„Да изучаваш пътя
означава да изучаваш себе си. Да изучаваш себе си означава да забравиш за себе
си. Забравиш ли себе си, ще бъдеш просветлен от безбройните неща във всемира. Да
бъдеш просветлен от безбройните неща във всемира означава, че само твоите тела
и ум са отпаднали, но пред теб отпадат телата и умовете на всички други, за да
останат само буда срещу буда. От просветлението не остава следа и тази
безследност е самата вечност.“
“Когато влезеш навътре в морето океанът изглежда кръгъл. Но той не е кръгъл, нито квадратен, а характеристиките му са безкрайни в многообразието си.
И макар да има множество характеристики в този свят, а и в света отвъд този, ти виждаш и разбираш само това, което окото на твоя опит може да пипне.”
„Пребиваваш на някакво място, но ако наистина присъстваш в него, се появява и действието, което следва да упражниш, чрез което ти и твоето място се превръщате в опорна точка. Пътят не е дълъг, не е къс, не идва отнякъде и не отива нанякъде, а е самата тази опорна точка.
Следователно да срещнеш нещо по пътя си означава да го изпълниш до край. Това е мястото, от което пътят се разгръща. И в това границата на осъзнаването губи очертания, връхлита те внезапно самото майсторство на Буда.”
„Не ме питай къде отивам, защото докато вървя из този безграничен свят, всяка стъпка ми е дом.”
„Онова, което може да разкрие значението на
свещените текстове, е пустотата. Без псутотата не можеш да проникнеш в смисъла.
Чрез пустотата мисленето се превръща отвъдмислене – актуално отражение на
реалността. Пустотата е преподадена мъдрост и непреподадена мъдрост, пустотата
е придобита мъдрост и естествена мъдрост. Да станеш Буда – това пустота.“
„Да видиш Буда
е като да си отвориш окото.
Да видиш Буда в себе си
е като да си изгубиш окото.”
"На върха на планината няма да намериш друга истина, освен тази, която си донесъл със себе си."
