„Основата – това е всеобхватното отсъствие на форма.”
„Задачата на човека е да познае първоначалната субстанция, чрез разкриването на първоначалното сърце в себе си, нямащо нищо общо с придобитото от опита и възприятията сърце.
До него се достига чрез освобождаване от възгледи.”
„Истинското знание не е различно от истинското действие. Едното е опората на другото.”
„В първоначалната субстанция се извършват два процеса, които могат да се назоват като „отваряне” и „затваряне”. Затварянето произвежда една инертност, от която се образува материята. Паралелният процес на отваряне образува духа. Тази субстанция е присъстваща във всички, като са различни степените на отвореност, но отварянето и затварянето могат да се взаимопревръщат.”
--------------------------------------------------------------
Сю Хън - Hsu Heng, 13 век, възпитател на аристокрацията, съветник на императора, съвместващ даоизма и конфуцианството
25.01.2017 г.
12.01.2017 г.
Херман Хесе
"Когато отмине гладът за преживявания не остава по-силен глад от този да забравяш."
"Единични, пълни с отчаяние книги, като „Ecce homo“ на Ницше, сякаш показваха някакъв път, накрая обаче те показваха още по-ясно безпътицата. Струваше ни се, че психоанализата е едно помощно средство и тя донесе напредък, но още никой автор, нито психоаналитик, нито школуван в анализата поет, не е освободил този вид психология от бронята й, изградена от прекалено тесен, прекалено догматичен и прекалено суетен академизъм.
Стига, проблемът е достатъчно тълкуван. Щом аз като писател, поканен да чета от моите ръкописи, застана с лист в ръка пред хората, този проблем ми се изпречва в концентрирана форма, превръща страниците в ръката ми в нещо ужасно, прави два пъти по-силна изгарящата ме жажда за откровеност, без съобразяване с красотата. В такъв час най бих искал да угася светлините и да кажа на хората: „Нямам какво да ви прочета, нямам и какво да споделя, освен че се старая да се избавя от лъжата. Помогнете ми в това и нека си отидем вкъщи.“"
"Не може ли, в края на краищата, човек да се откаже от всеки избор и просто с главата напред да скочи към съдбата и да се остави във властта на случая? Вместо да се мъчи и тормози, а след няколко часа, пак разочарован и тъжен, да се възправи пред неизбежността на обстоятелствата, не е ли по-мъдро да се покори на слепия жребий и да приема първите предложения?
Не би ли било по-добре да оставиш всичко това на Бога и да се откажеш от целия театър?"
"Всяко явление на земята е едно иносказание и всяко иносказание е отворена врата, през която душата може, ако е готова, да стигне до съкровената същност на света, където аз и ти, светлина и мрак се сливат в едно.
Разбира се, малцина минават през вратата и се отказват от красивата привидност."
“В живота ти си търсил много. Търсил си уважение и щастие, знание, търсил си мен... Всичко това са били само хубави видения, а те ще те напуснат, както сега те напускам и аз. Аз вече не откривам видения, не търся нищо и се завръщам у дома и ми остава да направя само една малка стъпка, след която ще съм си в родината.”
„Не съществува узнаване на неща. Едно знание съществува само и то е навред, в мен, в теб, във всеки предмет. И това знание няма по-върл противник от стремежа към знание.”
"Единични, пълни с отчаяние книги, като „Ecce homo“ на Ницше, сякаш показваха някакъв път, накрая обаче те показваха още по-ясно безпътицата. Струваше ни се, че психоанализата е едно помощно средство и тя донесе напредък, но още никой автор, нито психоаналитик, нито школуван в анализата поет, не е освободил този вид психология от бронята й, изградена от прекалено тесен, прекалено догматичен и прекалено суетен академизъм.
Стига, проблемът е достатъчно тълкуван. Щом аз като писател, поканен да чета от моите ръкописи, застана с лист в ръка пред хората, този проблем ми се изпречва в концентрирана форма, превръща страниците в ръката ми в нещо ужасно, прави два пъти по-силна изгарящата ме жажда за откровеност, без съобразяване с красотата. В такъв час най бих искал да угася светлините и да кажа на хората: „Нямам какво да ви прочета, нямам и какво да споделя, освен че се старая да се избавя от лъжата. Помогнете ми в това и нека си отидем вкъщи.“"
"Не може ли, в края на краищата, човек да се откаже от всеки избор и просто с главата напред да скочи към съдбата и да се остави във властта на случая? Вместо да се мъчи и тормози, а след няколко часа, пак разочарован и тъжен, да се възправи пред неизбежността на обстоятелствата, не е ли по-мъдро да се покори на слепия жребий и да приема първите предложения?
Не би ли било по-добре да оставиш всичко това на Бога и да се откажеш от целия театър?"
"Всяко явление на земята е едно иносказание и всяко иносказание е отворена врата, през която душата може, ако е готова, да стигне до съкровената същност на света, където аз и ти, светлина и мрак се сливат в едно.
Разбира се, малцина минават през вратата и се отказват от красивата привидност."
“В живота ти си търсил много. Търсил си уважение и щастие, знание, търсил си мен... Всичко това са били само хубави видения, а те ще те напуснат, както сега те напускам и аз. Аз вече не откривам видения, не търся нищо и се завръщам у дома и ми остава да направя само една малка стъпка, след която ще съм си в родината.”
„Не съществува узнаване на неща. Едно знание съществува само и то е навред, в мен, в теб, във всеки предмет. И това знание няма по-върл противник от стремежа към знание.”
Абонамент за:
Публикации (Atom)