Думата вѣра е старославянска, а произходът и е свързан с
праиндоевропейското прилагателно wēros, което, всъщност знаем (използва
се в почти всички европейски езици), че означава – правдив, истинен.
Затова значението на думата „вяра” не е свързано с убедеността в нещо, а
напротив – със свободата от убедености и упованието в истинността на
самата истина, освободена от човешките представи за нея.
Затова и не можеш да вярваш в нещо, а вярваш във всичко. Или по-скоро: вярваш.
