18.11.2018 г.

Плотин




„В началото семето е в покой, съдържащо принципа на самата природа в себе си, но тръгва да се разгръща навън, проправя си път към онова, което изглежда като живот на многообразието. В началото е било самосъдържащо се Единство, но сега в изявяването навън, отдалечаване от същността, разкъсва своята цялост. Напредва, развива се, към изгубване на величествеността си.”


„Да предполжим че най-висшето е разкрило присъствието си на душата. Това означава, че се е извърнала от всичко свое, и се е превърнала в съд за Божественото, с което То я превръща в свое подобие. Така присъствието Му се изявява в нея, понеже вече няма нищо между тях, няма и разделение между тях, те не са едно и друго нещо, а само Едно. И докато Присъствието е тук, липсват всякакви разграничения.”


„Предостави себе си на естеството, чрез елиминацията на съзнанието за отделност и ще видиш чудото.”


Как можеш да постигнеш?
Просто отхвърли всичко останало.”


„Как се постига пречистване на душата – просто като бъде оставена да бъде сама. Когато не се занимава с друго, когато не се вълнува от мисли, когато не обръща внимание на образи и ги счита за болести, каквито те действително са.”


„Душите са избягали от собствената си същност, когато са решили да се устремят към лична независимост. Последното е довело до създаването на илюзията, в която са се затворили. Но душата е длъжна да се завърне, което е възможно само в състояние на съвършена пасивност и покой.”



„Мъдростта започва там, където човек се отдръпва от външното и земното и остава в светлината на душата си. Нищо не може да упражни влияние над душата, изчистена от всичко, дори съдбата, която иначе задвижва всички сфери на творението.”