25.06.2011 г.

Евтим Евтимов

СЛЕД ВРЕМЕ

Всичко, всичко тука е познато,
сякаш е копирана картина.
Нито изгревите са от злато,
нито залезите са от вино.

Нито ветровете са от тайни,
нито ручеите са далечни,
нито тези долини са трайни,
нито тези върхове са вечни.

Всичко се руши и си отива,
грейне изгрев, после свечерява.
Всичко, всичко тука е фалшиво,
сякаш нищо повече не става.

Истински е тоя дъжд обаче,
който след това ще ме оплаче.

5.06.2011 г.

раждане

Идваме по някое си "произволно" време на този свят.
Започваме да градим психика - един процес, отнемащ повече от двадесет години, за да извърши изграждането на личността и после още - за да я довтвърдява.
Как става формирането. Имаме си колективно подсъзнание, от което нуждаещата се психична система си набавя както субстанция, така и форми. Независимо от индивидуалния елемент, определящ само относително сферата от колективното подсъзнание, от която предимно си "набираме" плодове от зрялата реколта - все пак можем да прибавим към себе си само от онова, което вече е там. Това означава, че градим своята психика с материала, който човечеството въобще ни е приготвило.
А това означава, че сме деца на всички някогашни и перманентни заблуди.
В интерес на истината, съзнанието ни няма много други функции, освен тази, да използва и захранва на свой ред готовите психични форми. Разбираемо е, понеже самата му субстанциалност е такава. То е едно следствие от дългите процеси на втвърдяване на обмяната на чистия живот, трансформирано чрез кристализацията си до обмяна на веществата. Достатъчно показателно е, че дори и обмяната на твърдите вещества се осъществява в телата чрез голяма доза задържане, което предизвиква и процесите на стареене и смърт. А това, естествено, е само отражение на същите процеси, протичащи на по-фин план - по отношение на психиката ни.
И питам тогава - откъде ти, неразумно човече, събираш дързостта си, да се смяташ за познаващо същество?! Познаването е чисто възприятие, а не събиране на психични форми. Ти нямаш критерий за нищо от действителността. А за субективните процеси би придобил, само ако виждаш същността им. Това обаче не е особено възможно, тъй като трябва да признаеш собствената си несмисленост.
Имаш време, спокойно. Нали с време боравиш. Време - бол.
Само дето е вече изпълнено. А сега накъде?!

1.06.2011 г.

Майстер Екхарт

"Човек трябва да се държи в тоя свят така, сякаш е мъртъв...
Природата не разрушава нищо, без да се отплати за него с нещо по-добро...
Битието е първото име. Всичко ущърбно е отпадналост от битието...
Ние превъзнасяме смъртта, за да ни пренесе в едно битие, което е по-добро от живота – битие, в което живее самият живот, където от битието тръгва живота. Човекът трябва да се отдаде доброволно на смъртта и да умре, за да му бъде отредено по-добро битие...
Ние трябва да сме издънно мъртви, тъй че да не ни досяга ни любов, ни страдание. Онова, което трябва да познаем, трябва да го познаем в първопричината му. Ние никога не ще познаем дадено нещо в самото него, ако не го познаем в първопричината му.
По същия начин и животът не може да бъде завършен никога, ако не бъде възведен в първопричината си – битието – постигано от душата, когато умре чак в основанието си.”