2.08.2021 г.

Томас Мъртън

 

Нямаш никаква нужда да знаеш какво точно се случва, или накъде отива всичко. Това, от което имаш нужда, е да разпознаеш възможностите и предизвикателствата, които ти предлага настоящият момент, и да ги приемеш уверено.



Трескавостта и напрежението на съвременния живот са вероятно най-често срещаната форма на насилие тези дни. Ако си позволиш да бъдеш ангажиран от множеството опасения, от множеството изисквания, от множеството начинания, от многото протегнати ръце, търсещи помощ, то ти се поддаваш на насилието. Настървението в нашите активности подкопава всяко усилие за мир, включително и вътрешната ни възприемчивост. То унищожава и плодовете на живота ни, понеже отсича корените на мъдростта, а именно те могат да направят работата ни плодотворна.



Вместо да мразиш хората, които смяташ за размирници, мрази стремежите и вълненията в собствената ти душа, понеже точно те са причините за размириците.



Представа ни за Бог ни казва повече за нас, отколкото за Него.



Мирът изисква много по-героично усилие и много по-тежка саможертва от тези на войната.



Пътят към вярата всъщност е умът. И когато умът няма какво повече да каже, тогава следва вярата.



Гордостта ни прави изкуствени. Смиренето ни прави истински.


 

24.06.2021 г.

Парацелз

 


„Отровата е във всичко и няма нещо без отрова. Дозата го прави да трови.
Всичко е отрова и всичко е лекарство в зависимост от дозата.
Лекарството е лек или отрова според деня и часа.
Това, което е лекарство днес, утре няма да бъде.“


„За да получим Божията милост не са ни необходими ритуали.
Бог гледа сърцето, а не ритуалите. Ритуалите демонстрират, че сме идолопоклонници.
Човек не може да познае правилно Бог, ако не познава Дявола.
Дяволът иска човекът да има силна вяра в себе си, но не и вяра в Бога – така е подвел мнозина.
Чрез действието на вярата си човек е създал духовни идоли, а с това и своето невежество.
Не дяволът ни разболява, а ние самите, чрез използването на вярата. Той само се радва на нашето суеверие.“


„Изкуството на лекуването произлиза от природата, а не от медика. Затова един медик трябва да основава всичко на природата и самият той да се основава на нея, с напълно отворено съзнание.”


„Тайното ще стане явно, когато човек се откаже от себецентрираността си.”


"Съвършеният би предпочел хората да не преследват тяхната правда и възмездие, а само мира. Така биха били като него и биха организирали и несъвършенството."


"Не придумвай никого за нищо. Никой не може да приеме насила чужди убеждения. Принудата, действайки външно, е лишена от вътрешно съдържание. Ако някой велик човек събере целия народ на света в една вяра, това ще е измислена вяра, а не почувствана. Затова е за предпочитане просто да оставиш чуждите убеждения на тях самите."


"Всичко се случва само за да прозрем дълбините на причинността му...
Първопричината желае да не оставаме удовлетворени с явленията, а да сме способни да прозираме и разбираме висшите ѝ намерения."


„Изследвай сам всеки въпрос. Не се доверявай сляпо на авторитети...
Учи се от силата на новото и се сбогувай със старите глупости и безсмислия. Както в астрономията се запознаваш с най-новите аспекти във влиянията на небесните тела, но все пак не можеш да говориш детайлно за всичко в космоса... Това е само начало на процеса на себеобучаване, в който по същия начин, като констелация на небесни тела, обектите ти за изучаване се движат като небе около човешкото същество.”


“Мислѝ само за днешния ден, за сегашния час. Смъртта би могла да настъпи само сега. И няма смисъл да се тормозиш с мисли за утре. Вярно е, че смъртта е винаги в сегашния миг, но когато и ти си в сегашния миг, тя служи за трансформирането на онова, което е вече старо и непотребно.”
 

 Книгата М (Liber Mundi)
„Който желае да разбере природата, той трябва да чете книгата и със своите стъпки... Такъв е нейният закон и така могат да бъдат разгръщани нейните страници.”


"Какво е философията, ако не - невидимата природа?!"


"Ако човек разчита книгата на света, то всички останали книги се превръщат в мъртви букви. В нея се намира всичко, а нейните обяснения се намират само вътре в човека. Той е книгата на тайните."


„Съществува земно слънце, което може да бъде видяно от всички виждащи, а от невиждащите – да бъде почувствана топлината му. Така съществува и Неизменно слънце, извор на цялата мъдрост. Онези, които са оживили духовния си взор, могат да го виждат и да са съзнателни за съществуването му. А онези, които не го виждат, все пак го усещат, като наричат усещането и невиждането си - интуиция.”


„Истинската причина за нашите болести е просто нашето отклонение от универсалните принципи на живота.”


„Във всяко едно нещо, без изключения, се намира отрова. Нейната доза определя дали лекува или трови.”

 
„Човек заболява просто защото никога не е спокоен.”


„Което живее със своя разсъдък – живее против Духа.”

23.05.2021 г.

Лао Дзъ


~.~.~.~
道 德 經 - Дао Дъ Дзин
~.~.~.~

1
道可道,非常道。名可名,非常名。
無名天地之始;有名萬物之母。
故常無欲,以觀其妙;
常有欲,以觀其徼。
此兩者,同出而異名,
同謂之玄。玄之又玄,衆妙之門。

Ако Дао бъде проявено,
проявлението вече не е неизменното Дао.
Ако обозначиш същността на нещо,
обозначението не е същността му.

Можем да кажем, че празнотата поражда цялото.
Можем да кажем, че самото съществуване
износва в утробата си многообразието. 

И така, само ако си напълно празен,
можеш да съзерцаваш необята.
Ако пък си съвсем изпълнен от себе си,
можеш да наблюдаваш само граници.

Макар че произлизат от едно място,
те пребивават на различни плоскости.
Ако обаче не се задържаш в своята плоскост,
а потъваш към началото,  
достигаш портата на тайните.

~.~

2
天下皆知美之為美,斯惡已。
皆知善之為善,斯不善已。
故有無相生,難易相成,長短相較,
高下相傾,音聲相和,前後相隨。
是以聖人處無為之事,行不言之教;
萬物作焉而不辭,生而不有。
為而不恃,功成而弗居。
夫唯弗居,是以不去。

Когато всеки тук долу разграничи формата на красивото,
създава формата на грозното.
Всеки разграничава доброто
и така създава злото.

Битието и небитието взаимно се пораждат.
Трудното и лесното придават значение едно на друго,
дългото и късото се измерват едно с друго,
високото и ниското се допълват едно друго,
изговореното и чутото създават общо съзвучие,
предхождащото и последващото взаимно се следват.

Затова 
мъдрецът присъства, без да се намесва
и изповядва неизразимото.
Сътворените неща се изявяват,
но той не ги променя.
Ако намесата му е необходима,
той не се идентифицира с нея.
Резултатът, който е постигнат, 
не превзема вниманието му.
И тъй като няма какво да превземе вниманието му, 
нищо не може да му убегне.

~.~

3
不尚賢,使民不爭;不貴難得之貨,使民不為盜;
不見可欲,使心不亂。
是以聖人之治,虛其心,實其腹,
弱其志,強其骨。常使民無知無欲。
使夫知者不敢為也。為無為,則無不治。

Ако не величаеш собствената си важност,
никой не би оспорил достойнството ти.
Ако не величаеш своята неповторимост,
никой не би те уязвил. 
Ако не величаеш формата на желанията си, 
никой не би смутил сърцето ти.

Затова мъдрият се ръководи
от липсата на страсти – за да е изпълнен самият той;
от отслабването на стремежите – за да е стабилен самият той.
Не натоварва човешкото в себе си със знания и желания,
за да не може човешката арогантност да се изяви.

И така, с действие без намеса
всичко бива осъществено,
такова, каквото само по себе си следва да е.

~.~

4
道沖而用之或不盈。
淵兮似萬物之宗, 挫其銳,解其紛,和其光 同其塵。
湛兮似或存。吾不知誰之子,象帝之先。

Дао е абсолютно празно
и макар безкрайните му проявления да се изливат от него,
празнотата остава неизменна. 
Дао е абсолютно бездънно
и макар да засмуква безкрайните си проявления,
те остават латентно съществуващи,
но с отпуснати взаимовръзки, с омекотени очертания,
така че в остатъка от тях да може наново да се прояви Дао. 

Дао съществува в несъществуването.
Началото му е непознаваемо,
но то предшества всяко начало. 

~.~

5
天地不仁,以萬物為芻狗;
聖人不仁,以百姓為芻狗。
天地之間,其猶橐籥乎?
虛而不屈,動而愈出。
多言數窮,不如守中。

Небето и земята са безпристрастни,
за тях всички творения са сламени чучела.
Мъдрецът е безпристрастен,
за него всички звания и имена са сламени чучела.

Пространството между небето и земята
не е ли като ковашки мях, или като флейта? 
Неговата празнота е неуязвима,
но когато се задвижи, ражда неизброимите форми.
На изобилието от форми не му достига съдържание,
тъй като не запазва вътрешния си център.

~.~

6
谷神不死,是謂玄牝。
玄牝之門,是謂天地根。
綿綿若存,用之不勤。

Духовният извор не секва никога,
той е предначалната утроба.
Образът на утробата в 
проявеното начало
е коренът на Небето и Земята –
една непрекъсната усукана нишка,
която само изглежда съществуваща,
поради своята непресекваща игра на активност.

~.~

7
天長地久。天地所以能長且久者,
以其不自生,故能長生。
是以聖人後其身而身先;外其身而身存。
非以其無私耶?故能成其私。

Небето е неизменно,
земята е вечна,
защото те не живеят за себе си.

Затова мъдрецът е първи –
защото се поставя последен.
Отказва се от себесъхранението,
затова нищо не може да го уязви.
И тъй като няма лична воля,
волята му е винаги осъществена.

~.~

8
上善若水。水善利萬物而不爭,
處衆人之所惡,故幾於道。
居善地,心善淵,與善仁,
言善信,正善治,事善能,動善時。
夫唯不爭,故無尤。

Добродетелта е като водата.
Водата помага за всичко,
но не се опитва да демонстрира полезността си.
Тя обитава ниските места,
които хората избягват.
И това я доближава до Дао.

Затова, ако мъдрецът пребивава в ниското,
умът му не се опира в нищо, което да му е дъно.
Пред хората е смирен и отворен,
думите му са безхитростни,
поведението му е принципно,
делата му – премерени,
адекватни и актуални.

~.~

9
持而盈之,不如其已;
揣而銳之,不可長保。
金玉滿堂,莫之能守。
富貴而驕,自遺其咎。
功遂身退,天之道也。

Не можеш да наливаш в чаша, която вече е пълна. 
Ако постоянно точиш острото,
ще го изхабиш.
Ако постоянно пълниш залата
със злато и нефрит,
няма да я опазиш от крадци. 

Благосъстоянието и честта
са арогантност,
те водят до стихийно пропадане. 

Свърши си работата 
и не си присвоявай резултата –
това е пътят към Небето.

~.~

10
載營魄抱一,能無離乎?
專氣致柔,能嬰兒乎?
修除玄覽,能無疵乎?
愛民治國,能無智乎?
天門開闔,能為雌乎?
明白四達,能無知乎?

Ако тялото и душата се приемат взаимно, нищо не е способно да ги раздели.Ако присъстваш само в гъвкавия образ на настоящето,
ти ще се раждаш във всеки един миг.
Ако се освободиш от представите си,
как могат в действителността да се появят препятствия?

Ако така си ръководен от свързаността на всичко,
която е самата любов,
няма ли вече да си намерил мъдростта,
която иначе търсиш на грешни места?

Как би могъл да придобиеш
способността да отваряш и затваряш небесните порти,
освен чрез мекота и внимание? 
Как би могъл да достигнеш до пълното просветление,
освен като се откажеш от постигане
и оставиш естесвеността на яснотата да действа в теб?

~.~

11
三十辐共一毂,当其无,有车之用。
埏埴以为器,当其无,有器之用。
凿户牖以为室,当其无,有室之用。
故有之以为利,无之以为用。

Тридесет спици изпълват колелото,
но полезността им произтича от празниниaтa между тях.
Глината изгражда форми, съдове
и полезността им се дължи на празнината им.
Правят се врати и прозорци,
чиято полезност е в празните очертания;
съзижда се дом,
който е обитаем само заради празното си пространство.

Затова всяка придобита наличност,
която може да бъде реално използвана,
дължи възникването си на
всеобщата полезност на неналичието.

~.~

12
五色令人目盲,
五音令人耳聋,
五味令人口爽,
驰骋畋猎令人心发狂,
难得之货令人行妨。是以圣人为腹不为目,故去彼取此。

Изобилието от цветове
заслепява зрението.
Изобилието от тонове
запушва слуха.
Изобилието от вкусове
разваля вкуса.
От преследването на неща
сърцето озверява.

Ако човек придава значение на това и онова,
опорочава себе си и ослепява за Пътя.
Затова мъдрецът 
запълва душата, а не очите.
Цени вътрешното, а не външното.
Игнорирайки формата –
получава същността.

~.~

13
寵辱若驚,貴大患若身。
何謂寵辱若驚?
寵為下,得之若驚,
失之若驚,是謂寵辱若驚。
何謂貴大患若身?
吾所以有大患者,為吾有身,
及吾無身,吾有何患?
故貴以身為天下,若可寄天下;
愛以身為天下,若可託天下。

И величието и позорът се измерват със страх.
Чувството за собствена чест ни заразява с безпокойство, 
поради увеличеното усещане за себеразграничение.

Защо величието и позорът се измерват със страх?
Величието всява страх, но повече самото то 
е страх от загуба на върховенството си.
Защо честта ни заразява с безпокойство?
Защото разграничавам и издигам себе си в собствените си очи
и се поставям в центъра на всичко.

Ако нямах този свой център на тежестта, 
кое би могло да бъде застрашено?
Затова само онзи, който се поставя в служба на цялото
и не вижда себе си като отделен човек, а само по отношение на цялото,
има качествата да се грижи за нещата и да ги познава.
Само той може да проявява любов към всичко,
защото не отделя себе си от нищо,
и само на него може да бъде поверен светът.

~.~

14
視之不見,名曰夷;聽之不聞,名曰希;
搏之不得,名曰微。此三者不可致詰,故混而為一。
其上不皦,其下不昧。
繩繩不可名,復歸於無物。
是謂無狀之狀,無物之象,是謂惚恍。
迎之不見其首,隨之不見其後。
執古之道,以御今之有。能知古始,是謂道紀。

Взираш се, но не можеш да го разграничиш –
назоваваме го Непроявеното.
Вслушваш се, но не можеш да го доловиш –
назоваваме го Неогласеното.
Пресягаш се, но не можеш да го хванеш –
назоваваме го Тайната.
Понеже тези три качества не могат да бъдат разбрани,
те се сливат в Едно.
Едно, което отгоре не е осветено,
отдолу не е затъмнено.
Проявленията му са безгранични
и все така неназовими,
и след тях се връща все у дома –
в нищото. 

Казват, че е формата на онова,
което няма форма;
че е тъканта на онова, което е безплътно.
Ето защо е смътно.
Стоя пред лицето му и нищо не виждам.
Следвам следите му и нищо не виждам.

Който пребивава във вечното Дао,
притежава сегашния миг.
Това е принципът.

~.~

15
古之善為士者,微妙玄通,深不可識。
夫唯不可識,故強為之容。
豫兮若冬涉川;猶兮若畏四鄰;
儼兮其若容;渙兮若冰之將釋;
敦兮其若樸;曠兮其若谷;混兮其若濁;
孰能濁以靜之徐清。孰能安以久動之徐生。
保此道者,不欲盈。
夫唯不盈,故能蔽不新成。

Древните майстори са се оставяли 
да бъдат изцяло проникнати от всичко –
и малко, и неясно, и недоловимо,
и затова са постигали
непостижимите дълбини.

Макар и невъзможни за разбиране и описание,
за тях можем да кажем, че са изглеждали така:
внимателни – сякаш прекосяват зимен поток;
съобразителни – сякаш ги дебне опасност;
вежливи – като пред почетен гост;
отстъпчиви – като върху топящ се лед;
естествени – като необработен дънер;
открити – като поле;
непроницаеми – като мътна вода.

Кой може да прочисти размътената вода?
Само покоят ще я избистри.
Който породи в себе си движение, вече е създал напрежението.
За да съхраниш Пътя, трябва да не те вълнува напредъкът.
Само ако не си препълнен от себе си,
няма да си завършеност, която се изхабява,
а ще се обновяваш постоянно. 

~.~ 

16
致虛極,守靜篤。
萬物並作,吾以觀復。
夫物芸芸,各復歸其根。
歸根曰靜,是謂復命。
復命曰常,知常曰明。
不知常,妄作凶。知常容,
容乃公,公乃王,王乃天,
天乃道,道乃久,沒身不殆。

За да достигнеш до истинското спокойствие,
трябва да намериш най-дълбоката пустота.
Всичко сътворено започва вкупом да се движи
и аз вече виждам обезателното му завръщане към статичността.
Всичко се спуска от Небето и след кръговрата се прибира в своето начало.
Това завръщане означава, че движението е привидно,
а реалността е покоят на всичко.

Покоят е най-вътрешното качество – крайното предназначение.
Връщането към началото е неизменност.
Пребиваването в неизменност е просветление.
Непребиваването в неизменност 
поражда покварата. 
Познаването на неизменността е всеобятност.
Само всеобятният може да управлява себе си,
а който управлява себе си, владее над всичко,
и с това придобива небесна същност. 
С това той съществува в Дао, 
той е дълговечен,
понеже няма как да го засегне тленността. 

~.~

17
太上,下知有之;
其次,親而譽之;其次,畏之;
其次,侮之。信不足,焉有不信焉。
悠兮,其貴言。
功成事遂,百姓皆謂我自然。

Най-висшият авторитет е онзи, 
за който тук долу само сме чували, че го има.
След това е онзи, когото уважаваме и почитаме.
После е този, от когото се страхуваме, 
а сетне този, когото ненавиждаме. 

Ако се уповаваш на нещо си,
значи си изгубил своята основа.
Цени неоценимото Слово,
то осъществява и то увенчава творението,
докато хората си мислят, 
че нещата са себе си заради себе си.

~.~

18
大道廢,有仁義;
智慧出,有大偽;
六親不和,有孝慈;
國家昏亂,有忠臣。

Понеже го няма Великото Дао,
се появяват хуманност и справедливост.
Появява се интелектът,
който без Дао е само лицемерие.

Загубва се връзката с нещата
и се замества от контрол или подчинение.
Загубва се връзката с цялото
и се замества от правилно поведение.

~.~

19
絕聖棄智,民利百倍;
絕仁棄義,民復孝慈;
絕巧棄利,盜賊無有。
此三者以為文不足。故令有所屬:
見素抱樸,少私寡欲。

Откажи се от святост и мъдрост
и ще си сто пъти по-близо до тях.
Откажи се от любезност и морал
и ще се доближиш отново до началната любов.
Откажи се от предприемчивост,
откажи се от придобивки
и ще изчезне алчността.

Но и тези формулировки са само външни форми,
те не побират същността.
Затова се откажи и от тях.
По-значима е простотата,
да познаеш естеството на природата си,
да отхвърлиш себе си –
така изчезват страстите, които те владеят.

~.~

20
絕學無憂,唯之與阿,相去幾何?
善之與惡,相去若何?
人之所畏,不可不畏。荒兮其未央哉!
衆人熙熙,如享太牢,如春登臺。
我獨怕兮其未兆;如嬰兒之未孩;
儽儽兮若無所歸。衆人皆有餘,而我獨若遺。
我愚人之心也哉!沌沌兮,俗人昭昭,我獨若昏。
俗人察察,我獨悶悶。澹兮其若海,飂兮若無止,
衆人皆有以,而我獨頑似鄙。我獨異於人,而貴食母。

Откажи се от собственото си знание
и ще откриеш мира.
Мислиш ли, че приемането и отхвърлянето 
се различават особено?
Мислиш ли, че хубавото и противното
се отличават особено? И как точно?

Това разграничение е създадено от хората
и затова те няма как да не се страхуват.
Те създават собствената си безкрайна изолация.
И от това мнозина се радват и утоляват –
както обикновено се случва 
и в другите жертвени церемонии. 

А аз оставам толкова сам и тих, 
че да липсват всякакви мои признаци –
подобно на новородено дете,
което още не се е усмихнало –
и същевременно вече така уморен,
сякаш избродил всички места
и не намерил своето.

Хората търсят да притежават всичко,
а аз съм като загубил всичко.
Имам нужда от сърдечна простота
и да не зная нищо.
Хората разграничават едно от друго с проницателност,
а аз обединявам всичко в общата мъгла.
Аз съм еднообразен и завеян
като океански вълни без посока.
Хората следват своите намерения,
а аз стоя като бездомник.
Всеки откроява себе си
а аз, неоткроен, се оказвам с това откроен.
Но аз, неоткроен,
се сливам с Кърмилницата на света.

~.~

21
孔德之容,唯道是從。
道之為物,唯恍唯惚。
忽兮恍兮,其中有象;
恍兮忽兮,其中有物。
窈兮冥兮,其中有精;
其精甚真,其中有信。
自古及今,其名不去,以閱衆甫。
吾何以知衆甫之狀哉?以此。

Само празнината е проводимост,
тоест непосредствено възприятие.
Единствено така се проявява Дао. 

В проявлението на Дао няма разграничение и форма, 
но от вътрешността на тази неяснота 
взимат одушевяването си образите.
От вътрешността на тази неяснота
взима началото си съществуването.
От вътрешността на тази бездънна необхватност
взимат огъня си всички жизнени искри,
които все още са напълно непокварени.
Те са животът и истината.

От самото начало досега
техните предназначения са неизменни –
отразяват Едното начало.
Само чрез тях и аз мога да осъзная началото.
Не чрез себе си, 
а чрез тях. 

~.~

22
曲則全,枉則直,窪則盈,弊則新,
少則得,多則惑。是以聖人抱一為天下式。
不自見,故明;不自是,故彰;
不自伐,故有功;不自矜,故長。
夫唯不爭,故天下莫能與之爭。
古之所謂曲則全者,豈虛言哉!
誠全而歸之。

Осъзнаването на частичността води до цялостност.
Осъзнаването на погрешността води до правилност.
Осъзнаването на падналостта води до повдигане.
Осъзнаването на изхабеността води до обновяване.
Осъзнаването на незначителността води до постигане.

Но да мислиш, че си постигнал, е заблуда.
Затова мъдрият се отваря за целия космос
и се превръща в микрокосмос.
Понеже не си придава плътност, той е проникнат от светлината.
Понеже не поставя пред всичко собствения си критерий,
той винаги пребивава в яснота. 
А той притежава Критерия, понеже не се уповава на себе си.
И понеже не въздига себе си,
той е вечен.
Тъй като не опитва да покори нищо, 
то нищо не е способно да го подчини.

Ето защо древните казват:
„Осъзнаването на частичността води до цялостност”.
Нима това са празни думи?!
Ако си цял, винаги се връщаш в себе си.

~.~

23
希言自然故,
飄風不終朝,驟雨不終日。孰為此者?
天地。天地尚不能久,而況於人乎?
故從事於道者,道者,同於道;德者,同於德;
失者,同於失。同於道者,道亦樂得之;
同於德者,德亦樂得之;
同於失者,失亦樂得之。
信不足,焉有不信焉。

Естеството си служи с малко думи.
Бурният вятър не обзема цялото утро.
Проливният дъжд не обзема целия ден.
Тях кой ги изрича –
небето и земята.
А щом те не говорят дълго,
какво остава за човека?

Ето защо
истинската посока към Дао е
да оставиш Дао да води.
Истинската посока към добродетел е
да оставиш добродетелта да води.
Който се чувства разграничен, като себе,
сам се разграничава от Дао.
Когато мълчиш в Дао,
Дао излива в теб своето слово.
Когато мълчиш в добродетелта,
тя те изпълва с химните си.
Дори когато мълчиш в разграничението си,
ти го осъзнаваш и така ставаш по-цял.

На онзи, който не отдава себе си,
няма да бъде дадено.

~.~

24
企者不立;跨者不行;
自見者不明;自是者不彰;
自伐者無功;自矜者不長。
其在道也,曰:餘食贅行。
物或惡之,故有道者不處。

Който се повдига на пръсти,
не би стоял дълго така.
Който ходи с големи крачки,
не би вървял дълго така.
Който осветява сам себе си,
не би осветил пътя напред.
Който използва себе си за мярка,
няма как да постигне.
Който смята себе си за пример,
няма как да порасне.

В светлината на Дао
това е преяждане,
гниещ излишък.
Съзнателният човек,
който приема Дао в себе си,
не би допуснал да загние така. 

~.~

25
有物混成,先天地生。
寂兮寥兮,獨立不改,周行而不殆,可以為天下母。
吾不知其名,字之曰道,強為之名曰大。
大曰逝,逝曰遠,遠曰反。
故道大,天大,地大,王亦大。
域中有四大,而王居其一焉。
人法地,地法天,天法道,道法自然。

Преди възникването
на Небето и Земята
е безусловната форма.
Несмутима, празна,
неизменна,
всезадвижваща.
Изглежда тя е Майката на всички неща.
Не мога да узная нейното име,
но ще я нарека Дао.
Не мога да дам определение за нея,
но ще я нарека Величествена.
Величественото ще нарека Недостижимо.
Недостижимото ще нарека Далечно.
Далечното ще нарека Приближаващо.

Затова 
Дао е величествено,
Небето е величествено,
Земята е величествена,
Човекът е величествен.
Тук се намират и четирите величия,
съединени в човека.
Човекът следва Земята,
Земята следва Небето,
Небето следва Дао.
Дао следва собствената си безусловност.

~.~

26
重為輕根,靜為躁君。
是以聖人終日行不離輜重。
雖有榮觀,燕處超然。
奈何萬乘之主,而以身輕天下?
輕則失本,躁則失君。

Тежкото е основание на лекото.
Покоят е основание на движението.

Затова мъдрецът върви през целия ден,
без да напуска обоза си.
Наоколо го мамят най-красиви форми,
но той остава несмутим и необвързан.
Господарят на колелото,
зает със себе си,
се втурва лековато в света.

Ако си лековат – изгубваш основание.
Ако си стремглав – оставаш без покой.

~.~

27
善行無轍迹,善言無瑕讁;
善數不用籌策;善閉無關楗而不可開,善結無繩約而不可解。
是以聖人常善救人,故無棄人;
常善救物,故無棄物。是謂襲明。
故善人者,不善人之師;不善人者,善人之資。
不貴其師,不愛其資,雖智大迷,是謂要妙。

Който може да върви, не оставя дири.
Който може да говори, не обдумва нищо.
Който може да смята, не ползва сметало.
Който може да затваря вратата, не се нуждае от резе,
но вратата си остава затворена.
Който може да връзва, не се нуждае от въже и възли,
но каквото завърже си остава завързано.

Така мъдрецът винаги може да помогне на всеки
и никой при него не е неканен.
Така мъдрецът може да използва всичко
и ненужно за него не е нищо.
Това се нарича просветеност.

И с това, че помага на хората, 
той ги учи на мъдростта си.
Безполезният човек обаче се противопоставя на мъдрия.
Той нито вижда какво може да научи,
нито може да осъзнае своята съпротива.
Истинското познание може само да го обърка,
затова то се нарича Мистерия на същността.

~.~

28
知其雄,守其雌,為天下谿。
為天下谿,常德不離,復歸於嬰兒。
知其白,守其黑,為天下式。
為天下式,常德不忒,復歸於無極。
知其榮,守其辱,為天下谷。
為天下谷,常德乃足,復歸於樸。
樸散則為器,聖人用之,則為官長,故大制不割。

Който познава силата си,
но пребивава в слабостта си,
се превръща в корито на световната река.
Който е корито на световната река,
съхранява в себе си вътрешния поток
и се завръща към своята новороденост.

Който познава идеала,
но пребивава в покаянието,
се превръща в образец на света.
Който е образец на света
никога няма да може да сгреши,
а вътрешният му поток
се влива в безграничността.

Който познава своето достойнство,
но пребивава в своята нищожност,
се превръща в долината на света.
Който е долината на света,
приема в себе си целостта на природата
и се завръща към простотата на естеството.

Когато простотата се наруши,
се получават различните форми,
но мъдрецът не ги разграничава,
а се отнася с тях като към елементи
от цялостната ненарушима форма.

~.~

29
將欲取天下而為之,吾見其不得已。
天下神器,不可為也,為者敗之,執者失之。
故物或行或隨;或歔或吹;
或強或羸;或挫或隳。
是以聖人去甚,去奢,去泰。

Мислиш, че ако владееш света,
ще го подобриш?
Тази мисъл е провал сама по себе си.

Светът е съд, изпълнен с дух.
Човекът няма как да се намеси.
Намесата му умъртвява.
Желанието му да получи – отнема.

Това, което преживява себе си 
като нещо отделно:
напредне ли – ще изостане,
затопли ли се – ще изстине,
мобилизира ли се – ще отслабне,
поиска ли да разруши – ще бъде разрушено.

Затова мъдрецът се отказва от своите усилия,
от своите притежания, 
от своите предпочитания. 

~.~

30
以道佐人主者,不以兵強天下。
其事好還。師之所處,荊棘生焉。
大軍之後,必有凶年。善有果而已,不敢以取強。
果而勿矜,果而勿伐,果而勿驕。
果而不得已,果而勿強。
物壯則老,是謂不道,不道早已。

Ако уповаваш на Дао,
човешката ти воля никога няма да форсира нищо,
нито ще иска да завземе света.

Всяка сила има обратна по посока сила.
В следите на себичността
израстват само тръни.
След противопоставяне 
следва само изтощение.

Несебичният
само служи на предназначението си
и няма дързост за повече от това. 
Той постига намерението на Дао
и за нищо повече не би се молил,
и за нищо повече не би се възгордял,
и нищо повече не би изисквал.
Постига, но няма желание да придобие постигнатото за себе си,
постига го спокойно.
А с личното придобиване – нещата растат,
и после се изхабяват. Защото са се отделили от Дао.
Отделността от Дао е вече смърт.

~.~

31
夫佳兵者,不祥之器,物或惡之,故有道者不處。
君子居則貴左,用兵則貴右。
兵者不祥之器,非君子之器,不得已而用之,恬淡為上。
勝而不美,而美之者,是樂殺人。
夫樂殺人者,則不可以得志於天下矣。
吉事尚左,凶事尚右。偏將軍居左,上將軍居右,言以喪禮處之。
殺人之衆,以哀悲泣之,戰勝以喪禮處之。

Дори и най-изтънчената подготовка за противопоставяне –
разболява.
Материята не понася подобни нагласи.
Насочените към Дао не са насочени към противопоставяне.

Благородният човек, когато е със себе си, е пример за смирена вътрешна комуникация,
когато трябва да взаимодейства с други, дава пример с делата си.
Това е форма на обективно противопоставяне, без да има такава лична нагласа.
Благородният никога не се противопоставя,
а запазва спокойствие и равнодушие.
Ако е прав, не намира удовлетворение в това,
понеже това би било доволство от погрешността на другия.

Да намираш удовлетворение в превъзходството си пред някого 
означава, че не разбираш смисъла на съществуването.

Така онова, което се приема за радост, трябва да е смирена вътрешна комуникация,
а което се приема за несгода, е просто необходимост от примерни дела.

Това, което бива задвижвано, следва да е смирено,
а само това, което задвижва, следва да се изявява,
в противен случай можем да го наречем
изгубване на живота.

Противопоставянето спрямо някого
е противопоставяне спрямо всички
и носи само скръб и тъга.
Ако си показал превъзходство,
значи си отнел от живота
и ти самият си заел насилствено мястото,
в което животът липсва.

~.~

32
道常無名。
樸雖小,1天下莫能臣也。
侯王若能守之,萬物將自賓。
天地相合,以降甘露,民莫之令而自均。
始制有名,名亦既有,夫亦將知止,知止所以不殆。
譬道之在天下,猶川谷之與江海。

Поради неговата непроменливост
Дао не може да бъде обозначено.
Въпреки че е безкрайно просто 
и е в услуга на всичко,
никой не може да го използва за себе си.

Ако човешките воля и намерения
му се подчинят напълно,
то всичко ще се подчини на тях.

Когато Небето и Земята се докоснат
пада нежна роса
и се разпределя сама справедливо,
независимо от мнението на хората.

Когато Цялото се раздели,
частите му се нуждаят от имена,
защото вече не се поддържат от него. 
Те вече познават себе си, а не него,
те вече съхраняват себе си, а не него.

Но все пак са негови символи в света
и са като малки вадички,
които ще се влеят в реки,
а реките – в океана. 

~.~

33
知人者智,自知者明。
勝人者有力,自勝者強。
知足者富。強行者有志。
不失其所者久。死而不亡者壽。

Който познава другите,
е проницателен,
който познава себе си,
е просветлен.
Който надделява над другите,
е силен,
който надделява над себе си,
е всемогъщ.

Който не желае повече,
е богат.
Който не залита наляво и надясно,
си е на мястото,
а който си е винаги на мястото – 
той е вечен.
Който умре в себе си,
постига безсмъртие.

~.~

34
大道汎兮,其可左右。
萬物恃之而生而不辭,功成不名有。
衣養萬物而不為主,常無欲,可名於小;
萬物歸焉,而不為主,可名為大。
以其終不自為大,故能成其大。

Дао е вездесъщие,
няма място, което да не обхваща. 

Всичко дължи възникването си на него,
но то не се разпорежда с нищо.
Извайва творението си
и без да го обявява за свое, 
му оставя свободата.

Обгръща и подхранва нещата,
но не ги управлява,
няма намерения за тях
и можем да го определим за неуловимо.

А без да бъдат подтиквани,
нещата сами се предават във властта му
и можем да го определим за велико.

И тъй като естествеността никога 
не се самоопределя за велика, 
с това тя напълно изпълнява Величието. 
 
~.~

35
執大象,天下往。
往而不害,安平大。
樂與餌,過客止。
道之出口,淡乎其無味,
視之不足見,聽之不足聞,用之不足既。

Ако твой образ е само Първообразът,
всичко сътворено е пред теб,
и то в първоначалната си, чиста форма,
която служи на върховната хармония и покоя.

Търсенето на удоволствие
в по-съблазнителни форми
спира развитието. 

В Дао няма оригиналност и съблазнителност.

Гледаш го, а не може да бъде видяно,
слушаш го, а не може да бъде чуто,
ползваш го, а не може да бъде използвано.

~.~

36
將欲歙之,必固張之;
將欲弱之,必固強之;
將欲廢之,必固興之;
將欲奪之,必固與之。
是謂微明。柔弱勝剛強。
魚不可脫於淵,國之利器不可以示人。

За да можеш да свиеш нещо,
трябва в него да е имало ширина. 
За да можеш да отслабиш нещо,
трябва в него да е имало сила.
За да можеш да свалиш нещо,
трябва в него да е имало височина.
За да можеш да отнемеш нещо,
трябва първо да е било дадено.
Това са прозренията за малките части.

Мекото и слабо надделява над твърдото и силно.

Както рибата не знае
какво е водата,
така в човешкото
липсва различителна способност
за опознаване на човека.

~.~

37
道常無為而無不為。
侯王若能守之,萬物將自化。
化而欲作,吾將鎮之以無名之樸。
無名之樸,夫亦將無欲。
不欲以靜,天下將自定。

Дао не действа по никакъв начин,
поради това всичко е създадено от него.

Ако и основанията и действията се придържат към това,
всичко ще бъде на естественото си място
и ще е в постоянно развитие,
а и видът на самото развитие ще се развива.
И ако самите ние не заменим нещата с имената им,
ще сме част от тяхната естественост.

Ако не обозначаваме, няма да имаме и страсти.
Без страсти ще пребиваваме в покой.
И така всичко в света 
ще е самото себе си.  

~.~

38
上德不德,是以有德;下德不失德,是以無德。
上德無為而無以為;下德為之而有以為。
上仁為之而無以為;上義為之而有以為。
上禮為之而莫之應,則攘臂而扔之。
故失道而後德,故失道而後德
失德而後仁,失仁而後義,失義而後禮。
夫禮者,忠信之薄,而亂之首。
前識者,道之華,而愚之始。
是以大丈夫處其厚,不居其薄;處其實,不居其華。
故去彼取此。

Висшите качества не се показват като качества
и точно поради това са висши.
Нисшите качества държат да демонстрират, че са качества
и точно поради това са нисши.

Висшите качества действат без да се намесват,
но чрез тях всичко се осъществява;
нисшите качества опитват да се намесят
и чрез тях само нещо частично се извършва.
 
Висшата добродетел действа без намерения.
Голямата видима благотворителност действа с намерения.

Намесата на висшето се проявява като ритуал, но никой не го разбира,
а вместо това запретват ръкави и си мислят, че те сами постигат резултата.

И така изгубват Дао, а с това и висшите качества. 

След изгубването на Дао се появи доброто,
след изгубването на доброто се появи хуманността,
след изгубването на хуманността се появи справедливостта
и след изгубването на справедливостта се появи законът.
Законът е начало на безчестието.

Затова мъдрият остава в същността, а не в преходните форми.
Остава в истината, а не в цветните краски.
Отхвърля последната изява,
за да присъства в първото начало.

~.~

39
昔之得一者:天得一以清;
地得一以寧;神得一以靈;
谷得一以盈;萬物得一以生;
侯王得一以為天下貞。
其致之,天無以清,將恐裂;
地無以寧,將恐發;神無以靈,將恐歇;
谷無以盈,將恐竭;萬物無以生,將恐滅;
侯王無以貴高將恐蹶。
故貴以賤為本,高以下為基。
是以侯王自稱孤、寡、不穀。
此非以賤為本耶?非乎?
故致數譽無譽。不欲琭琭如玉,珞珞如石。

Ето кое съдържа единността от самото начало:
небето е единно, за да бъде ясно;
земята е единна, за да бъде цяла;
духът е единен, за да одухотворява;
материята е единна, за да бъде оживена;
цялото творение е единно
и точно тази единност е Животът.

Ако човешките основания и действия произхождат от тази единност, 
тогава човекът разполага със себе си.
Само така могат да се случват нещата.

Ако небето е неясно, ще го грози продънване.
Ако земята е нецяла, ще я грози разцепване.
Ако духът не одухотворява, ще го грози изразходване.
Ако материята не е оживена, ще я грози опустяване.
Ако нещата изгубят Живота, ще има само смърт.
Ако човешките основания и действия не са в единството,
от човек не остава друго, освен погрешност.

Затова основа на благородството може да е само простотата.
Основа на височината може да се е само ниското.
Затова човешките основания и действия могат да бъдат определени
само като бездетност, като сирота, като безсмиленост.
Нима човек си служи с простотата за основание?
Не. И какво постига?

Затова стремежът му към величие
е неговата нищожност.

Може да бъдеш нефрит,
но не като полираш повърхността си, 
за да я направиш бляскава,
а като осъзнаеш, че си камък.

~.~

40
反者道之動;弱者道之用。
天下萬物生於有,有生於無。

Движението е породено от стремежа към завръщане в Дао.
Дао е това, което липсва 
и нещата тръгват да го търсят.
Всичко сътворено е родено от самото битие,
а битието е родено от небитието.

~.~

41
上士聞道,勤而行之;
中士聞道,若存若亡;
下士聞道,大笑之。
不笑不足以為道。
故建言有之:明道若昧;
明道若昧;進道若退;夷道若纇;
上德若谷;太白若辱;
廣德若不足;建德若偷;
質真若渝;大方無隅;
大器晚成;大音希聲;
大象無形;道隱無名。
夫唯道,善貸且成。

Който наистина слуша внимателно, 
позволява на Дао да действа в него
и да го води в настоящето.

Който не слуша много внимателно,
понякога чува настоящето само отчасти,
понякога изобщо не го чува.

За онзи, който не може да слуша внимателно,
настоящето е само една голяма смешка.
Но и като махнем смешката,
в него остава само една недостатъчност.
Това е за него максималното доближение до Дао. 

Затова още в древността е казано:
светлина на Дао е като мрак.

Светлината на Дао е като мрак,
изгряването на Дао е като залез,
лекотата на Дао е като тегоба.
Най-висшите качества изглеждат съвсем обикновено,
най-висшата чистота изглежда като унижение.
Онова качество, което обхваща напълно всичко,
винаги изглежда недостигащо.
Спокойствието изглежда динамично.
Естествената същност изглежда съмнително.
Великият квадрат няма ъгли.
Великата форма е незавършена.
Великият звук не е за ушите.
Великият образ не е за очите.

Дао е недостижимо и неназовимо,
и единствено То поддържа и осъществява.

~.~

42
道生一,一生二,二生三,三生萬物。
萬物負陰而抱陽,沖氣以為和。
人之所惡,唯孤、寡、不穀,而王公以為稱。
故物或損之而益,或益之而損。
人之所教,我亦教之。
強梁者不得其死,吾將以為教父。

Дао породи Едното.
Едното породи Двете.
Двете породиха Трите.
Трите породиха цялото множество.

Всички неща обгръщат Ян със своя Ин, който им е присъщ.
Преливането им едно в друго създава характеристиките на хармонията.

Хората презират самотата, празнотата и недостойнството си. 
А благородните точно с тези качества измерват себе си.

Защото когато нещо самичко намалява цената си –
расте стойността му,
а когато самичко увеличава цената си –
намалява стойността му. 

Същото, каквото старите мъдреци са казали,
това казвам и аз:
който се опитва да постига нещо,
не може да пребивава в естественото осъществяване.
Това е началото на мъдростта.

~.~

43
天下之至柔,馳騁天下之至堅。
無有入無間,吾是以知無為之有益。
不言之教,無為之益,天下希及之。

Най-мекото надвива най-твърдото. 

Небитието е вътрешността на онова, което няма пролуки.

Затова познавам полезността на действието без намеса.
Тя се преподава безсловесно.
Полезността на действието без намеса
се постига от малцина в този свят. 

~.~

44
名與身孰親?身與貨孰多?得與亡孰病?
是故甚愛必大費;多藏必厚亡。
知足不辱,知止不殆,可以長久。

За какъв те мислят, или как изглеждаш – кое е по-близо до теб? 
Как изглеждаш, или какви качества имаш – кое е по-значимо?
Натрупаното или изгубеното – кое пречи повече?

И така, да искаш да имаш, ти причинява сериозни вреди.
Натрупаното задължително те ощетява.

Ако си доволен с наличното, няма как да си беден.
Ако си спрял да трупаш, значи вече не си изкушаван от нищо
и именно поради това можеш да познаеш вечността.

~.~

45
大成若缺,其用不弊。
大盈若沖,其用不窮。
大直若屈,大巧若拙,大辯若訥。
躁勝寒靜勝熱。清靜為天下正。

Великото съвършенство 
на вид е подобно на несъвършенството, 
но проявленията му са неизтощими.

Великата пълнота
на вид е подобна на празнотата, 
но проявленията ѝ са неизчерпаеми.

Великата истина на вид е като измама,
великата мъдрост на вид е като глупост,
великото слово на вид е като неразбираем брътвеж.

Движението превъзмогва студенината.
Покоят превъзмогва огнеността.

Чистотата и покоят могат да познаят всичко.

~.~

46
天下有道,卻走馬以糞。
天下無道,戎馬生於郊。
禍莫大於不知足;咎莫大於欲得。
故知足之足,常足矣。

Когато Дао присъства,
бойните коне обработват земята.
Когато Дао отсъства,
всичко е на бойното поле, дори кобилите раждат там.

Няма по-голям грях от самото желание.
Няма друг недостатък, освен чувството за недостатъчност.
Няма друго нещастие, освен стремежа за придобивки.

Ето защо,
който знае, че достатъчното
е просто достатъчно,
е винаги самодостатъчен.

~.~

47
不出戶知天下;不闚牖見天道。
其出彌遠,其知彌少。
是以聖人不行而知,不見而名,不為而成。

И без да отвориш вратата –
да познаеш света;
и без да гледаш през прозореца –
да съзерцаваш небесната истина.

Тези, които покоряват разстояния,
стесняват вътрешните си пространства.

Затова мъдрецът не ходи никъде, 
а пребивава в осъзнаване,
не оглежда нещата, а ги познава,
не се намесва, а осъществява.

~.~

48
為學日益,為道日損。
損之又損,以至於無為。
無為而無不為。
取天下常以無事,及其有事,不足以取天下。

За да придобиеш знания,
всеки ден прибавяй по нещо.
За да придобиеш мъдрост,
всеки ден се освобождавай от нещо.

Освобождавай се и пак се освобождавай,
докато достигнеш действието без намеса.

Действието без намеса 
не оставя нищо неосъществено.

Можеш да достигнеш всичко,
само ако не се намесваш.
А всяка намеса би била твърде недостатъчна,
за да достигнеш Цялото.

~.~

49
聖人無常心,以百姓心為心。
善者,吾善之;不善者,吾亦善之;德善。
信者,吾信之;不信者,吾亦信之;德信。
聖人在天下,歙歙為天下渾其心,
百姓皆注其耳目,聖人皆孩之。

Мъдрецът няма лично съзнание,
за свое съзнание приема съзнанието на всички хора. 

Към добрия с мен съм добър и аз,
към лошия с мен пак съм добър,
така с мен е винаги доброто.

Към чистите съм чист,
към нечистите също,
така всичко е чисто.

Мъдрецът живее в света
и, работейки безпристрастно в него,
свързва умовете на създанията му.

Хората се установяват в собствените си умове,
затова те са дечица за мъдреца.

В гърдите му са посоките на всеки един човек.
Посоките на всеки, чрез неговите гърди, стават детски чисти.

~.~

50
出生入死。生之徒,十有三;死之徒,十有三;
人之生,動之死地,十有三。
夫何故?以其生,生之厚。
蓋聞善攝生者,陸行不遇兕虎,入軍不被甲兵;
兕無所投其角,虎無所措其爪,兵無所容其刃。
夫何故?以其無死地。

Да отдаваш себе си е живот,
да се капсулираш в себе си е смърт.

В тринадесетте човешки органа го има и живота,
в тринадесетте човешки органа я има и смъртта.

Хората полагат усилия да удължат живота си, 
а усилието е мястото, в което пребивава смъртта,
която така засяга всичките тринадесет органа. 

Защо? Защото се опитват 
да изконсумират изобилието на живота.

Чувал съм, че който наистина умее
да пребивава в живота,
където и да върви,
няма да срещне носорог или тигър.
Ако попадне в битка, в която той самият 
няма намерение да напада,
или да се брани за живота си –
никое копие няма да намери тялото му, 
сякаш няма никаква подходяща цел за рога на носорога,
или за ноктите на тигъра.

Защо? Защото го няма мястото,
в което пребивава смъртта.

~.~

51
道生之,德畜之,物形之,勢成之。
是以萬物莫不尊道而貴德。
道之尊,德之貴,夫莫之命常自然。
故道生之,德畜之;長之育之;亭之毒之;養之覆之。
生而不有,為而不恃,長而不宰,是謂玄德。

Всички неща възникват от Дао, 
биват подхранвани от доброто,
обособени от материята
и оформени от обстоятелствата.

Ето защо всички неща почитат Дао
и се прекланят пред доброто.
Почитта към Дао
и преклонението към доброто
не са принудителни.
Те са в същността на нещата.

Възникват от Дао
и от доброто биват подхранвани, изграждани,
отглеждани, възпитавани, развивани и съхранявани.
Поражда ги, без да ги притежава.
Изгражда ги, без да ги контролира.
Подхранва ги, без да ги управлява.
Това е доброто.

~.~

52
天下有始,以為天下母。
既得其母,以知其子,既知其子,復守其母,沒身不殆。
塞其兌,閉其門,終身不勤。
開其兌,濟其事,終身不救。
見小曰明,守柔曰強。
用其光,復歸其明,無遺身殃;是為習常。

Светът има начало,
което може да се нарече Майка на всичко.
Осъзнавайки Майката, разбираш роденото от нея.
Осъзнавайки своята синовност, 
доближаваш Майката-първоизточник:
така, незатворен само в себе си, 
оставяш живота неограничен. 

Спри това, което лично приемаш,
спри това, което лично излъчваш,
и няма да ограничаваш повече живота.
Допуснеш ли личното възприятие,
разгърнеш ли личните си дейности,
животът ще бъде поробен от теб.

Да виждаш себе си нищожен – 
това показва, че си просветлен.
Да пребиваваш в своята слабост – 
това показва, че си силен.
Светлината на това осъзнаване 
те води към Майката на всичко,
в която няма никакви разграничения –
това е да практикуваш вечност.

~.~

53
使我介然有知,行於大道,唯施是畏。
大道甚夷,而民好徑。
朝甚除,田甚蕪,倉甚虛;
服文綵,帶利劍,厭飲食,財貨有餘;
是謂盜夸。非道也哉!

Да бих имал само семенце мъдрост,
просто щях да си вървя по Великия път,
притеснен единствено от възможността да се отклоня. 

Великият път е естествен и лек,
но хората търсят специални пътечки.

Ако дворецът потъва в разкош,
то нивите вън са превзети от плевели
и никакво жито в хамбарите няма.

Обличаш ли скъпи и бляскави дрехи,
препасваш ли остър и лъскав кинжал,
пресищаш ли лакомо своя стомах,
ти си ограбен от алчността си.

Този път няма нищо общо с Пътя.

~.~

54
善建不拔,善抱者不脫,子孫以祭祀不輟。
修之於身,其德乃真;修之於家,其德乃餘;
修之於鄉,其德乃長;修之於國,其德乃豐;
修之於天下,其德乃普。
故以身觀身,以家觀家,以鄉觀鄉,以國觀國,以天下觀天下。
吾何以知天下然哉?以此。

Който има добра основа, не би могъл да рухне.
Който има добра опорна точка, не би могъл да се наклони.
Неговите дела ще останат в полза и на следващите поколения. 

Ако оставиш в себе си място,
жизнената сила в теб ще е естествена.
Ако оставите място,
заедно с близките ти ще изобилствате от жизнена сила.
Ако всички оставите място,
жизнената сила в общността ви ще е вечна. 
Ако всеки остави място,
жизнената сила в народа ще дава плодове. 
Ако целият свят остави място,
жизнената сила ще изпълни всичко.
Ето защо ти си себе си,
ти си семейството,
ти си общността, 
ти си народът,
ти си светът.

Как опознавам света?
Опознавайки себе си.

~.~

55
含德之厚,比於赤子。
蜂蠆虺蛇不螫,猛獸不據,攫鳥不搏。
骨弱筋柔而握固。
未知牝牡之合而全作,精之至也。
終日號而不嗄,和之至也。
知和曰常,知常曰明,益生曰祥。心使氣曰強。
物壯則老,謂之不道,不道早已。

Изпълненият с добродетел е като младенец.
Осите не го жилят, змиите не го хапят,
зверовете не го нападат, грабливите птици не го налитат.
Костите му са меки,
мускулите – слаби,
но не може да му се вземе това, което държи.

Не различава черното и бялото (ин и ян), 
но ги съединява хармонично в цяло
и пречиства жизнената енергия.

Гласът му озвучава всичко, но той не го губи
и проявява хармоничното единство.
Балансът на приемане и отдаване 
създава неизменност.
Неизменното е нетленната светлина.

Който търси живота си, той ще го изгуби.
Опитът за контрол над жизнената енергия 
е причиняване на смърт.

Нещата остаряват поради усилието им да живеят.
Това означава, че им липсва Дао.
Така се създава смъртта.

~.~

56
知者不言,言者不知。
塞其兑,閉其門,挫其銳,解其分,
和其光,同其塵,是謂玄同。
故不可得而親,不可得而踈;
不可得而利,不可得而害;
不可得而貴,不可得而賤。
故為天下貴。

Който знае, не говори;
който говори, не знае.

Затвори си устата,
затвори сетивата,
за да ги смекчиш
и да отпуснеш обвързаността им,
да приглушиш тяхното заслепение –
а ти стани едно с тленността.
Така се постига Първичната Единност.

Няма полза нито от опитите да се доближиш,
нито от опитите да се отдалечиш,
нито придобивките, нито загубите ти помагат,
нито честта ти, нито позорът.

Понеже Единността е над всичко.

~.~

57
以正治國,以奇用兵,以無事取天下。
吾何以知其然哉?以此:天下多忌諱,而民彌貧;
民多利器,國家滋昏;人多伎巧,奇物滋起;
法令滋彰,盜賊多有。
故聖人云:我無為,而民自化;我好靜,而民自正;
我無事,而民自富;我無欲,而民自樸。

Простотата може да управлява държавата. 
Изкусността може да спечели войната.  
Но светът, 
той се овладява чрез ненамеса. 
Откъде знам ли?

Ето... 

Колкото повече норми налага владетелят –
толкова по-бедни са хората и се бунтуват.
Колкото по-ефикасни устройства се ползват –
толкова повече затъпяват хората.
Колкото по-ловък става човек с познатите му неща –
толкова повече неочаквани неща го връхлитат.
Колкото по-явен става законът –
толкова повече стават разбойниците.

Затова мъдрецът казва:
ако действам без да се намесвам, хората сами се променят;
ако предпочитам покоя, хората сами намират правия път;
ако не се ангажирам, хората сами стават добри;
ако не искам от тях да са като мен, хората сами намират естествеността.

~.~

58
其政悶悶,其民淳淳;其政察察,其民缺缺。
禍兮福之所倚,福兮禍之所伏。
孰知其極?其無正。正復為奇,善復為妖。
人之迷,其日固久。
是以聖人方而不割,廉而不劌,直而不肆,光而不燿。

При спокойно управление
народът е спокоен.
При нервно управление 
народът е нервен.

Щастието се основава на нещастието.
Нещастието се крие в щастието.
Кой се опитва да ги разграничава,
след като между тях няма граница?

Ако естественото се произвежда – вече е неестествено,
ако доброто се произвежда – вече е покварено.
И хората живеят в заблудата още от началото на света.

Затова
мъдрецът знае, но не отсъжда,
остър е, но не уязвява,
прям е, но не се противопоставя,
озарява, но не заслепява.

~.~

59
治人事天莫若嗇。夫唯嗇,是謂早服;
早服謂之重積德;重積德則無不克;
無不克則莫知其極;莫知其極,可以有國;
有國之母,可以長久;是謂深根固柢,長生久視之道。

Най-добре може да се грижи за хората и да служи на природата
онзи, който за себе си взима най-малко.
Само непретенциозността може 
да реагира адекватно на всичко.
Чрез този вид приемане на всяко нещо
расте вътрешното качество.
В осветеността на вътрешното качество
не съществуват пречки и препятствия.
Липсата на препятствия
открива безграничността.
Само тази безграничност 
осмисля пространството, което заемаш. 
Това е да си изпълнил себе си в първоначалния смисъл
и само така можеш да познаеш вечността.
Това е действителният ти корен, който е неизкореним корен на всичко.
Това е дълбочината на живота
и пребиваването в Дао.

~.~

60
治大國若烹小鮮。以道蒞天下,其鬼不神;
非其鬼不神,其神不傷人;非其神不傷人,聖人亦不傷人。
夫兩不相傷,故德交歸焉。

Можеш да разполагаш с големите значения,
ако успяваш да асимилираш малките.
Ако се доближаваш до тях чрез Дао,
то всички светове ще са на твое разположение,
без да те уязвят техните призраци.
Но не само лошите призраци, 
а също и добрите им призраци
няма да ти влияят и обвързват.
Но не само добрите призраци,
а също и мъдреците им няма да са нищо за теб.
Призраци и мъдреци влият само едни на други
и едни на други после си връщат –
в опитите да се завърнат в Дао.
Но в покоя си те са едно
цяло вътрешно качество.  

~.~

61
大國者下流,天下之交,天下之牝。
牝常以靜勝牡,以靜為下。
故大國以下小國,則取小國;小國以下大國,則取大國。
故或下以取,或下而取。大國不過欲兼畜人,小國不過欲入事人。
夫兩者各得其所欲,大者宜為下。

Големите неща са големи, защото се поставят ниско
и така всичко се стича към тях.
Ниското е женското начало на света,
чрез своя покой то винаги обхваща мъжкото
и именно покоят е животът, който се издига.

Ето защо голямото обхваща малкото, 
защото е по-ниско от него.
Тогава и ако малкото се постави долу
ще обхване голямото.

Така ниското обхваща всичко,
но ако продължава да е ниско,
ще продължи да обхваща още повече.

Това означава, че голямото не желае нищо
и с това съединява всичко в единност.
Ако малкото спре да желае
и то ще се свърже с всичко.

Така и голямото получава малкото
и малкото получава голямото.

Това, което е най-ниско, е най-висшето.

~.~

62
道者萬物之奧。善人之寶,不善人之所保。
美言可以市,尊行可以加人。
人之不善,何棄之有?
故立天子,置三公,雖有拱璧以先駟馬,不如坐進此道。
古之所以貴此道者何?
不曰:以求得,有罪以免耶?故為天下貴。

Дао е това, което вдъхновява всичко.
За добродетелния е вътрешен смисъл,
за недобродетелния е външен заслон.

Изящното слово може да повдигне,
добрите постъпки могат да облагородят.
Няма причина, поради която да
загърбваш тези, които не са ти приятни.

Един е небесният син,
но винаги действа чрез трима апостоли.
Те държат в ръцете си нефритени богатства,
те имат мощен впряг от четири коня, 
ала единственото, което правят, е да присъстват и излъчват Дао.

Но защо древните са намирали своя вътрешен смисъл в Дао?
Защото търсенето намира само чрез Дао.
Само чрез Дао можеш да се изкупиш.
Понеже само то е безценно.

~.~

63
為無為,事無事,味無味。大小多少,報怨以德。
圖難於其易,為大於其細;
天下難事,必作於易,天下大事,必作於細。
是以聖人終不為大,故能成其大。
夫輕諾必寡信,多易必多難。是以聖人猶難之,故終無難矣。

Си, ако не се опитваш да си,
осъществяваш, ако не се намесваш,
знаеш, ако не се опитваш да узнаеш.

Голямо, дребно, много, малко –
за всяко твоят отговор е твоето вътрешно качество.

Осъществяваш сложното чрез простотата си, 
осъществяваш великото чрез смирението си.

Всяка трудност в света произлиза само от неразбирането на лекотата.
Всички значими неща в света произлизат само от малките неща.

Понеже мъдрият никога не търси величие, 
затова величието му е слуга.

Който се зарича, не може да осъществява.
Ако очакваш нещата да ти служат, те ще те превземат.
Затова мъдрият подхожда с почитание към нещата,
така печели тяхната благоразположеност
и ги осъществява.

~.~

64
其安易持,其未兆易謀。其脆易泮,其微易散。
為之於未有,治之於未亂。合抱之木,生於毫末;
九層之臺,起於累土;千里之行,始於足下。
為者敗之,執者失之。是以聖人無為故無敗;無執故無失。
民之從事,常於幾成而敗之。
慎終如始,則無敗事,是以聖人欲不欲,不貴難得之貨;
學不學,復衆人之所過,以輔萬物之自然,而不敢為。

Мирът е най-лесното състояние. 
Не изисква напрежение в никоя посока.
Все пак е именно липса на напрежения.

Там, където липсват качества, 
може да бъде създадено всяко едно.
Там, където липсват разграничения,
може да се обособи всяка форма.

Всяко нещо започва в момент, преди който го е нямало.
Съвършеният ред е преди началото. 
А последващият ред е вече предпоставка за безредие.

От филизчето израства мощен дъб.
Девететажната кула започва от първия камък.
Едната първа стъпка е начало на пребродения свят.

Онзи, който упорства, само се втвърдява,
а делото остава незапочнато.
Онзи, който стиска у себе си въжделение,
задушава и губи желаното.

Мъдрецът не иска нищо
и затова получава всичко,
не насилва нищо
и затова всичко се осъществява и се изпълва.

Нетърпението само́ проваля начинанията си.
А ако вниманието в началото е като вниманието в края,
резултатът на самия процес е забележителен.

Затова мъдрецът не се обвързва с цели,
а само провежда през себе си процесите, без да им пречи.
Той следва естеството на нещата
и не го смущава със собствени намерения.

~.~

65
古之善為道者,非以明民,將以愚之。
民之難治,以其智多。
故以智治國,國之賊;不以智治國,國之福。
知此兩者亦𥡴式。常知𥡴式,是謂玄德。
玄德深矣,遠矣,與物反矣,然後乃至大順。

За да предадат на някого Дао
древните майстори не са изисквали просветеност,
а простосърдечие.
Трудно можеш да научиш някого на нещо,
понеже той си мисли, че знае много.
Онези, които смятат, че знаят,
правят себе си негодни.
Онези, които осъзнават, че нищо не знаят,
се доближават до блаженството.

Това са двете страни на един принцип –
ако винаги ги следваш,
ще ти разкрият невидимата вътрешна добродетел.
Тя е бездънна и недостижима,
тя е противоположна на всичко познато,
но всъщност е най-висшата естественост.

~.~

66
江海所以能為百谷王者,以其善下之,故能為百谷王。
是以聖人欲上民,必以言下之;欲先民,必以身後之。
是以聖人處上而民不重,處前而民不害。
是以天下樂推而不厭。以其不爭,故天下莫能與之爭。

Защо морето събира в себе си всички реки?
Защото винаги се поставя под тях,
затова ги владее всички.

Затова мъдрецът е над всички хора,
защото сам се е поставил под тях.
И ако иска да ги поведе, 
ще мине последен.

И когато е над всички, те не го виждат като привилегирован.
И когато е пред всички, те не му завиждат.

Затова целият свят го подкрепя
и няма за какво да го упрекне.

Мъдрият не се съревновава с нищо,
затова и нищо не може да му се противопостави.

~.~

67
天下皆謂我道大,似不肖。夫唯大,故似不肖。
若肖久矣。其細也夫!我有三寶,持而保之。
一曰慈,二曰儉,三曰不敢為天下先。
慈故能勇;儉故能廣;不敢為天下先,故能成器長。
今舍慈且勇;舍儉且廣;舍後且先;死矣!夫慈以戰則勝,以守則固。
天將救之,以慈衛之。

Всички са готови да нарекат Дао велико,
но и да заявят, че е прекалено неуподобимо.
Но нали затова е велико, защото е неуподобимо,
ако беше подобно на нещо, 
в действителност щеше да е не особено значително.

Имам три съкровища, които са моите водещи принципи:
първо – мекота,
второ – сромност,
трето – непретенциозност.

От мекотата произлиза безстрашието;
от скромността произлиза великодушието;
от непретенциозността произлиза осъществяването
и възможността да покажа на други пътя.

Днес демонстрират безстрашие,
без да са меки,
демонстрират великодушие,
без да са скромни,
демонстрират лидерство,
без да са непретенциозни –
това е в действителност смърт. 

Настъпващата мекота е непобедима,
съхраняващата мекота е несломима.
Когато Небето поиска да спаси някого,
спуска в него мекотата си.

~.~

68
善為士者,不武;善戰者,不怒;
善勝敵者,不與;善用人者,為之下。
是謂不爭之德,是謂用人之力,是謂配天古之極。

Истинският пълководец не обича войната,
истинският войник не се разярява,
истинският победител не встъпва в битка,
истинският предводител е смирен.

Това е същинската добродетел на непротивопоставянето,
от която идва истинската сила за влияние върху другите.
Това е мъдростта на изначалното единство с Небето.

~.~

69
用兵有言:吾不敢為主,而為客;
不敢進寸,而退尺。
是謂行無行;攘無臂;扔無敵;執無兵。
禍莫大於輕敵,輕敵幾喪吾寶。
故抗兵相加,哀者勝矣。

Изкуството на войната постулира:
не избирам да съм стопанинът на битката, а само гост,
по-съдържателно от настъпването със сантиметър
е отстъпването с метър.

Това е да напредваш без да настъпваш,
да приключиш, преди да извадиш оръжието,
направо да прескочиш противника,
да завладееш всичко без сила.

Безумие е да мислиш противопоставянето за нещо нормално –
приемането на противопоставянето за естествено
означава, че смисълът е отдавна изгубен.

Затова когато се срещат противници,
онзи, който не желае да демонстрира превъзходство, е вече победител.

~.~

70
吾言甚易知,甚易行。天下莫能知,莫能行。
言有宗,事有君。夫唯無知,是以不我知。
知我者希,則我者貴。是以聖人被褐懷玉。

Думите ми
са тъй прости за разбиране
и тъй прости за осъществяване,
че никой в света не е способен 
да ги разбере и осъществи.

Но самото слово все пак произхожда.
Самото осъществяване все пак произлиза.

Затова само в липсата на разбиране –
така, че да няма аз, който да разбира –
е възможно онова необичайно разбиране,
което води до същинския Аз.

Затова и мъдрият счита себе си за дрипа,
а така съзнанието му остава безценно.

~.~

71
知不知上;不知知病。
夫唯病病,是以不病。
聖人不病,以其病病,是以不病。

Да знаеш, че не знаеш, е висше познание.
Да не знаеш, че не знаеш, е измама.
Само като измамиш измамата –
тя спира да е измама.

Мъдрите не се подлъгват –
те виждат измамата като измама,
с което тя повече не е измама.

~.~

72
民不畏威,則大威至。無狎其所居,無厭其所生。
夫唯不厭,是以不厭。
是以聖人自知不自見;自愛不自貴。故去彼取此。

Когато хората спрат да се подчиняват на авторитети,
тогава ще се появи Върховният авторитет.

Когато спрат да обитават ограничението си,
когато спрат да живеят в превъзходството си,
ще видят истината – че само в непревъзхождането
можеш да си спокоен.

Затова мъдрецът познава себе си,
но не изтъква нищо от себе си,
обича себе си, 
без да се счита за значим.
Игнорирайки формата –
получава същността.

~.~

73
勇於敢則殺,勇於不敢則活。此兩者,或利或害。
天之所惡,孰知其故?是以聖人猶難之。
天之道,不爭而善勝,不言而善應,不召而自來,繟然而善謀。
天網恢恢,踈而不失。

Нахалната смелост носи смърт. 
Спокойната смелост носи живот. 
Това са двете страни на едно нещо,
което е и полезно, и вредно.
И ако Небесата отхвърлят едното въздействие,
кой е в състояние да разбере причините?
Тук дори мъдреците се затрудняват.
Това е начинът, по който се изявяват Небесата –
не се съревновават, но винаги побеждават,
не водят диалог, но винаги дават най-добрия отговор,
не предизвикват нищо, но каквото трябва идва само,
оставят спокойно 
всичко да е такова, каквото е, 
но се изпълнява тяхната воля.
Небесните мрежи са широки,
а нищо не им се изплъзва.

~.~

74
民不畏死,奈何以死懼之? 
若使民常畏死,而為奇者,吾得執而殺之,孰敢? 常有司殺者殺。夫司殺者,是大匠斲; 
夫代大匠斲者,希有不傷其手矣。

Ако хората не се страхуват от смъртта,
то нима тя би могла да им навреди?

Ако хората сме се научили винаги да се страхуваме от смъртта,
то ще действаме доста неестествено –
аз ще го установя и ще призная вината си,
но ще успея ли да спра?

Винаги има такива, които демонстрират,
че са прекратили неестествените си действия,
но демонстрацията в действителност е имитация –
това е като да накараш Великия Дърводелец да дялка клонка,
тогава вместо Велик Дърводелец си имаш просто дялкащ човек.
Всъщност така сам си отрязваш ръцете.

~.~

75
民之飢,以其上食稅之多,是以飢。
民之難治,以其上之有為,是以難治。
民之輕死,以其求生之厚,是以輕死。
夫唯無以生為者,是賢於貴生。

Хората трябва да ядат малко.
Понеже важничещият човек яде много,
затова има недостиг на храна.
 
Хората трябва да не се опитват да управляват.
Защото важничещият все гледа да се намесва, 
затова и управляването е неадекватно.

Хората трябва да приемат леко смъртта.
Понеже все са хищни за живот,
затова смъртта лесно идва при тях.

А всъщност, липсата на стремеж за живот
ти разкрива много по-голяма част от него,
отколкото ако му придаваш особено значение.

~.~

76
人之生也柔弱,其死也堅強。
萬物草木之生也柔脆,其死也枯槁。
故堅強者死之徒,柔弱者生之徒。
是以兵強則不勝,木強則共。
強大處下,柔弱處上。

Човекът се ражда мек и нежен,
а твърд и плътен умира.
Филизчето покарва нежно и слабо,
а твърдо и сухо повяхва.

Затова твърдото и плътното водят
по пътя към смъртта,
а нежното и слабото водят към живота.

Войнственото оръжие
не може да победи,
дървото се скършва под твърдостта си.

Твърдото и тежко не може да се въздигне.
Нежното и леко не може да се събори.

~.~

77
天之道,其猶張弓與?
高者抑之,下者舉之;有餘者損之,不足者補之。
天之道,損有餘而補不足。人之道,則不然,損不足以奉有餘。
孰能有餘以奉天下,唯有道者。
是以聖人為而不恃,功成而不處,其不欲見賢。

Не е ли Небесното Дао като опъване на лък?
Горният му връх слиза надолу, а долният се издига. 

За да отпуснеш тетивата
трябва да намалиш опъна,
за да натегнеш тетивата
трябва да дърпаш здраво.

Небесното Дао отнема всичко излишно,
за да запълни там, където липсва.

Човешкият начин е друг.
Той отнема от слабото,
а дава на силното.

Кой може да има толкова много в себе си,
та да го отдава на целия свят?
Само онези, в които действа Дао.

Затова мъдрецът действа без да се опира на нищо,
той постига това, което трябва да бъде постигнато,
без да се заселва в него
и не показва, че е постигнал.

~.~

78
天下莫柔弱於水,而攻堅強者莫之能勝,其無以易之。
弱之勝強,柔之勝剛,天下莫不知,莫能行。
是以聖人云:受國之垢,是謂社稷主;
受國不祥,是謂天下王。正言若反。

Нищо в света не е по-меко и нежно от водата,
но тя побеждава твърдото и силното –
те нямат с какво да отвърнат.

Слабото надделява над силното.
Мекото надделява над твърдото.
И това не е тайна за никого,
но и никой не може да го осъществи.

Затова мъдрецът казва:
който приеме в себе си общата слабост,
придобива и общата сила.
Който приеме да служи на всичко,
придобива власт над всичко.

Най-истинските думи
обхващат и противоположните значения.

~.~

79
和大怨,必有餘怨;安可以為善?
是以聖人執左契,而不責於人。
有德司契,無德司徹。
天道無親,常與善人。

И да успееш да успокоиш съпротивата си,
със сигурност някаква съпротива си остава.
Как изобщо някой може да си помисли, 
че това е правилният път?

Ето защо мъдрецът държи
своята лява част от ядеца,
но не изисква от другите
изпълнението на залога.

Доброто спазва уговорката.
Изискването някой да спазва уговорката
обаче не е от доброто.

Небесното Дао не взима страна,
но точно то поддържа доброто
у човека.

~.~

80
小國寡民。使有什伯之器而不用;使民重死而不遠徙。
雖有舟輿,無所乘之,雖有甲兵,無所陳之。
使民復結繩而用之,甘其食,美其服,安其居,樂其俗。
鄰國相望,雞犬之聲相聞,民至老死,不相往來。

В една страна, която не приема себе си за велика,
и съответно хората в нея не приемат себе си за големи,
всеки има доста способности,
но няма никаква нужда всички те да бъдат използвани.
Хората не гледат несериозно на смъртта,
но не се и опитват да я отбягват.

Макар че имат лодки и коли –
не се нуждаят от тях,
макар че имат брони и оръжия –
няма за какво да ги изваждат,
те знаят как се мери в стъпки
и точно тези мерки ползват.  

Така храната им е вкусна,
дрехите им са удобни,
домовете им са мирни
и обичаите им – радостни.
 
Съседите се виждат един друг,
техните петли и кучета се слушат едни други,
смъртта настъпва от старост,
без да има кой да мисли, че някой си е отишъл,
или пък се е върнал. 

~.~

81
信言不美,美言不信。善者不辯,辯者不善。
知者不博,博者不知。
聖人不積,既以為人己愈有,既以與人己愈多。
天之道,利而不害;
聖人之道,為而不爭。

Този, който говори истината, 
не търси съблазнителни думи.
Онзи, който търси съблазнителни думи, 
не говори истината.
Този, който казва много, говори малко.
Онзи, който говори много, казва малко.
Този, който разбира, няма обширни знания.
Онзи, който има обширни знания, не разбира.

Затова мъдрият не трупа,
колкото повече отдава себе си на другите,
толкова повече разполага със себе си;
колкото повече дава на другите,
толкова повече му остава за него.

Небесното Дао дава, но не взима.
Даото на мъдреца твори
без да превъзхожда сътвореното.

~.~.~.~

25.04.2021 г.

Хенри Лонгфелоу

„Каква дисхрмония бихме внесли във Вселената, ако всичките ни молитви бяха изпълнени. И тогава не Бог щеше да управлява, а ние. А мислите ли, че бихме се справили по-добре? Чувствам само болка, когато чуя пространните и изморителни молби на хората, които дори не знаят какво искат... Просто благодарете с изпълнено сърце, а останалото е тишина и покорство пред божествената воля!“


„Повечето хора биха успели в своите малки борби, ако не бяха тормозени от своите големи амбиции.“


„Стой вкъщи, сърцето ми, стой и почивай;
Сърца, дето пазят дома, са щастливи,
а тези, които далече геройстват,
са пълни с тревоги, печал, безпокойство;
Стоенето вкъщи най-бива.“


„Тъгуващо сърце, бъди спокойно! Стига мрънка;
Зад облаците слънцето все още свети вънка;
Съдбата ти е обща със на другите съдбите,
над всяко съществуване и малко дъжд се сипе.“


„Природата се справя с нас и ни отнема играчките една по една, и с прилежна ръка ни води към покоя толкова внимателно, че ние вървим, без никаква представа дали изобщо искаме да вървим или да стоим тук, тъй като сме прекалено спящи да разберем колко неизмерима е степента, с която непознатото превъзхожда онова, което познваме.“


„А ако знаехме цялата история на нашите противници, в нея щяхме да намерим достатъчно тъга и страдание, че да бъде разоръжена всяка враждебност.“


“И в крайна сметка най-доброто нещо, което човек може да направи, когато вали дъжд, е да остави дъждът да си вали.“

15.03.2021 г.

Кабир

„Роден ли си, то значи ще умреш. Но вяра не губи. Защото който умре доброволно приживе, повече никога няма да вкуси смърт.
Така човек се слива със словото на Духа, а оттук и с Божието име. Който е едно с Божието име, е освободен от заблуда и страховете му са прекратени.
Луната и Слънцето стават едно, една мелодия без звуци. Когато зазвучи тази мелодия, душата е в скута на Бога, седнал на своя трон...
Овладей неспокойния ум. Успокоеният ум открива извора на живата вода на Любовта. Ако отпиеш Неговата любов, смъртта умира, и най-накрая заживяваш.“



„Истинското Слово не прилича на словата.
Разграничаването между условно и безусловно е въпрос на слова.
Безусловното е семето, условното е плодът.
Словото е коренът на всичко, а познанието – клонка.“



„Отречи се от безумната гордост
и намери онова в себе си, на което да се подчиниш.
Заживей в дълбините на света,
където треската на съществуването се усмирява
и греховете загубват власт.
Само единността прониква в дълбините на света,
но е безумно да искаш да узнаеш това,
понеже разумът е причината за разделението.“



„Каква е разликата между реката и вълната?
Когато се повдига, или когато спада, водата е все същата.
Но понеже се нарича вълна, тя смята себе си повече за вода.“



„Ако не разкъсаш през живота си веригите,
каква надежда за спасение в смъртта би имал?

Ще намериш Бог после, само ако го намериш сега.
В противен случай вече си поселен
в града на смъртта.“

10.02.2021 г.

из "Утаяване на естеството"

 

"Макар да ги храним
с гранулите на суетата,
ние сме домашните любимци
на огледалата.
---------------------------------------------
Единственото нещо, което постига усъвършенстването,
е да разширява измамния обсег на несъвършенството.
---------------------------------------------
Който има очи да вижда
и уши да чува,
нека не го съблазняват!
---------------------------------------------
Откъснах се от смисъла,
за да му дам пространство.
---------------------------------------------
Пътят ти е животът.
Животът е състояние на възприемчивост.
Знанието не помага,
тъй като е отказ от възприемчивост.
---------------------------------------------
Доживотен затвор ли?!
Назовават го тяло, Опитаха
да избягат нагоре,
оковани от своята психика.
---------------------------------------------
Човекът е винаги роб
на представата си за свобода.
---------------------------------------------
Не вярвам на вътрешния си глас,
защото нещата и без гласове се случват.
---------------------------------------------
Всичко е такова,
каквото не би могло
да не бъде.
---------------------------------------------
За да стигнеш до себе си –
трябва да тръгнеш към Началото.
За да тръгнеш към Началото –
трябва да се откажеш от себе си."