31.07.2013 г.

Разбиране

Опитностите, спомените, психичното ни минало...
са само свидетелство за липсата на разбиране в нас.
Когато нещо бъде разбрано, то се разтваря и освобождава възприятията за следващата действителност.
А след като човекът възприема себе си като сбор от прашни, фиксирани някога и мъкнати като вечен товар идентификации, то значи, че той все още нищо не е разбрал от своя път и от живота.
Всъщност разбирането не е нещо сложно, което се постига с труд и упоритост. Усилията на човешката воля са просто едно впрягане на целия този товар, който съзнанието е натрупало. Тоест, това е едно допълнително подчиняване на ограничението.
Разбирането не е процес на създаване на психични връзки, макар науката да твърди тъкмо това. Напротив. Разбирането е дело на чистотата от психични връзки. Чистият и необвързан със „знания” взор просто не изкривява проектирания в съзнанието ни образ. В първоначалния си вид той е действителен. В следващия миг е вече само спомен, който налагаме на психиката си, за да изгубим непосредственото възприятие.
Ако имаш нужда от разбиране обаче, никога не понасяй със себе си дори и един миг. Мигът е живот само в себе си. Мигът е вечността, докато е в себе си. Ти застояваш в съзнаването на даден миг и така създаваш времето и заблудата.
За да имаш разбиране, изхвърли всички разбирания.

23.07.2013 г.

овъпросеност

Въпросът е просто демонстрация на незавършеност.
Въпросът е търсенето, неспокойствието.
И в този смисъл – отношението към нещо е въпрос.
Отношението към въпроса си е въпрос, ако ще и отхвърляне да е, или желание за освобождение..

Отговорът пък е фрагментарност и в този смисъл - той също е въпрос.

И когато се осъзнаем като безпредметно „овъпросени” и се пуснем от себе си, понеже определено не сме си необходими, тогава изгасят звездите на въпросите и отговорите, за да грейне онова, което всеизпълва.