31.12.2010 г.

Грешен път

Хората се стремят (които се стремят) към осъзнатост заради желанието да променят жизнените си условия. Подобна реализация обаче е невъзможна.

Осъзнатостта
е обективност.
Обективността
е пребиваване извън нещата.
То е независимост.
Независимостта
е необвързаност.
Необвързаността с условията
изключва всякакво желание за въздействие върху тях.

...грешен път...

29.12.2010 г.

Все същото

Животът, макар отрязан на парчета, някое от които сме определили за "мое", не е съставен от хронологични изливки, защото така се превръща единствено в склад.
Ако е Живот, или поне - за да е Живот - неговата неизменност се излива в непрекъснатото настояще, на което ние пречим да се изяви чрез идентификациите си с някакви конкретности.
Нима не желае всеки да притежава всички възможности. Ами те са си тук, но човекът се затваря за тях чрез своите представи за себе си. Когато се изчисти от всички тях и се превърне в отвореност, тогава всички възможности ще бъдат част от него, а той самият ще бъде осъществяване на това, което е Живот.
Психологическото време е една от най-големите илюзии. Минало и бъдеще не съществуват. Докато човекът е холдинг на всички свои стари придобивки и проектирани в бъдещето намерения, той просто не е човек. И животът не е Живот.
Нека греша. Нека не виждам.

21.12.2010 г.

Философия и вяра (според Климент Александрийски)

Според Климент Александрийски древногръцката философия е вариация на иудейския „Стар завет”, като двете не са изместени по смисъл и значимост от Новия, а са завършени и усъвършенствани от него. Той прави недвусмислен паралел между разума (логиката) и закона.
Не съвсем явно и видимо, но все пак забележимо Климент говори за два вида вяра. Първата, заемайки от Юстин, той определя като предсхващане на неща, които още не сме способни да разумеем. Тъй като тази способност също се дава от Бог, то и развитата в последствие рационална обхватност на погледа (или логика) е дар свише. Не само това, но тази вяра, като предсхващане, е именно онзи порив, който ни подтиква да търсим и разбираме нещата.
Обаче във връзка със същината на Новия завет той говори и за една друга вяра, която надгражда, макар и с по-различна природа, философията. И въпреки различната им психична субстанциалност, накрая те се сливат в една цялост, представляваща откровение (това не е дума, която той използва). Климент сравнява това с Пантей (познанието), когото вакханките разкъсват на части и всяка от тях, притежавайки малко парче, си мисли, че има цялото знание. И именно вярата той определя за онова, което може да спои тези части и така да постигне Гносиса.

„Преди пришествието Христово философията е била необходима на гърците заради оправданието им; сега тя е ползотворна за благочестието, защото тя необходимо трябва да го предшества при онези, които достигат до вярата чрез доказателства.„


Климент определя вярата като критерий за истинната философия и вместо да разграничава, определя Християнството като истинския Гносис.
Според него не всеки християнин е гностик, защото не всяка вяра достига до съвършенство (а за това и е преднеобходима философията / логиката), но всеки достоен за името „гностик” е християнин, тъй като истинският Гносис е съвършената познание-вяра.

1.12.2010 г.

Карл Густав Юнг

Из "Mysterium coniunctionis"

„Колективното несъзнавано се изявява в митологичните учения, характерни за повечето мистерии, които разкриват тайното знание за произхода на всички неща, от една страна, и за пътя на спасението – от друга.
(Несъзнаваното прониква навсякъде там, където съзнанието се оттегля.)
...
Бихме постигнали решителен напредък, ако знаехме, че на мнозинството на другите откликва едно малцинство в нас. С такова психологическо просветление, което в наше време вече не носи характер на откровение, тъй като за него е достатъчен здрав разум, можем да тръгнем по пътя на обединението на противоположностите и да стигнем до мястото, където ‘боговете на гибелта са заедно с бога на спасението’. Това съвпадане на противоположностите е едно дело срещу природата, в което мястото на ‘раждането извън Сътворението’ съвсем не е Рай, а усамотение и пустош. Защото всеки, който чрез осъзнаване завладее дори само една част от несъзнаваното, излиза извън своето време и условия – в самотата. Но само там съществува възможност да срещнеш ‘бога на спасението’. Защото очевидно светлината се появява в мрака, а спасението – в застрашеността.”

Други цитати от Юнг:


„Колчетата са паднали и пред нас се простира неразорано поле. Не бъди алчен обаче за плодовете от тези полета. Не знаеш ли, че самият ти си своята си почва и само порасналите тук плодове могат да те нахранят.”
 


„Да изживееш себе си означава, че трябва да решиш собствената си задача. Не казвай, че е удоволствие да живееш, тъй като следва да преминеш през своите страдания, ако искаш да успееш сам да се сътвориш.”

„Много по-добре е да знаеш, че не си съвършен, защото тогава се чувстваш по-свободен." 



„Всичко, което ни дразни у другите, всъщност ни показва как да разбираме себе си.”


„Никой не може да познае сам себе си и да се разграничи правилно от човека до него, ако разчита само на собствената си представа, така както и никой не може да разбере друг човек, ако не е познал първо себе си.”