„Каква дисхрмония бихме внесли във Вселената, ако всичките ни молитви бяха изпълнени. И тогава не Бог щеше да управлява, а ние. А мислите ли, че бихме се справили по-добре? Чувствам само болка, когато чуя пространните и изморителни молби на хората, които дори не знаят какво искат... Просто благодарете с изпълнено сърце, а останалото е тишина и покорство пред божествената воля!“
„Повечето хора биха успели в своите малки борби, ако не бяха тормозени от своите големи амбиции.“
„Стой вкъщи, сърцето ми, стой и почивай;
Сърца, дето пазят дома, са щастливи,
а тези, които далече геройстват,
са пълни с тревоги, печал, безпокойство;
Стоенето вкъщи най-бива.“
„Тъгуващо сърце, бъди спокойно! Стига мрънка;
Зад облаците слънцето все още свети вънка;
Съдбата ти е обща със на другите съдбите,
над всяко съществуване и малко дъжд се сипе.“
„Природата се справя с нас и ни отнема играчките една по една, и с прилежна ръка ни води към покоя толкова внимателно, че ние вървим, без никаква представа дали изобщо искаме да вървим или да стоим тук, тъй като сме прекалено спящи да разберем колко неизмерима е степента, с която непознатото превъзхожда онова, което познваме.“
„А ако знаехме цялата история на нашите противници, в нея щяхме да намерим достатъчно тъга и страдание, че да бъде разоръжена всяка враждебност.“
“И в крайна сметка най-доброто нещо, което човек може да направи, когато вали дъжд, е да остави дъждът да си вали.“
