Методи за осъзнаване

Осъзнаването е цялост и не се постига с методи. Методите са ограничения и имитации. Осъзнаването променя и жизненото поведение. Ако променяш поведението си с цел, а не от естествена необходимост, то значи просто променяш посоката на своята заблуда, но не се освобождаваш никак от нея. Затова - няма методи. Дори и думите ни за осъзнаването са глупост. Защото то не може да бъде търсено и постигано. То самичко изпълва пространството, което заблудата му е освободила. А заблудата не се отдръпва сама. Тя е вкопчена в аза. Но когато той реши да се отдръпва (откаже се да търси осъзнаване примерно), тя го следва...

Помагайте на тези, които имат нужда

"Помагайте на тези, които са в нужда."
А кой е в нужда? И кой може да помага?

Нуждата не е каприз. Нито оценка. В нужда е този, който е осъзнал своето ограничение и е готов да приема.
А може да помогне този, който е осъзнал своето ограничение и е готов да отдаде себе си.
Интересно (и съвсем логично) е, че това е един и същ човек. Само който може да приеме всичко, би могъл да отдаде всичко. И обратно.
Останалите или реват за биберона си, или си мислят, че другите реват точно за техния биберон. И в нуждата, и в помощта си, те налагат своите неосъзнати ограничения.

"Помагайте на тези, които са в нужда."

Дишане

Истинското дишане е паралелно, а не последователно и е психично качество. Ако излъчването и приемането (отдаване и асимилация) не са естествени взаимоотражения, ние си оставаме половинки и така винаги ще бъдем изразходвани. Ще трябва да правим избор (поради непълнотата си) между едното и другото и по този начин ще създаваме съпротиви, които постоянно ще ни уморяват.
А една истинска умора води до капитулация. И една истинска капитулация води до безусловно приемане на всичко. Тогава става така, че външните и вътрешните процеси се взаимоинтегрират и всеки подпомага другия.
Ако се умориш да се изграждаш - оставяш всичко друго да се изгражда според естествената си необходимост. Така го приемаш в себе си и се превръщаш в динамична цялост.