“Повечето от нас не искат да застанат
с лице пред нещата такива, каквито са. Но всичко е доста очевидно и доста
открито.
Изолацията е начинът на света. Всеки
човек изолира себе си със своите егоцентрични действия, независимо дали е
семеен, дали говори за сътрудничество… И когато тази изолация стигне до
крайност, се появява една невроза, която – ако човек е талантлив – понякога води
до създаването на изкуство, добра литература и т.н. Такова отдръпване от света
е част от процеса на изолация, нали.
А един монах прави същото в името на
религията, докато социалният човек го приема като част от обществената
структура. В такава изолация той постига известни умения, качества на строгост
и въздържаност, което всъщност дава усещане за власт. А властта, независимо дали
е на шампион, министър, или религиозен ръководител, е една и съща. Властта, във
всяка форма е зло – ако можем да използваме тази дума – и човекът на властта не
може никога да отвори вратата към реалността. Така че изолацията не е пътят.
За да може да има живот, е нужно
сътрудничество, но такова няма с последователи и учители. Учителят унищожава
ученика, ученикът унищожава учителя. В такива отношения на разделение не може
да има сътрудничество, съвместно пътешествие. Подобно йерархично разделение,
което е част от социалната структура, независимо в коя сфера на отношения, е по
същността си светско. И уж човек се отрича от света, а попада с това в капана
на светското.
Несветско не означава да се облечеш
бедно, да постиш или повтаряш молитви. Щом уж се отричаш от света, а приемаш
нещо за авторитет и разделяш знание от незнание, то вътрешно оставаш свързан с
цялата завист, алчност, страх на света. И когато се опиташ да постигнеш някакъв
идеал, това е светско. Реалността при никакви обстоятелства не може да се
намери в тази посока.
Човек трябва да е сам, но тази самотност не е изолация. Това означава да не принадлежи на религия или нация. Тази самотност разкрива невинност, която никога не е била докосвана от човешкия критерий, не е обвита в никаква специална дреха. Няма отъпкан път към истината.”
Човек трябва да е сам, но тази самотност не е изолация. Това означава да не принадлежи на религия или нация. Тази самотност разкрива невинност, която никога не е била докосвана от човешкия критерий, не е обвита в никаква специална дреха. Няма отъпкан път към истината.”