12.03.2017 г.

Тик Нат Хан (съвременен дзен учител, номиниран за Нобелова награда за мир)

„Някои смятат, че будизмът практикува разтваряне на себето. Те не разбират, че няма себе за разтваряне. Има само представа за себе – за преодоляване.”


"Когато чуем нещо ново, го сравняваме със своите представи. Ако им съответства го приемаме за правилно. Ако не - го отхърляме като погрешно. И в двата случая не можем да научим нищо."


„Тук сме за да се събудим от илюзията си за отделност.”




„Хората обикновено насичат реалността на части и не виждат взаимозависимостта на всички явления. Да виждаш едното във всичкото и всичкото в едното означава да пробиеш великата преграда – привързаността към измамната представа за аза. Тя означава да вярваш в наличието на различни самостоятелни битиета в различните неща. Разбиването на тази илюзия е равносилно на избавление от всички страхове, напрежения и страдания.”


 

25.01.2017 г.

Сю Хън

„Основата – това е всеобхватното отсъствие на форма.”



„Задачата на човека е да познае първоначалната субстанция, чрез разкриването на първоначалното сърце в себе си, нямащо нищо общо с придобитото от опита и възприятията сърце.
До него се достига чрез освобождаване от възгледи.”



„Истинското знание не е различно от истинското действие. Едното е опората на другото.”



„В първоначалната субстанция се извършват два процеса, които могат да се назоват като „отваряне” и „затваряне”. Затварянето произвежда една инертност, от която се образува материята. Паралелният процес на отваряне образува духа. Тази субстанция е присъстваща във всички, като са различни степените на отвореност, но отварянето и затварянето могат да се взаимопревръщат.”


--------------------------------------------------------------

Сю Хън - Hsu Heng, 13 век, възпитател на аристокрацията, съветник на императора, съвместващ даоизма и конфуцианството

12.01.2017 г.

Херман Хесе

"Когато отмине гладът за преживявания не остава по-силен глад от този да забравяш."



"Единични, пълни с отчаяние книги, като „Ecce homo“ на Ницше, сякаш показваха някакъв път, накрая обаче те показваха още по-ясно безпътицата. Струваше ни се, че психоанализата е едно помощно средство и тя донесе напредък, но още никой автор, нито психоаналитик, нито школуван в анализата поет, не е освободил този вид психология от бронята й, изградена от прекалено тесен, прекалено догматичен и прекалено суетен академизъм.
Стига, проблемът е достатъчно тълкуван. Щом аз като писател, поканен да чета от моите ръкописи, застана с лист в ръка пред хората, този проблем ми се изпречва в концентрирана форма, превръща страниците в ръката ми в нещо ужасно, прави два пъти по-силна изгарящата ме жажда за откровеност, без съобразяване с красотата. В такъв час най бих искал да угася светлините и да кажа на хората: „Нямам какво да ви прочета, нямам и какво да споделя, освен че се старая да се избавя от лъжата. Помогнете ми в това и нека си отидем вкъщи.“"




"Не може ли, в края на краищата, човек да се откаже от всеки избор и просто с главата напред да скочи към съдбата и да се остави във властта на случая? Вместо да се мъчи и тормози, а след няколко часа, пак разочарован и тъжен, да се възправи пред неизбежността на обстоятелствата, не е ли по-мъдро да се покори на слепия жребий и да приема първите предложения?
Не би ли било по-добре да оставиш всичко това на Бога и да се откажеш от целия театър?"




"Всяко явление на земята е едно иносказание и всяко иносказание е отворена врата, през която душата може, ако е готова, да стигне до съкровената същност на света, където аз и ти, светлина и мрак се сливат в едно.
Разбира се, малцина минават през вратата и се отказват от красивата привидност."




“В живота ти си търсил много. Търсил си уважение и щастие, знание, търсил си мен... Всичко това са били само хубави видения, а те ще те напуснат, както сега те напускам и аз. Аз вече не откривам видения, не търся нищо и се завръщам у дома и ми остава да направя само една малка стъпка, след която ще съм си в родината.”




„Не съществува узнаване на неща. Едно знание съществува само и то е навред, в мен, в теб, във всеки предмет. И това знание няма по-върл противник от стремежа към знание.”