30.07.2019 г.

Даг Хамаршьолд

или Хамаршелд - ген. секретар на ООН за два мандата (1953-1961 г.) и нобелов лауреат за мир


„Личният живот не може да има никакъв специфичен и траен смисъл. Личният живот може да има смисъл само косвено, чрез свързване и подчинение на нещо трайно, което е смисъл само по себе си. Това се има предвид, когато се казва Живот. Потъни в него и ще го познаеш. Изпиташ ли го, въпросът за смисъла губи напълно своя смисъл.“


„Когато индивидуалното ни съществуване повече или по-малко се приплъзва към центъра на нашето внимание, трябва да се свеждаш всекипът до небитие и да подновяваш подчинението си на това, което е.
Ако постоянно се сбогуваш с всичко чрез ежеминутна саможертва, свободата изостря и изчиства съзнанието ти, за да приеме самата реалност. Това означава себереализация.“


„В онази точка на покой, в центъра на съществото ни, ние установявамe свят, в който всички неща се намират по същия начин в този покой. И тогава дървото се превръща в мистерия, облакът - в откровение, всеки човек - в космос, за чиито богатства можем само бегло да се досетим. Животът на простотата е прост, но отваря пред нас една книга, в която никога не бихме успели да преминем отвъд първата сричка.“
 
 

„Течението на живота преминава през неизбрoими години, през хилядите човешки съществувания. Грях, смърт и разпад, жертва и любов. Какъв е смисълът на Аза в тази перспектива? Разумът не ме ли тласка към това, което да си присвоя – лично удоволствие, лична власт, лична почит от страна на другите? И при все това аз зная - без да съм узнавал някога – че в общата перспектива всичко това е най-незначителното. В това знание намирам Бог у себе си.“

 

"Ще познаеш Живота и ще бъдеш познат от него според степента на твоята прозрачност, според способността ти да изчезнеш като цел и да останеш единствено средство в ръцете му."