14.11.2017 г.

Паул Флеминг (немски поет, 17 век)



„Какво те плаши и какво те радва? И добрите,
и лошите събития са твое отражение.
Това си ти. И твоите суетни заблуждения
те водят тъй далеч от същността. Но ти опитай
да се завърнеш в нея, тоест в себе си. Защото
владеещият себе си владее и живота.”

23.10.2017 г.

Доген


„Да изучаваш пътя означава да изучаваш себе си. Да изучаваш себе си означава да забравиш за себе си. Забравиш ли себе си, ще бъдеш просветлен от безбройните неща във всемира. Да бъдеш просветлен от безбройните неща във всемира означава, че само твоите тела и ум са отпаднали, но пред теб отпадат телата и умовете на всички други, за да останат само буда срещу буда. От просветлението не остава следа и тази безследност е самата вечност.“



“Когато влезеш навътре в морето океанът изглежда кръгъл. Но той не е кръгъл, нито квадратен, а характеристиките му са безкрайни в многообразието си.
И макар да има множество характеристики в този свят, а и в света отвъд този, ти виждаш и разбираш само това, което окото на твоя опит може да пипне.”


„Пребиваваш на някакво място, но ако наистина присъстваш в него, се появява и действието, което следва да упражниш, чрез което ти и твоето място се превръщате в опорна точка. Пътят не е дълъг, не е къс, не идва отнякъде и не отива нанякъде, а е самата тази опорна точка.
Следователно да срещнеш нещо по пътя си означава да го изпълниш до край. Това е мястото, от което пътят се разгръща. И в това границата на осъзнаването губи очертания, връхлита те внезапно самото майсторство на Буда.”


„Не ме питай къде отивам, защото докато вървя из този безграничен свят, всяка стъпка ми е дом.”



„Онова, което може да разкрие значението на свещените текстове, е пустотата. Без псутотата не можеш да проникнеш в смисъла. Чрез пустотата мисленето се превръща отвъдмислене – актуално отражение на реалността. Пустотата е преподадена мъдрост и непреподадена мъдрост, пустотата е придобита мъдрост и естествена мъдрост. Да станеш Буда – това пустота.“
 


„Да видиш Буда
е като да си отвориш окото.
Да видиш Буда в себе си
е като да си изгубиш окото.”


"На върха на планината няма да намериш друга истина, освен тази, която си донесъл със себе си."

10.10.2017 г.

Св. Григорий Синаит

„Мръсното море на страстите може да се премине само със светлия и празен кораб на въздържанието и нестяжанието. Защото неумереността и привързаността към този свят привеждат във вълнение страстите, които потопяват сърцето и оставят след себе си само калта и мътилката на помислите.”

„Когато в тишина очакваш Бога, никога не приемай каквото и да било чувствено или духовно, което ти се представя образно нито извън, нито вътре в теб, та дори това да е образ на Христа. Ставай хладен и чужд към него, постоянно пазейки ума си да не си построи някакъв образ...”

„Умът сам по себе си има природната способност да мечтае. Той с лекота строи образи на онова, чрез което невнимателният може да си навреди, като го приеме... Винаги оставай негодуващ срещу мечтанията, като съхраняваш ума си постоянно безцветен, безвиден и безформен.”

1.10.2017 г.

Св. Теофан Затворник

„Ти казваш, че постоянно падаш. Така и ше бъде, докато в теб властват своеволието и самосъжалението. Това показва, че в твоето сърце властелин е Аз, а не Бога. Това е живеещият в нас грях на самолюбието, който поражда всеки друг грях.
Решението на човек да служи на Господа започва с отричане от себе си, а после – следване на Христос. Първият елемент изисква отхвърляне на всяко своеволие и самосъжаление – и в голямото, и в малкото.”


„Преуспяването в духовния живот е белязано с все по-голямо съзнание за собствената негодност.”


„Да пребивавате в благодатта можете като помните за Бога и за смъртта, и винаги имате в душата си чувството за смиреност и съкрушение.”


„Грехът отделя човека от Източника на живота, и го вкарва в разрез с всички закони, действащи и в него самия, и в природата, те е чудно, че изобщо грешникът остава жив след греха. Болният, преди да предприеме каквото и да е, трябва да побърза да се очисти от греховете и да се примири в съвестта си с Бога. Това ще прокара път и към благоприятното въздействие на лекарствата.”


„Прекомерната грижа е болест на пропадналия човек, който се мъчи самичък да начертае съдбата си, като непрекъснато прави планове и непрестанно тича насам-натам, за да ги осъществява. Тази трескавост замъглява разума, охлажда сърцето и по този начин отдалечава от Бога.”


„Внимателно наблюдавай дали не си управляван от самолюбието и не си успял да разбереш, че си никой и нищо. Неговото първо изискване е всичко да бъде според собствената воля и ако не се случва така се оплакваме и ядосваме на бога и ближните.
Самолюбието е лукаво и може да се скрие и зад съкрушени думи, утвърждава се хитро в сърцето и тогава ние балансираме между самоподценяване и самовъзвеличаване.”


„Ако възложиш надеждите си на собствените усилия и борба, тогава Бог ти е излишен. Разбира се, ако сам не се потрудиш, Бог няма да го направи вместо теб. Бори се до самия край, но вярвай, че истинската грижа е в ръцете на самия Господ.
Как да останем готови да приемем Божията помощ?
Много е важно да познаем себе си като абсолщтно празен съд, да добавим съзнанието за собствената си немощ, да го изпълним с нашите усилия и да увенчаем всичко с упованието, че само Бог може да направи това и знае как.”


„Доволен си заради радостта и утехата, които чувстваш, което е нормално. Н овпрочем, внимавай да не започнеш да мислиш, че нещо си открил. Такива мисли идват от противника и отвеждат в пропаст.
Ако задържиш в ума си мисълта за състоянието, веднага ще последват спомени за предишните ти дела и борби. Като резултат ще вземеш решение да действаш все по определен начин. Така ще паднеш в самодоволство и фалшива вяра, че духовното израстване е в твоите ръце. Молитвата ти ще стане празна. Утеха ще намираш в спомена за предишното, а не в сегашното състояние. И тогава би трябвало дълбоко да въздъхнеш и да осъдиш себе си.”


„Мечтанията показват, че душата е самонадеяна. От нея се отдръпва Божията милост.”

14.09.2017 г.

Св. Исаак Сирин (7 век)

„Този, който почувства своя грях, е по-високо от онзи, който с молитвата си възкресява мъртви.”


„Добродетелите са свързани със страдание и онзи, който бяга от страданието, несъмнено се отдалечава от добродетелите.
Скърбите раждат смирение. Докато не придобием истинско познание, ще се приближаваме към смирението между изкушения. А който пребивава в добродетели без да познава страданието, бива воден към гордостта.”


„Повече се страхувай от навика, отколкото от врага.”


„Всички воденици мелят за Божия полза. Бог не права добро от злото, а с пробуденото зло буди заспалото добро.”


„Благодатта още щом забележи, че човек започва да мисли много за себе си, веднага допуска да се усилят и укрепят изкушенията против него, докато той не познае своята немощ.”


"Човекът, по божия образ, е създаден безстрастен.
Страстите са нещо придатъчно, за което е виновна душата.
Ако чувствата бъдат покрити с пълна тишина, чак тогава душата ще открие своите истински съкровища."



„Не можеш да сравниш вършещите знамения и чудеса в света, с тези, които са безмълвни в знанието си. Достойна за уважение е ненамесата и мълчанието (исихия), повече от изхранването на гладни или привличането на народи към Бога.”



„У хората страхът за тялото е толкова силен, че вследствие на него нерядко остават неспособни да извършат нещо наистина достойно. А ако страхът за тялото бъде проникнат от страх за душата, тогава телесният изнемогва – стопява се като восък на горящ огън.”



„Страхливият човек трябва да знае за себе си, че страда от два недъга – от привързаност към земното и от маловерие.”