзията. Наблюдавай деня си, блуждаещ между желание и страх. Наблюдавай го добре и виж как съзнанието ти приема неизброими имена и форми, като съскаща срещу скалите река. Наблюдавай внимателно себичния му (затворен в себе си) мотив и го опознай, с което той ще се разтвори.”

„Тялото е само храна за съзнанието”

"Каквото знаеш за себе си идва отвън, затова го изхвърли."

 

„Ще имаш правилно разбиране, когато осъзнаеш, че каквото и да си разбрал – не е вярно.”