Нямаш никаква нужда да знаеш какво точно се случва, или накъде отива всичко. Това, от което имаш нужда, е да разпознаеш възможностите и предизвикателствата, които ти предлага настоящият момент, и да ги приемеш уверено.
Трескавостта и напрежението на съвременния живот са вероятно най-често срещаната форма на насилие тези дни. Ако си позволиш да бъдеш ангажиран от множеството опасения, от множеството изисквания, от множеството начинания, от многото протегнати ръце, търсещи помощ, то ти се поддаваш на насилието. Настървението в нашите активности подкопава всяко усилие за мир, включително и вътрешната ни възприемчивост. То унищожава и плодовете на живота ни, понеже отсича корените на мъдростта, а именно те могат да направят работата ни плодотворна.
Вместо да мразиш хората, които смяташ за размирници, мрази стремежите и вълненията в собствената ти душа, понеже точно те са причините за размириците.
Представа ни за Бог ни казва повече за нас, отколкото за Него.
Мирът изисква много по-героично усилие и много по-тежка саможертва от тези на войната.
Пътят към вярата всъщност е умът. И когато умът няма какво повече да каже, тогава следва вярата.
Гордостта ни прави изкуствени. Смиренето ни прави истински.
