Блез Паскал

„Всичко на този свят е отчасти вярно и отчасти невярно. Истината не е такава: тя е съвсем чиста и безусловна. И най-малкият примес я зацапва и унищожава. И тъй като нищо не е съвършено истинно, то всичко е измамно.“

„Величието на човека се корени в съзнанието за неговото нищожество.

Гордостта просто се опитва да скрие цялото ни несъвършенство. Или го прикрива, или ако го разкрие, то е за да се хвали с проницателността си.“

"Вярно е, че към благочестието се придвижваме не без мъка. Но тази мъка не произлиза от зараждащото се благочестие, а от присъстващото у нас безбожие. Ако плътта не се противопоставяше на покаянието, а порочността - на чистотата, не би имало нищо мъчително. Измъчваме се дамо доколкото вродената ни порочност се съпротивлява на божията милост. Глупаво е да обвиняваме в насилие бог, който ни привлича към себе си, вместо света, който ни задържа."

"Не очаквайте нито истина, нито утеха от хората. Те не са вече в първоначалното си състояние. Те не успяха да издържат славата на божествения си произход, без да изпаднат в горделива самонадеяност. Човекът пожела да се превърне в свой център и да се освободи от подкрепата на божията премъдрост. Откъсна се от управлението ѝ. И понеже се чувстваше равен на нея и желаеше да намери благостта в себе си, мъдростта разбунтува останалите творения, които преди това му бяха подвластни. Сега човекът е близо до животните, съзнанието му е притъпено и угаснало. Плътта му - неподчинена на разума, а често и негова повелителка - го увлича да търси наслади. Всички други твари го измъчват, или го подчиняват със силта си, или го изкушават с красотата си, чието господство е още по-тиранично. С това можете да разберете причината за всички човешки противоречия. Главните им недъзи са гордостта, която ги отделя от бога и алчността, която ги прекрепя към земята. А мъдрите в най-добрия случай подхранват едното от тях. Ако сочат бог като цел - развиват гордостта, внушавайки ни божие подобие. А онези, които са прозрели суетата на такова твърдение, ни хвърлят в друга бездна - на алчното търсене, което е страст.“

„Два вида хора познават бога: колкото и да са глупави, тези със смирено сърце, които обичат да се понизяват и ония, които са достатъчно уми, че да виждат чистата истина, независимо от своите разсъждения.“

„Никога не живеем в настоящето. Заедно с миналото го ползваме само като средство, а само бъдещето е наша цел. Затова никога не живеем, а само се надяваме да живеем.“

"Щастието би било толкова по-пълно, колкото по-малко се разсейваш с развлечения. Щом развлечението доставя радост, не е ли и то щастие? Не, понеже идва от някъде си, отвън и с това прави човека зависим. Значи той ще бъде смутен от хилядите превратности, които неизбежно ще последват. Развлечението ни занимава, за да ни доведе неизбежно до смъртта. То е най-голямото ни нещастие, защото ни пречи да видим наистина себе си."

„Ние не се стремим всъщност към безделен и спокоен живот, а към суетнята, която ни отклонява от мъчителни мисли и ни развлича. Това обяснява защо хората обичат толкова шума и движението; защо затворът е непоносимо изтезание, защо насладата от усамотението е така непонятна. Хората предпочитат лова, а не уловената плячка. Вярват, че наистина търсят спокойствие, а всъщност се стремят само към вълнение. Но бедата е, че се стремят така, сякаш  притежанието на нещата, до които се домогват, наистина би ги направило щасливи.

Така протича целият ни живот – стремим се към покой, преодолявайки различни препятствия, но едва преодолели ги, спокойствието ни става непоносимо.

...И най-сетне някои се изтрепват следят всички събития, но не за да станат по-мъдри, а само да покажат, че са добре осведомени. Те безспорно са най-глупави от всички.“

„Нека не търсим увереност и устойчивост. Разумът ни постоянно ще бъде мамен от променливите привидности. Ако това ни стане съвсем ясно, вярвам, че ще намерим покой, всеки там, където го е поставила природата.“

„Истинската нравственост нехае за нравствеността.

Истинският философ се надсмива над философията.“

„Във всяко сърце има един вакуум, във формата на Бог.”

„Не се опитвай да добавиш още години към живота си, а по-добре: повече живот към годините си.”

„Всеки ‘Аз’ е враг, който би желал да е тиранин на всички други.”

„Източник на всички шумни занимания
е желанието да избягаш от самия себе си.”

„Последният извод на разума е признанието, че има безкраен брой неща, които го превъзхождат.”