25.03.2018 г.

Хайнрих Сузо



„Това, което може да те отведе до най-висшата истина, е вътрешното себеизоставяне.”



„Разбирането ти е нещо, от което е добре да се откажеш,
понеже само осъзнатото незнание е способно да разпознае истината.”



„Страданието е краткотрайна болка и дълготрайна радост.”



Бъдете усърдни и никога не си почивайте в някакво удовлетворение, докато не постигнете присъствието на вечността като свое собствено жизнено настояще. Това е възможно за човека в степента на неговата осъзната немощ.”



„В тъмнината, която се намира отвъд разграничаващия начин на съществуване, изчезва всяка множественост и душата губи всичко свое. Душата изчезва по отношение на своето собствено действие. Това е най-висшата цел и е мястото отвъд всички ограничения. Тук свършва самата душевност на всички души. И да изгубиш завинаги себе си е вечното блаженство.”



 
Та ти, ако си мъдър, убеди себе си, че смъртта може да те връхлети във всеки миг; защото животът ти е досъщ като този на кацнало на клон птиче, което във всеки миг може да се окаже в ноктите на сокола. Ето защо, уреди живота си по такъв начин, че да си готов винаги да гледаш очи в очи смъртта, така че, когато тя най-сетне дойде, ти да си добре подготвен, да си научил пътя и с радост да си отидеш от тук.”





Когато се откажеш от своята воля и от себе си самия, пази живота си и се пази свободен от всички творения, които могат да се превърнат в пречка за вечното ти спасение. Тогава ще бъдеш отведен заедно с Мен по кръстния път на страданията като някой, на когото предстои да умре и да няма повече допир с този свят.
Само онзи, който не е открил сладостта на плода, се оплаква, че кората му била горчива.”

13.03.2018 г.

Емили Дикинсън



997

Тук няма мигновен разпад –
фундаментално спиране.
Рушенето на този свят
е най-организирано.

В началото – забулен дух
под паяжина тленност,
огънат стълб и прешлен кух,
разяждане вродено.

Лукавият ни завеща
отмерено рушене,
а не внезапно. Гибелта
се случва постепенно.



947

Дочувам погребален звън –
„Душица на небето”.
Нима е тъй ужасно в Рая –
питам с интерес?

И нека се звъни навън –
„Душица на небето”,
твърдя, че трябва да узнаем
тази блага вест.



1544

Щом приживе не си видял Небето –
смъртта не ти го дава.
Съседите са Ангели, където
и да се настаняваш.



568

Напълно Любовта изучихме -
по странички, слова и звуци,
и с цялата велика Книга
прозрението ни приключи.

Ала взаимността в очите ни
невежество изографиса -
от детството ни по-божествено.
Един пред друг като дечица

опитахме да разтълкуваме
неосъзнатото от никой,
че мъдростта е тъй огромна,
а истината – многолика.



1695

Възможна е самотност в космоса,
самотност в океана,
или в смъртта, но всички просто са
подобни на събрание
в сравнение с една съществена
интимност от контрасти –
душа отдадена на себе си:
затворена безкрайност.


----------------
мои преводи