Майстер Екхарт

"Човек трябва да се държи в тоя свят така, сякаш е мъртъв...

Природата не разрушава нищо, без да се отплати за него с нещо по-добро...

Битието е първото име. Всичко ущърбно е отпадналост от битието...

Ние превъзнасяме смъртта, за да ни пренесе в едно битие, което е по-добро от живота – битие, в което живее самият живот, където от битието тръгва живота. Човекът трябва да се отдаде доброволно на смъртта и да умре, за да му бъде отредено по-добро битие...

Ние трябва да сме издънно мъртви, тъй че да не ни досяга ни любов, ни страдание. Онова, което трябва да познаем, трябва да го познаем в първопричината му. Ние никога не ще познаем дадено нещо в самото него, ако не го познаем в първопричината му.

По същия начин и животът не може да бъде завършен никога, ако не бъде възведен в първопричината си – битието – постигано от душата, когато умре чак в основанието си.”

„Иисус влиза в храма и изгонва всички, които продават и купуват. И когато храмът остава съвсем празен, тогава вече Иисус е в него. Внимавай в това, понеже се отнася за нас – Иисус може да говори в храма на душата само когато е сам в него. Ако има нещо, каквото и да е друго там, той ще мълчи и няма да бъде в своя дом.”

“Какво хубаво може да има в това, че Мария е родила Божия син преди 14 века (писано е през 14 век), докато аз не раждам Божия син в своето време и в своята култура? Бог винаги се нуждае да бъде раждан.”

„Само който е готов за постене

 е достоен да се нахрани”

 

"Не намирам по-голяма добродетел от чистата, превъзхождаща всичко отреченост. Защото всяка друга добродетел се обвързва със сътвореното, а отречеността е свободна от всяко творение.

Тя е толкова близо до Нищото, че няма нищо достатъчно фино, което би могло да се съдържа в нея, освен Творецът."

"Първото основание душата ми да мрази себе си е това,

че доколкото е моя тя не е Божия."

„Всеки, който следва определен път към Бога, намира пътя.

Но изгубва Бога.”

"Колкото по-благородно е нещо, толкова то е по-общо. Сетивността ми е обща с животните, а животът - с дърветата. Битието е още по-навътре в мен, то ми е общо с всякоя твар. Небето е по-обхватно от всичко, що е под него; затова е и по-благородно.

Колкото по благородни са нещата, толкова по-всеобхватни и общи са. Любовта е най-благородна и всеобхватна...

но ние не я познаваме, защото я търсим за своя."

„Ако някой си въобразява, че получава повече Бог в молитва, вглъбение, отколкото край камината или на двора, той върши същото като да увие плащ около врата на Бога и да го натика под някоя пейка. Защото който търси Бог по начин, той получава начина и пропуска Бога. А който търси Бог без да го търси, той го вижда такъв, какъвто е Бог в себе си. Такъв човек става самия живот и може да се нарече Божи син.”

„Единственото нещо, което ще гори в ада, е онази част от теб, която е вкопчена в живота ти: спомени, привързаност… Макар и да горят, то не е за да те накажат, а за да освободят душата ти.

Ако се страхуваш от смъртта и се държиш в живота, то самите дяволи ще дойдат да те изтръгнат от него. Но ако си достигнал мира си, същите дяволи ще са ангели, които те понасят далеч от земното.”

„Най-мощната молитва е тихият ум. Колкото по-безмълвен е умът, толкова по-съдържателна е молитвата. В тишината всичко е възможно.”

„Всяка сутрин започвай отначало.”