22.11.2020 г.

Джордано Бруно

 

„Всяко същество е безсмъртно дотолкова, доколкото отразява великото единство. Но нещата са временни и нетрайни, понеже са се отделили в себе си, разграничени от останалото, а с това и отдалечени от единството.“


„Във всяко нещо е включено като зародиш всичко...
С това безкрайността не е само пространствена безпределност, но и безмерна дълбочинност. Така и най-малкото нещо е образ на вселената, нейна възможност и проявление, а природата – това е опредметеният бог.“


“Към съвършенството, ако е съвършенство, не може да бъде добавено нищо. Затова ако нещо от съвършенството присъства у човек, показател за това ще е неговата воля не може да пожелае нищо.“


“Разума, създаден да решава големите и трудни проблеми, са натоварили с дребните поръчки на живота, а важните – са изоставили на течението на инстинктите… С тялото си човекът е вещ между вещите, с телесността не можем да бъдем близо до вечното.”


„Природата на нещата е неизчерпаема. Но макар и да съществува едно Начало, то се проявява по различни начини. То е като една невидима среда, в която нещата се къпят – затова и онова, което се намира някъде си, в безкрая, е също и тук, около и вътре в нас. Вселената пулсира във всяка тревичка. Казват, че е скрита, но аз казвам, че тя е в постоянен процес на разкриване. Но е толкова неизчерпаема, че няма как една форма да я изяви напълно.”


„Човешките изрази, понятия и думи са само аналогии и сравнения. С подобна рибарска мрежа трудно може да бъде уловена истината. Могат да се хванат само ограничени неща, но не и онова, което е над всички граници и предели – върховното и абсолютно единство."


„Хората не спорят за да намерят истината, нито защото я търсят поне, а само за да се покажат като по-ерудирани и стабилни от ония, които поддържат друга позиция.”


„Умолявам ви, нека отхвърлим класиката, традиционното, вярата и авторитетите. Нека започнем наново, съмнявайки се във всичко, което смятаме за установено.”


„Ако към висша цел съм си разтворил аз крилата,
то с повечето облаци, останали в нозете,
все повече предавам себе си на ветровете,
отвърнат от земята, устремен към небесата.“