23.01.2022 г.

Евангелие на истината (библиотека Наг Хаммади)

Евангелието на истината е радост за тези, които са получили от Бащата на истината дара да го познаят по силата на Логоса, дошъл от пълнотата, намиращ се в ума и мисълта на Бащата; именно той е наречен Спасител, защото това е името на делото, което трябва да извърши за изкуплението на онези, които не са познали Бащата. Названието на това евангелие е израз на надежда, защото Вселената търси този, от когото е произлязла. Вселената е била в него, безграничния и непостижимия, който е по-добър от всяка мисъл.

Непознаването на Бащата породило ужас и страх. Ужасът станал гъст като мъгла, така че никой не можел да вижда. Поради това илюзията станала силна. Но тя напразно работила върху веществената субстанция, защото не познавала истината. Тя била в изваяна форма, докато приготвяла подобие – по сила и красота – на истината. Тогава това не било оскърбление за Него – безкрайния и непостижимия. Защото ужасът, забравата и тази измамна форма нямали значение, тъй като установената истина е неизменна, непоклатима и съвършено прекрасна.

Ето защо не приемайте грешките прекалено сериозно. След като заблудата няма реален корен, тя се намира като в мъгла по отношение на Бащата, заета с подготовката на дела, забрава и страхове, за да може с тези средства да залъже посредствените и да ги плени. Забравата, породена от илюзията, не била снета. Тя не се превърнала във вътрешна светлина на Бащата. Това, което съществува в него, е знанието, което било открито, за да разруши забравата и за да могат еоните да познаят Бащата. След като забравата съществувала, защото те не познавали Бащата, от момента, в който го познаели, забравата преставала да съществува.

Това е евангелието на този, когото търсят, което той разкрил на съвършените, по милостта на Бащата и чрез тайнството на Исус Христос. Чрез него той просветлил онези, които блуждаят в тъмнина, заради забравата. Той ги просветлил и им показал пътя. И този път е истината, която им открил. Ето защо заблудата му била сърдита и го преследвала. Тя била обезпокоена от него и затова го направила безпомощен. Той бил прикован на кръстта и станал плод на знанието за Бащата. Той обаче не унищожил хората, които яли от него. Напротив, тези, които яли от него, ликували поради това откровение.

Що се отнася до него, той ги открил в себе си, а себе си открил в тях, този безкраен, непостижим, съвършен Баща, който ги сътворил всичките, в когото Вселената е и който липсва на Вселената, защото запазил за себе си, тяхното съвършенство, което не бил дал на всички. Бащата обаче не бил ревнив. За каква ревност може да става дума между него и неговите части? Защото дори ако Еонът получеше тяхното съвършенство, те нямаше да могат да се доближат до съвършенството на Бащата. Той запазил тяхното съвършенство в себе си, предлагайки им го като път за връщане към него и като знание, единствено по своята красота. Той е този, който привежда Вселената в ред, в когото Вселената е съществувала и който е липсвал.

Тъй като хората не го познавали, той пожелал да го опознаят и обикнат. Защото какво може да липсва на Вселената, ако не знанието за Бащата?

Той станал водач, спокоен и търпелив. По времето за обучение той идвал и изричал Словото, също като учител. Онези, които се смятали за мъдри, решили да го изпитат. Но той ги разобличил като глупци. Те го намразили, защото се оказало, че не били мъдреци. След всички тях дошли малките деца, които притежавали знания за Бащата. Когато укрепнали, те били научени какви са елементите на бащиното лице. Те дошли да преподават и поучават; те били прославени и раздавали слава. В техните сърца била отворена книгата на Живия, книгата, която била написана в мисълта и ума на Бащата и от основаването на Вселената се намира в непостижимата част от него.

Това е книгата, която никой не може да вземе, защото била запазена за този, който ще я взема и ще бъде убит. Никой от хората, които вярвали в спасението, не можел да се разкрие, докато тази книга оставала скрита. Ето защо състрадателният, верен Иисус, изтърпял своите страдания, за да може да вземе тази книга, защото знаел, че неговата смърт ще означава живот за много. Точно както в случая със завещанието, което още не е отворено, защото богатството на починалия господар на къщата е скрито, така и в случая с Вселената, която била скрита – Бащата на Вселената останал невидим и единствено в себе си, като източник на всяко пространство. Иисус се явил тъкмо поради тази причина. Той взел книгата за себе си и бил прикован на кръста. Така приковал на кръста и закона на Бащата.

Какво велико знание! Той приел смъртта, макар и облечен във вечен живот. Отърсвайки се от тези тленни парцали, той се облякъл в нетление, което никой не може да му отнеме. Навлизайки в празното пространство на страховете, той надминал дори онези, които били освободени от забравата, обединявайки в себе си знанието и съвършенството, провъзгласявайки нещата, които са в сърцето на Бащата, така че той самият се превърнал в мъдрост за онези, които получили поучението. Но тези, на които предстои да бъдат обучени, живите, които са вписани в книгата на живите, ще трябва да се изучат самостоятелно, да получат наставления от Бащата и да се обърнат към него.

След като съвършенството на Вселената е в Бащата, е необходимо Вселената да се издигне до Него. Затова, ако някой притежава знание, той взима това, което му принадлежи, и го държи за себе си. Невежият обаче е ущърбен, защото му липсва това, което го прави съвършен. След като съвършенството на Вселената е в Бащата, всеки трябва да се възнесе при Него и да получи нещата, които са негови. Те са описани и приготвени за тези, които са произлезли от него.

Тези, чиито имена били узнати първи, били повикани последни, така че притежаващият знания е този, чието име Бащата е произнесъл. Невежи са онези, чиито имена остават неизречени. И наистина, какво ще чуе онзи, чието име не е било произнесено? Оставащият невеж до самия край е творение на забравата и ще изчезне заедно с нея. Ако това не е така, защо тези нещастници нямат имена, защо не издават никакъв звук? Следователно, ако някой има знание, той е отгоре. Ако бъде повикан, ще чуе, ще отговори и ще се обърне към този, който го е повикал, ще се възнесе при него и ще узнае за какво е бил повикан. След като не притежава знания, той изпълнява волята на този, който го е повикал. Той желае да му услужи и да намери покой. Той получава име. Този, който е готов да придобие знания, знае от къде е дошъл и накъде отива. Знае го като пияница, който се е отвърнал от своето пиянство и е дошъл на себе си, за да си върне, което е негово.

Той е спасил мнозина от заблудата. Довел ги е до собствените им места, от които те са се отдалечили, когато започнали да блуждаят поради дълбочината на този, който обгражда всяко пространство и който не е обкръжен от нищо. Чудо е, че са били в Бащата, без да го познават и че са били способни да напуснат по собствена воля, след като не са могли да го съдържат и познаят, него, в когото са били, защото били слепи за неговата воля. Защото той я разкрил като знание, с което всички познавателни еменации се съгласуват, а именно, като знанието от книгата на живите, което той разкрил на еоните като негови букви, показвайки им, че това не са просто гласни и съгласни, за да могат те да прочетат и обмислят нещо, лишени от смисъл, а напротив, самите букви са тези, които предават истината. Те биват произнасяни само когато бъдат познати. Всяка буква е съвършена истина, подобно на съвършена книга, защото това са букви, написани от ръката на Единия, след като Бащата ги е написал за еоните, за да могат с помощта на тези букви да опознаят Бащата.

Докато неговата мъдрост се занимава с Логоса, а неговото учение го изразява, неговото знание може да бъде открито. Неговата слава е венецът на знанието. Еоните се радват на това знание и го прославят, защото то е открило неговия образ и им е помогнало да намерят покой. Неговата любов извира от знанието. Неговото доверие ги обгръща. Така Логосът на Бащата прониква във Вселената, като плод на неговото сърце и израз на неговата воля. Словото поддържа Вселената, то избира и приема формата на Вселената, пречиства я и става причина за нейното завръщане при Бащата и Майката. Бащата отваря гърдите си, но неговите гърди са Светият дух. Той разкрива тайното си Аз, което е неговият син, така че посредством сравнението с Бащата, еоните ще могат да го познаят, да сложат край на мъчителното търсене на Бащата и да си починат в него.

След като довърши недовършеното, той се освободи от формата. Формата на творението е светът, това, на което тя служи. Където има завист и амбиции, там е налице несъвършенство, а където има единство, там е съвършенството. След като това несъвършенство се появило, защото те не познавали Бащата, от момента, в който го познаят, несъвършенството ще престане да съществува. Както незнанието изчезва с придобиването на знание, както тъмнината изчезва, когато се появява свтелина, така и несъвършенството се отстранява от съвршенството. Разбира се, от този момент нататък формата не се проявява повече и подлежи на сливане с единството. Сега техните дела са разпръснати навсякъде. С течение на времето единството ще направи пространствата съвършени. С помощта на единството всяко ще разбере себе си. С помощта на знанието то ще се пречисти от различията с поглед към единството, ще погълне материята в себе си като огън, както тъмнината се поглъща от светлината, а смъртта от живота.

Разбира се, ако всички тези неща се случват с всеки от нас, то със сигурност трябва да помислим за Вселената, така че нашият дом да бъде осветен и мълчаливо да приеме единството. Да вземем пример с гостите, които чупят съдовете, които не им харесват, въпреки това стопанинът не страда от загубата, а се радва, защото замества дефектните съдове с напълно съвършени. Защото това е присъдата свише, която тегне над всеки човек като двуостър меч, режещ от едната и от другата страна. Когато се появил Логосът, който е в сърцата на онези, които го произнасят, той бил не само звук, но притежавал и тяло. Сред съдовете възникнала голяма паника, защото някои били празни, други пълни, някои били току що доставени, други – отдавна неизползвани, едни били чисти, други – замърсени или супчени. Всички пространства били потресени и разстроени, защото нямали нужния състав и здравина. Заблудата била разтревожена, защото не знаела какво да прави. Тя се развълнувала, вайкала се, била извън себе си, защото не знаела нищо. Когато знанието, което е нейното отрицание, се приближило до нея, с всичките си еманации, илюзията се изпразнила, защото в нея нямало нищо. Появила се истината и всички я признали. Фактически те приветствали Бащата, който притежава съвършена мощ, която се присъединява към тях заедно с Бащата. Всеки обича истината, защото истината е устата на Бащата. Светият дух е езикът на този, който се присъединява към него в истината, прилепнала към устата на Бащата, когато езикът му е готов да приеме светото причастие.

Това е проявлението на Бащата и неговото разкриване пред еоните. Той разкрил своя таен Аз и го обяснил. Защото кой съществува, ако не самият Баща? Всички пространства са негови еманации. Те знаят, че произлизат от него като деца от съвършения човек. Те знаят, че още не са получили нито форма, нито име, които са дело на Бащата. Ако по това време получат формата на неговото знание, те въпреки това не го познават, макар да са истински части от него. Но Бащата е съвършен. Той познава всяко пространство, което е в него. Ако му е угодно, той проявява когото пожелае, като му дава форма и име; и той наистина му дава име и причина за поява в битието. Аз обаче не твърдя, че тези, които все още не съшествуват, са нищо. Те са в оногова, който ще пожелае тяхното съществуване, когато сметне за добре като събитие, което ще се случи. От друга страна, още преди да е проявил каквото и да е, той знае какво ще произведе. Непровеният плод не знае нищо, нито пък е нещо. Така всяко пространство, което е в Бащата, идва от съществуващото, което – от своя страна – е било изведено от несъществуващото... Абсолютно несъществуващото обаче няма никога да съществува.

Какво е това, което той иска да го накара да мисли? – „Аз съм като сенките и фантомите в нощта“. Когато идва утрото, той знае, че изпитаният през нощта страх е нищо. Така те не знаели нищо за Бащата; той е този, когото те не били виждали. След като съществували страх и объркване, а също така двоумене, колебание и липса на увереност, налице били много илюзии, сътворени от него, предходния, както и празно невежество – сякаш били заспали и се оказали жертви на мъчителни сънища. Или е налице място, в което те могат да се скрият, или пък не им достига сила да преследват неопределени неща. Или нанасят удари, или самите те са изложени на удари. Или падат от високо, или отлитат във въздуха, макар изобщо да нямат крила. В други времена някои хора вероятно са се опитвали да ги убият, макар че никой не ги е преследвал; а може би самите те са убивали стоящите редом, защото са зацапани с тяхната кръв. До момента, в който преживяващите всички тези неща – имам предвид изпадналите във всички тези объркани положениея – се събудят, те не виждат нищо, защото сънищата им не били нищо. Именно така тези, които хвърлят сянката на невежеството, не го смятат за нещо особено, нито пък разглеждат неговите свойства като нещо реално, а ги отричат като сън в нощта, докато знанието за Бащата се смята за утринна зора. Именно така, като насън, действали всички по времето, когато били невежи и изведнъж осъзнали, че май се събуждат. Щастлив е човекът, който идва на себе си и се събужда. Воистина благословен е този, който е отворил очите на слепия.

И духът бързо дошъл при него, когато той се надигнал. Протягайки ръка на лежащия на земята паднал, той го поставил здраво на крака, защото последният все още не бил ставал. Той дал на хората средствата, с които да познаят знанието за Бащата и откровението на неговия син. Когато те го видели и чули, той им позволил да вкусят, помиришат и схванат любимия син.

Той се появил и им разказал за Бащата, безграничния. Той им вдъхнал това, което е в ума, докато изпълнявал неговата воля. Мнозина получили просветление и се обърнали към него. Но материалните хора били чужди за него и не различавали неговата външност, нито пък го разпознавали. Защото той бил дошъл в подобие на плътта, но нищо не можело да го спре, защото тя била нерушима и неудържима.

Нещо повече, изричайки нови неща, говорейки за това, което е в сърцето на Бащата, той провъзгласял безпогрешното слово. Светлината говорела през неговата уста, а гласът му пораждал живот. Той им дал мисъл, разсъдък, милост и спасение, и сладкият Дух на силата идвал от безграничността на Бащата. Той прекратил наказанията и мъченията, защото именно те принудили мнозина нуждаещи се от милост да се отклонят от него в грях и окови – той ги разрушил и ги заместил със знание. Той се превърнал в път за тези, които се били отклонили, в знание за тези, които били невежи, откритие за тези, които търсели, подкрепа за тези, които тръпнели от страх, чистота за тези, които били омърсени.

Той е пастирът, който оставил деветдесет и деветте овце, които не се били заблудили, и тръгнал да търси едната изгубена; той се възрадвал, когато я намерил. Защото деветдесет и девет е число на лявата ръка, която го държи. В момента обаче, в който той открие единицата, цялото число се прехвърля в дясната ръка. Защото на него му липсва единицата, т.е. цялата дясна ръка, която привлича това, което ѝ липсва, взема го от лявата страна и го прехвърля вдясно. По този начин числото става сто. Това число обозначава Бащата.

Той се трудел дори в събота, защото овцата, която намерил, била паднала в трапа. Той спасил живота на тази овца, изваждайки я от трапа, за да можете вие да разберете напълно какво е събота, вие, които разбирате всичко. Това е денят, в който не е редно спасението да бъде напразно, така че говорете за този небесен ден без нощ и за слънцето, което не залязва, защото е съвършено. Кажете тогава в сърцата си, че вие сте този съвършен ден и че във вас живее неугасващата светлина.

Говорете за истината на тези, които я търсят, и за знанието – на тези, които са се заблудили и съгрешили. Изправете здраво на крака онези, които се препъват, протегнете ръка на болните. Нахранете гладния и облекчете болката на страдащите. Насърчавайте хората, които обичат. Вдигнете и събудете онези, които спят. Защото вашето съчувствие окуражава. Насочете вниманието си към себе си. Не се занимавайте с други неща, които сте отхвърлили от себе си и пренебрегнали. Не се връщайте при тях, за да не бъдете изядени. Вие не сте храна за молците, не сте и храна за червеите, защото вече сте се отърсили от всичко. Не бъдете място за дявола, защото вече сте го унищожили. Не подсилвайте последните си препятствия, защото това е укорително. Лишеният от закони е нищожество. Той вреди на себе си много повече, от колкото може да му навреди законът. Такъв човек върши делата си, защото е незаконопослушен, докато праведният човек върши делата си между другото. Затова творете волята на Бащата, защото вие сте от Него.

Защото Бащата е благ, а неговата воля е добра. Той знае вашите неща, така че вие можете да се облегнете на тях. Защото по плодовете се разбира, че вашите неща са чеда на Бащата, и човек узнава неговия аромат, разбира, че вие сте произлезли по негова милост. Поради тази причина Бащата обича този аромат, който се проявява навсякъде; а когато е смесен с материята, той дава уханието си на светлината и я кара да се извисява във всяка форма и всеки звук. Няма ноздри, които да помиришат миризмата, защото Духът е този, който притежава сетивото за обоняние, което потъва в аромата на Бащата. Той наистина е неговото място и той го завежда на мястото, от което е произлязъл, при първия аромат, който е студен. Това е нещо наподобяващо студена вода, която е... в мека почва, затова тези, които я виждат, си казват, че това е земя. След това тя става по-мека, а благодарение на дъха се стопля. Студените аромати следователно идват от това разделение. Затова Бог дошъл и разрушил разделението, като донесъл топлата пълнота на любовта, така че студената [миризма] да не може да се завърне и навсякъде да преобладава единството на Съвършената Мисъл.

 

Това е словото на евангелието за намирането на Пълнотата (Плерома), предназначено за тези, които чакат идващото от горе спасение. Когато те с надежда чакат да дойде този, чието подобие е светлината, в която няма сянка, те в края на краищата дочакват Пълнотата. Ущърбността на материята обаче не се дължи на безграничния Баща, който идва в епохата на лишения, макар че никой не може да каже, че Нетленният ще дойде по този начин. Но дълбочината на Бащата нараства, а мисълта за греха не е с него. Става дума за падане надолу и моментално изправяне в момента, в който бъде открит онзи, който е дошъл при хората, които искат да се върнат при него.

Това завръщане се нарича ПОКАЯНИЕ. Поради тази причина в човека бил вдъхнат нетленният дух. Той следва хората, които грешат, за да им осигури покой. Защото прошката е това, което остава да свети в царството на лишенията, словото на Пълнотата. Лекарят бърза да отиде на мястото, където е болестта, защото това е неговото желание. Болният човек е в нужда, но той не се крие, защото лекарят притежава това, от което болният се нуждае. По този начин липсата се запълва от пълнотата, която е лишена от недостатъци и се раздава на всеки, който страда от лишения, за да го споходи милостта...

Той се разкрил като Плерома, т.е. като откровена светлина на сияйната истина, защото той е неизменен. Ето защо страдащите говорят помежду си за Христос, за да го върнат и той да ги помаже. Помазването е състраданието на Бащата, който има милост към тях. Помазани са тези, които са съвършени. Защото пълните съдове обикновено се използват за помазване. Но когато помазването свърши, съдът по правило се изпразва и причината за тази липса е изчерпването на мирото. Защото всяка мяра полага граници. Но този, който е без недостатъци, който вярва единствено в себе си, не излива нищо. Недостатъкът се запълва отново от съвършения Баща. Той е добър. Той познава своите насаждения, защото именно той е този, който ги е посадил в рая. А неговият рай е неговото място за отдих.

Такова е съвършенството в мислите на Бащата и това са думите, които го отразяват. Всяка от неговите думи е дело на неговата воля, откровение на неговия Логос. Тъй като [думите] били в дълбините на неговия ум, логосът, който трябвало да се роди първи, станал причина за тяхната поява, заедно с интелекта, който произнася уникалното слово с мъчително изящество. Той бил наречен мисъл, защото те били в него, преди да се прояват. Станало така, че той се родил първи – по волята на този, който го пожелал; и именно във волята Бащата е в покой, защото така му харесва. Нищо не става без него, нито пък се случва без волята на Бащата. Но неговата воля е непостижима. Неговата воля е неговият признак, но никой не може да го познае, нито пък може да се концентрира върху него, за да го овладее. Пожеланото от него се извършва в момента, в който го пожелае – дори този възглед да не харесва на някого: такава е Божията воля. Защото Бащата знае началото и края на всички неща. Когато техният край наближи, той ще ги разпита лице в лице. Краят, както виждате, е признание на този, който е скрит, т.е. Бащата, от когото идва всяко начало и в когото ще се върне всичко, което е дошло от него. Защото нещата са били проявени за възхвала и прослава на Неговото име.

И името на Бащата е Син. Именно той в началото дал име на този, който се породил от него – той същият – и той го родил като син. Той му дал името, което принадлежало на него – той, Бащата, който притежава всичко, което съществува около него. Той притежава името, той има сина. Те [съвършените] могат да го видят, но името му е невидимо, защото само то е тайнството на невидимия, който ще докосне изпълнените с него уши с посредничеството на Бащата. Що се отнася до Бащата, неговото име не е произнесено, а разкрито чрез сина. И така, името му е велико.

Кой тогава е бил способен да произнесе това велико име, ако не този, комуто името принадлежи, както и синовете на името, в които името на Бащата почива и които сами на свой ред почиват в неговото име, след като бащата е безначален! Само той го е породил за себе си като име в началото, преди да сътвори еоните, така че името на Бащата да виси над техните глави като господар, т.е. истинското име, което е гарантирано от неговата сила и съвършена власт. Защото това име не е извлечено от лексикони, нито пък е изведено с помощта на обикновеното наименуване. То е невидимо. Той дал име само на себе си, защото единствено той го видял и само той бил способен да даде име на себе си. Защото несъществуващият няма име, а и какво ли име може да се даде на този, който не съществува? Обаче този, който вече съществува, притежава име и той може да го знае, така че на него Бащата дал име. Името било Син. Той не го държал в тайна и синът се родил. Самият той му дал име. Името следователно е това на Бащата, точно като името на Бащата е Син. Защото откъде състраданието би си намерило име, ако не от Бащата? Някой обаче би могъл да каже: „Кой би дал име на някой съществуващ преди него, та нали децата получават имената си от тези, които са ги родили?“.

Преди всичко си струва да помислим какво представлява името. То е реалното име. Името, което наистина дошло от Бащата, защото само той притежава името. Той не го е взел назаем, както е в случая с другите, които дължат имената си на формата, в която ще бъдат създадени. Следователно тук става дума за авторитетно име. Няма друг, на когото той да го е дал. То обаче останало неназовано и непроизнесено до момента, в който Съвършеният го произнесъл сам, защото само той бил способен да произнесе неговото име и да го види. Ако му харесало, неговият син трябвало да стане неговото произнесено име и когато му дал това име, този, който дошъл от дълбините, изказал неговите тайни, защото знаел, че Бащата е абсолютното благо. По тази причина той го пратил да говори за мястото на неговия отдих, където той се бил родил, както и да слави Пълнотата, величието на неговото име и благостта на своя Баща.

Всеки иска да говори за мястото, от което е дошъл, за областта, където е получил същностното си битие, в която той бърза да се върне отново. Той желае това място, защото вече е опитвал неговите сладости, когато е бил откърмян и подраствал. Неговото собствено място на отдих е неговата Плерома. Затова всички еманации на Бащата са плероми, всички еманации се коренят в онзи, който е бил причината за тяхното излъчване. Той положил границата. След това те се проявили индивидуално, за да могат да бъдат в собствената си мисъл, защото мястото, към което насочват мислите си, е техният корен, който ги издига нагоре към Бащата. Те достигат главата му, която означава покой за тях, и остават там, за да могат да кажат, че с помощта на прегръдката са станали част от него. Но тези, които не са надраснали себе си, не се проявяват. Те не са лишени също от славата на Бащата, нито пък са мислели за него като за малък, огорчен, ядосан, а по-скоро като за абсолютно благ, безметежен, мил, познаващ всички пространства, преди да започнат да съществуват и да изпитат нужда от наставление. Такива са тези, които притежават нещо от това неизмеримо величие, които се стремят към това единствено и съвършено битие, което съществува за тях. Те не отиват долу в Ада. Те не изпитват завист, не стенат, смъртта не ги засяга. Те почиват в този, който почива, без да се тревожат или пък да се впускат в търсене на истината. Но всъщност те са истината, а Бащата е в тях и те са в Бащата, защото са съвършение и неделими от този, който е истински благ. Те не изпитват нужда от нищо и пребивават в покой, освежени от Духа. Те слушат техния корен, прекарват свободно времето си, защото са тези, в които той ще намери своя корен и няма да причини страдания на душата си.

Такова е мястото на блажените, това е тяхното място. Що се отнася до останалите, нека знаят, че след като съм бил в мястото за отдих, едва ли ще бъда склонен да казвам още нещо. Аз искам да бъда в Него, за да се посветя на вселенския Баща и на истинските си браят, върху които се е изляла Неговата любов и в които той присъства напълно. Именно те се проявяват истински, защото са потопени в този истински и вечен живот, защото говорят за съвършената светлина, изпълнена със семето на Бащата, която е в неговото сърце и в пълнотата, докато неговият Дух ликува в нея и го прославя в когото и да бъде, защото Бащата е благ. Всички негови деца са съвършени и достойни за неговото име, защото той е Бащата. Децата от този вид са тези, които той обича.

II век, Валентин