Св. Филарет Московски

 

 
„За да не попречат недостатъците на ближния на твоята любов, повикай на помощ смирението. И да нямаш жива любов у себе си, приложи послушание към заповедта да се обичаме. Бог ще види подвига на послушанието ти и ще ти дари радостта на любовта, а чрез нея и съвършенството на доброто.“

„Смирението е солта на добродетелта. Както солта дава вкус на храната, тъй и смирението придава съвършенство на добродетелта. Без сол храната бързо се разваля, а без смирението добродетелта се покварява и погива от гордост, тщеславие, нетърпение.“

„Да види невидимите, но истински грехове, понякога пречат на човека видимите, но мними добродетели.“

"Господи, аз не зная какво да искам от теб.
Ти Едничък знаеш, какво ми е потребно.
Ти ме обичаш повече, отколкото аз умея да обичам себе си.
Отче!
Дай на Твоя раб това, което аз сам не умея да искам.
Не дръзвам да прося нито кръст, нито утеха - само стоя пред Теб.
За Теб сърцето ми е открито.
Ти виждаш моите нужди, които самият аз не съзнавам.
Виж и постъпи с мен според Твоята милост:
накажи ме,
изцели ме,
смири ме,
въздигни ме.
Благоговея и безмълствам пред Твоята свята воля
и пред Твоя непостижим за мен промисъл.
Готов съм на саможертва, предавам се всецяло на Тебе.
Нямам друго желание, освен да върша Твоята свята воля.
Научи ме да се моля!

Амин."

Патанджали (Йога сутра)

 
„С отказването от личното познание се премахва и булото пред самото познание. Това е отказване от частичността за постигане на безкрайността. С постигането на тази естественост – природните качества се разтварят, изиграли вече своята роля. Приключването с времето носи и неговото разбиране. Човек се освобождава от своята обусловеност. Трите качества се връщат в своята природа и освобождават съзнанието, което сега остава чисто. И това е всичко.“



„Когато се откажеш от индивидуалното съзнание св свързваш с дълбокото съзнание на вселената. Когато спреш да хвърляш мисловното си семе почвата на душата става чиста и подвижна, от което всичко става спокойно и ясно. Пребиваването в това състояние е пребиваване във върховния смисъл. Тук започва нов живот и съвсем нов вид мисловен процес. Ако не го пожелаем лично за себе си, получаваме неопетнима мъдрост.“

 

„Себенаблюдението е същевременно и възприемане на всичко. С него получаваш и вътрешното, и външното, които са едно нещо и именно то е фундаментът на естеството. То е непосредствено възприятие, а не натрупано знание. Освобождаването от натрупаното знание свързва пустотата с пълнотата, което е абсолютната свобода.“

 

„Ние смятаме, че натрупаните в нас безспирни обусловености са познание. Като разчитаме на този вид „познание“ пораждаме агресивния си егоизъм, чрез който поляризираме всичко. Това невежество е безкрайна мъка и създава психологически конфликт. Краят на конфликта е в чистото наблюдение без мисловни проекции.
Когато човек присъства в безконфликтността – враждебността на всичко наоколо вече не му влияе. Присъствието в тази чистота поражда истински обосновани действия. Когато се освободим от своята алчност – получаваме наистина ценното. Където се намира тази непорочност, там се излива и Животът.“

 
 
„Свещената йога (единство) е това:
да спреш движенията на ума си.
Само така можеш да пребиваваш в същността.
В противен случай оставаш само изменчивост.“

 

 

Ян ван Рюйсбрук

 

„Когато човек полага грижи да е насочен само към Бога и да обуздава ума си, да отрича напълно собствената си воля и да очаква така бленуваното единство във вътрешна свобода, до деня в който Бог благоволи да го предостави, тогава духът на мъдростта в него се удвоява. Защото е велик този, който следва Божията повеля и мъдрост чрез себеотричане във всичко и който може да каже с неугасима пламенна любов „Да дойде Твоето Царство“. Да каже на Бог с покорство и благоговение „Във всяко нещо да бъде Твоята воля, а не моята“. А Божията воля е блаженство и този, който се предава в любов, е освободен от всичко съществуващо, и живее вече в безметежност. Бог не може да накърни това, което му принадлежи.“

 

„Човек трябва да потъне в безпътието и тъмнината, в които съзерцанията се скитат в наслада и повече не могат да намерят своето себесътворяване. В тази мрачна бездна, в която духа на влечението умира за самия себе си, започва откровението на Бог и вечния живот. В тази тъмнина се ражда и сияе Светлина извън всяко възприемане, и тя е Синът на Бога, в който усещаш вечения живот. И в тази Светлина тепърва започваш да виждаш.“

 

„Човек може да вижда само това, което и той самият е,
и може да бъде само това, което успява да види.“