1.06.2011 г.

Майстер Екхарт

"Човек трябва да се държи в тоя свят така, сякаш е мъртъв...
Природата не разрушава нищо, без да се отплати за него с нещо по-добро...
Битието е първото име. Всичко ущърбно е отпадналост от битието...
Ние превъзнасяме смъртта, за да ни пренесе в едно битие, което е по-добро от живота – битие, в което живее самият живот, където от битието тръгва живота. Човекът трябва да се отдаде доброволно на смъртта и да умре, за да му бъде отредено по-добро битие...
Ние трябва да сме издънно мъртви, тъй че да не ни досяга ни любов, ни страдание. Онова, което трябва да познаем, трябва да го познаем в първопричината му. Ние никога не ще познаем дадено нещо в самото него, ако не го познаем в първопричината му.
По същия начин и животът не може да бъде завършен никога, ако не бъде възведен в първопричината си – битието – постигано от душата, когато умре чак в основанието си.”


„Иисус влиза в храма и изгонва всички, които продават и купуват. И когато храмът остава съвсем празен, тогава вече Иисус е в него. Внимавай в това, понеже се отнася за нас – Иисус може да говори в храма на душата само когато е сам в него. Ако има нещо, каквото и да е друго там, той ще мълчи и няма да бъде в своя дом.”


“Какво хубаво може да има в това, че Мария е родила Божия син преди 14 века (писано е през 14 век), докато аз не раждам Божия син в своето време и в своята култура? Бог винаги се нуждае да бъде раждан.”


„Само който е готов за постене
 е достоен да се нахрани”
 

"Не намирам по-голяма добродетел от чистата, превъзхождаща всичко отреченост. Защото всяка друга добродетел се обвързва със сътвореното, а отречеността е свободна от всяко творение.
Тя е толкова близо до Нищото, че няма нищо достатъчно фино, което би могло да се съдържа в нея, освен Творецът."


"Първото основание душата ми да мрази себе си е това,
че доколкото е моя тя не е Божия."


„Всеки, който следва определен път към Бога, намира пътя.
Но изгубва Бога.”


"Колкото по-благородно е нещо, толкова то е по-общо. Сетивността ми е обща с животните, а животът - с дърветата. Битието е още по-навътре в мен, то ми е общо с всякоя твар. Небето е по-обхватно от всичко, що е под него; затова е и по-благородно.
Колкото по благородни са нещата, толкова по-всеобхватни и общи са. Любовта е най-благородна и всеобхватна...
но ние не я познаваме, защото я търсим за своя."


„Ако някой си въобразява, че получава повече Бог в молитва, вглъбение, отколкото край камината или на двора, той върши същото като да увие плащ около врата на Бога и да го натика под някоя пейка. Защото който търси Бог по начин, той получава начина и пропуска Бога. А който търси Бог без да го търси, той го вижда такъв, какъвто е Бог в себе си. Такъв човек става самия живот и може да се нарече Божи син.”


„Единственото нещо, което ще гори в ада, е онази част от теб, която е вкопчена в живота ти: спомени, привързаност… Макар и да горят, то не е за да те накажат, а за да освободят душата ти.
Ако се страхуваш от смъртта и се държиш в живота, то самите дяволи ще дойдат да те изтръгнат от него. Но ако си достигнал мира си, същите дяволи ще са ангели, които те понасят далеч от земното.”


„Най-мощната молитва е тихият ум. Колкото по-безмълвен е умът, толкова по-съдържателна е молитвата. В тишината всичко е възможно.”


„Всяка сутрин започвай отначало.”
 

4 коментара:

  1. на мен ми остана в главата оня ден нещо, което прочетох, цитирам ( на прима виста) :

    "Мейстер Екхарт, от когото Бог не скри нищо"

    Защо хората не търсят Бог сериозно? Когато някой търси нещо и не вижда ни следа , че то е там, където той търси, той може и продължи да търси пак там , но с болезнена неохота. Но ако обаче попадне на някаква следа, ще продължи преследването с радост и съвсем насериозно. Както когато някой, който търси огън, е обнадежден когато усети топлината му и с още по-голяма радост ще търси пламъка му. Така е и с хората, за които се предполага, че "търсят" Бог. Ако не 'вкусят' сладостта на божественото, те се отдръпват, но ако човек има търпението да дочака 'вкусът' на това божествено, веднъж завинаги след това си остава 'търсещ Бога'...

    ОтговорИзтриване
  2. Всички хора,които търсят, намират следи. Проблемът е, че тъй като търсят нещо, което не им е познато (иначе нямаше да го търсят), приемат всякакви други следи за негови.

    Майстер Екхарт (и аз - колко пъти) казва, че човек не бива да търси Бога. Понеже Бог е най-съкровената му същност, със своите търсения всъщност пречи сам той да бъде намерен. С търсенията си той бяга от Бога.

    Това, което цитира, е подзагалвие на книга за Майстер, но все пак - от друг. Прегледах, докато го търсих, разни изследвания на хора,свързани с него, но независимо от думите им,просто го потъмняваха с анализ и неразбиране.

    ОтговорИзтриване
  3. Моята интерпретация:

    Една от най-интересните привързаности на човек е тази към 'себе си'. Пример: убедена съм, че няма нито един човек, който да не пази свои снимки. Да си представим, че нареждам на масата няколко такива снимки:
    -Аз - на 1г
    -Аз - на 7г
    -Аз - на 16г
    -Аз - на 22г
    -Аз - на 30г
    -Аз - на 50г
    -Аз - на 60г
    -Аз - на 70г
    ... не знам дали да продължа, верно че има и такива на повече...
    Та...
    Кое е всичките Аз съм Аз?( колко арогантно дразнещо подчертаване нали )! И говорим само по отношение на снимките в момента, нали...само пример. Ако същността е същност, остава неизменчива. Снимките показват друго. Да не кажа, че всеки поглед над всяка една снимка ме навежда на спомени за не само физически различно Аз. В нито един етап не мога да кажа, че съм познавала съществото, което ме гледа от тези снимки. Защото 'мисля' за познаване на нещо друго, не и на същността, на елементи от него... Оставам си разсеяна от концентриране над нещо временно и променливо и никога 'познаваща' се...защото 'следвам' нишката на познание за НЕсъщностното...
    Не знам дали успях да се изразя разбираемо, но май се получи доста дълго.

    ОтговорИзтриване
  4. Аз пък нито обичам да си правя, нито може да се каже, че си ги пазя.
    Навремето ги е пазила майка ми и тези снимки сега са при нея. Други съм свалял на компа,защото е трябвало по някакъв повод да ги пратя на някой и евентуално има нещо останало от тях,но аз никога не се сещам, освен ако моменти като този, не го налагат.

    ОтговорИзтриване