5.02.2019 г.

Нагарджуна

„Прекланям се пред Буда, който от състрадание дойде да ни предаде истината –
липсата на възгледи.”



„Невежеството създава убеждения, те водят до нови създавания, които прибутват човека и той ги нарича съдба.”



„Няма личност, различна от своята привързаност.
Ако човек се разграничи от привързването си, той спира да вижда.
Вижда само човек, в който няма привързване.”



„Ако мислим „Аз съм Аз”, това е само вкопчване.
А ако няма вкопчване, няма и какво да изгради Аз.”



„Преходът от една форма към друга е само промяна на предмета на вкопчването. Но в какво се би превърнал човек, който е престанал да е вкопчен във формата и е останал без всякаква алчност?”



„Ако си свободен от себелюбие, разбираш несъществеността на идеите за Аз и Мое. С това изчезва всяка обвързаност. А с изчезването на последиците, настъпва свобода. Последиците са за онзи човек, който различава едно от друго, а различаването е резултат на обусловеност. Обусловеността се побеждава само от пустотата. Когато изчезне сферата на мисълта, губят своите граници и предметите на мисълта. 
Истината е независимост.”



“Ако имаш намерение да се освободиш от зависимостите, то това е една безмерна зависимост.
Там, където няма опит за придобиване на свобода, то няма как да съществува и несвобода.”



„Хората са с ограничено разбиране. Те делят нещата на такива, които ги има и такива, които ги няма. И така пропускат разтворимостта на нещата, която е свобода.“



"Незнанието е в корена на страданията, защото привързва човешките същества към жизнени пътища, лишени от покой и блаженство."



„След като една форма съществува, причината за нейното съществуване е без значение. И разбира се, ако формата не съществува, причина така или иначе няма.
Значи, причината е без значение, но пък няма как да има форма без причина. И след като тази причина е без значение, няма никакъв смисъл в това – човек да разграничава формата и да я различава от други форми.
Това се отнася до всички възприятия. “



„Да си почешеш раната е хубаво,
обаче е по-хубаво без рани.
Така сме и в желанията влюбени,
но колко по-добре е без желание.”



„Ако човекът беше първото, а неговите страсти – нещо следващо, то тогава страстите щяха да са подчинени на човека. Но страстите не са вторични, те са там, където е човекът. Няма значение и това, че човекът и страстта се проявяват едновременно. Ако имаше смисъл тяхната едновременност, то те щяха да бъдат независими едно от друго. Но не е възможно изобщо да съществуват каквито и да е неща, които са отделни.“