14.11.2017 г.

Паул Флеминг (немски поет, 17 век)



„Какво те плаши и какво те радва? И добрите,
и лошите събития са твое отражение.
Това си ти. И твоите суетни заблуждения
те водят тъй далеч от същността. Но ти опитай
да се завърнеш в нея, тоест в себе си. Защото
владеещият себе си владее и живота.”

23.10.2017 г.

Доген

“Да изучаваш пътя означава да изучаваш себе си. Да изучаваш себе си означава да забравиш себе си. Да забравиш за себе си означава да бъдеш осветен от всичко във вселената.”


“Когато влезеш навътре в морето океанът изглежда кръгъл. Но той не е кръгъл, нито квадратен, а характеристиките му са безкрайни в многообразието си.
И макар да има множество характеристики в този свят, а и в света отвъд този, ти виждаш и разбираш само това, което окото на твоя опит може да пипне.”


„Пребиваваш на някакво място, но ако наистина присъстваш в него, се появява и действието, което следва да упражниш, чрез което ти и твоето място се превръщате в опорна точка. Пътят не е дълъг, не е къс, не идва отнякъде и не отива нанякъде, а е самата тази опорна точка.
Следователно да срещнеш нещо по пътя си означава да го изпълниш до край. Това е мястото, от което пътят се разгръща. И в това границата на осъзнаването губи очертания, връхлита те внезапно самото майсторство на Буда.”


„Не ме питай къде отивам, защото докато вървя из този безграничен свят, всяка стъпка ми е дом.”


„Да видиш Буда
е като да си отвориш окото.
Да видиш Буда в себе си
е като да си изгубиш окото.”


"На върха на планината няма да намериш друга истина, освен тази, която си донесъл със себе си."

10.10.2017 г.

Св. Григорий Синаит

„Мръсното море на страстите може да се премине само със светлия и празен кораб на въздържанието и нестяжанието. Защото неумереността и привързаността към този свят привеждат във вълнение страстите, които потопяват сърцето и оставят след себе си само калта и мътилката на помислите.”

„Когато в тишина очакваш Бога, никога не приемай каквото и да било чувствено или духовно, което ти се представя образно нито извън, нито вътре в теб, та дори това да е образ на Христа. Ставай хладен и чужд към него, постоянно пазейки ума си да не си построи някакъв образ...”

„Умът сам по себе си има природната способност да мечтае. Той с лекота строи образи на онова, чрез което невнимателният може да си навреди, като го приеме... Винаги оставай негодуващ срещу мечтанията, като съхраняваш ума си постоянно безцветен, безвиден и безформен.”

1.10.2017 г.

Св. Теофан Затворник

„Ти казваш, че постоянно падаш. Така и ше бъде, докато в теб властват своеволието и самосъжалението. Това показва, че в твоето сърце властелин е Аз, а не Бога. Това е живеещият в нас грях на самолюбието, който поражда всеки друг грях.
Решението на човек да служи на Господа започва с отричане от себе си, а после – следване на Христос. Първият елемент изисква отхвърляне на всяко своеволие и самосъжаление – и в голямото, и в малкото.”


„Преуспяването в духовния живот е белязано с все по-голямо съзнание за собствената негодност.”


„Да пребивавате в благодатта можете като помните за Бога и за смъртта, и винаги имате в душата си чувството за смиреност и съкрушение.”


„Грехът отделя човека от Източника на живота, и го вкарва в разрез с всички закони, действащи и в него самия, и в природата, те е чудно, че изобщо грешникът остава жив след греха. Болният, преди да предприеме каквото и да е, трябва да побърза да се очисти от греховете и да се примири в съвестта си с Бога. Това ще прокара път и към благоприятното въздействие на лекарствата.”


„Прекомерната грижа е болест на пропадналия човек, който се мъчи самичък да начертае съдбата си, като непрекъснато прави планове и непрестанно тича насам-натам, за да ги осъществява. Тази трескавост замъглява разума, охлажда сърцето и по този начин отдалечава от Бога.”


„Внимателно наблюдавай дали не си управляван от самолюбието и не си успял да разбереш, че си никой и нищо. Неговото първо изискване е всичко да бъде според собствената воля и ако не се случва така се оплакваме и ядосваме на бога и ближните.
Самолюбието е лукаво и може да се скрие и зад съкрушени думи, утвърждава се хитро в сърцето и тогава ние балансираме между самоподценяване и самовъзвеличаване.”


„Ако възложиш надеждите си на собствените усилия и борба, тогава Бог ти е излишен. Разбира се, ако сам не се потрудиш, Бог няма да го направи вместо теб. Бори се до самия край, но вярвай, че истинската грижа е в ръцете на самия Господ.
Как да останем готови да приемем Божията помощ?
Много е важно да познаем себе си като абсолщтно празен съд, да добавим съзнанието за собствената си немощ, да го изпълним с нашите усилия и да увенчаем всичко с упованието, че само Бог може да направи това и знае как.”


„Доволен си заради радостта и утехата, които чувстваш, което е нормално. Н овпрочем, внимавай да не започнеш да мислиш, че нещо си открил. Такива мисли идват от противника и отвеждат в пропаст.
Ако задържиш в ума си мисълта за състоянието, веднага ще последват спомени за предишните ти дела и борби. Като резултат ще вземеш решение да действаш все по определен начин. Така ще паднеш в самодоволство и фалшива вяра, че духовното израстване е в твоите ръце. Молитвата ти ще стане празна. Утеха ще намираш в спомена за предишното, а не в сегашното състояние. И тогава би трябвало дълбоко да въздъхнеш и да осъдиш себе си.”


„Мечтанията показват, че душата е самонадеяна. От нея се отдръпва Божията милост.”

14.09.2017 г.

Св. Исаак Сирин (7 век)

„Този, който почувства своя грях, е по-високо от онзи, който с молитвата си възкресява мъртви.”


„Добродетелите са свързани със страдание и онзи, който бяга от страданието, несъмнено се отдалечава от добродетелите.
Скърбите раждат смирение. Докато не придобием истинско познание, ще се приближаваме към смирението между изкушения. А който пребивава в добродетели без да познава страданието, бива воден към гордостта.”


„Повече се страхувай от навика, отколкото от врага.”


„Всички воденици мелят за Божия полза. Бог не права добро от злото, а с пробуденото зло буди заспалото добро.”


„Благодатта още щом забележи, че човек започва да мисли много за себе си, веднага допуска да се усилят и укрепят изкушенията против него, докато той не познае своята немощ.”


"Човекът, по божия образ, е създаден безстрастен.
Страстите са нещо придатъчно, за което е виновна душата.
Ако чувствата бъдат покрити с пълна тишина, чак тогава душата ще открие своите истински съкровища."

31.08.2017 г.

Пиер Буаст (френски литератор, 1765-1824)

„Разумността вижда само един път и тръгва по него. Неспокойният ум вижда десетки пътища и не знае кой да избере.”


„Този, който държи веригата, не е по-свободен от този, който я носи.”


„Мнимата ни цивилизация
е просто едно изтънчено варварство.”


„Падането просто връща човек на мястото му и именно с това придава ново измерение на неговите заложби.”


„Реално никой не може да управлява собствените си мнения и предпочитания,
но нека поне управляваме техните прояви.”


„Обикновеният ум вижда десет пътеки и не знае коя да избере. А изключителният ум вижда само един път и не може да не тръгне по него.”


„Последната степен на мъдростта е да разберем, че ни липсва.”

17.08.2017 г.

Линдзи (Риндзай) - един от най-влиятелните дзен-учители, 9 век

„Умът няма форма и се простира в десетте посоки.
В окото той е виждане, в ухото – чуване...
Но в основата си е чисто излъчване и само като се раздели преминава в шестте сфери на осезанието. Но ако умът е празен, където и да си, нищо не те ограничава.”



„Оставете в покой този непрестанно търсещ ум и ще изчезнат различията между вас и Буда. Но понеже ви го няма вътрешното упование, вие го търсите. И дори с това търсене да намерите нещо, то не би могло да е повече от описание. Никога умът няма да достигне живия Буда, не правете тази грешка. Ако не го виждате тук и сега, значи тръгвате по пътя на безбройните прераждания и мириадите светове, хванати във хватката на обстоятелствата и се раждате в катакомбите на пепелта.”



„Аз знам от къде идваш. Но идваш ли от определен път, това е същото като да си се загубил. Ако не идваш от определен път, значи че си се завързал без въже. Никога не спекулирай – дали си разбрал или не си разбрал – и в двата случая грешиш. Стоиш тук от много дълго време. Внимавай за себе си.”



„Не приемайте моята гледна точка, защото това означава, че не вървите. Като не си осъзнал празнотата на всичко, можеш да срещаш само прегради.
Човекът на Пътя се приспособява към условията, такива, каквито са и чрез това изтощава кармичните зависимости от миналото. Приема нещата, такива, каквито са и ги облича като дрехи. Върви, когато върви; стои, когато стои. И никога не би му хрумнало да търси пътя към Буда. Защо? Човек от миналото е казал: ‘Ако търсиш бъда не просто създаваш карма, но го превръщаш само в предвестник на живота и смъртта.’”



„Ако правиш добро ще те постигне признанието. Признанието не е изгода, но изгодата ще го последва. Изгодата не е борба, но ще я създаде. Понеже борбата взима жертви, осъзнатият човек избягва да прави добро.”



"Не се обвързвай. Ако срещнеш Буда - убий го."



„Няма Буда, няма Дхарма, няма нищо за практикуване и никой за просветление. Какво точно търсите, та си счупвате краката? Вие си слагате една глава върху тази, която вече имате. Нима ви липсва нещо? Нито навън има нещо за достигане, нито вътре – нещо за постигане. Къде си мислите, че ще отидете, ако напуснете, както сте пожелали, трите сфери? Няма такива сфери, които са казали: ‘Ние сме трите сфери’. Вие ги проявявате и взимате мерките на света, та им давате и имена. Сферата на желанието е не друго, а твоята мисъл за притежание. Сферата на формата е не друго, а твоето напрежение. Сферата на безформието е не друго, а твоята заблуда.”



„Нито има истина извън ума, нито пък вътре в него има нещо за осъществяване. Все казвате, че трябва да се упражнявате, че нещо трябва да постигнете. Та дори и да има нещо, което се достига с упражнение, то няма да е друго, освен раждане и умиране, карма. Удържате потока от мислите, търсите покой – вие сте еретици. Това са изкуствени напъни. Не си ти това, което има да се развие и не става с разкрасяване. Но ако оставите красотата да си е красота, всичко ще почерпи от това.”



„Моята истина е различна от вашата. Не виждам разлика между светско и свято и не пребивавам в абсолюти. Гледам направо през тях и така няма как да се заблудя."


„Няма външни феномени, а вътрешното е непостижимо. Няма нищо повече от това – да сте обикновени.”



„Когато умът ви се съмнява, той е погълнат от земята. Когато умът е привързан, той е удавен във водата, Когато умът е раздразнен – изгаря в огън. Когато умът е доволен – е продухан от вятър (въздух). Вижте добре тези неща и условията повече няма да ви завихрят около себе си.”



Дори и непосредственото и спонтанно прозиране в истината е само лекарство, което се употребява за конкретна болест на ума. Не съществува истинска доктрина. Ако има знания, те са само открити заявления, публични обяви. И да имат ефект, те могат да обяснят само някакво време.
Ако хората търсят истината - те я загубват.
Вие мислите чрез придобиване и загуба, чрез което само трупате карма. И сте невежи за себе си и света."



„Вие всички трябва да разберете за човека, играещ си с отраженията на светлината.
Когато разберете, ще откриете извора на просветлението – мястото, в оето сички потоци се връщат, независими къде са били и какво са правили. Вашето тяло не може да изяви истината. Кое е това, което може да я изяви, или приеме? Самата светлина е винаги ясно пред очите ни – без форми и в цялост. Тя е тази, която може да вижда и изявява истината.
Просто не позволявайте тя да бъде смущавана от усещания и разбирания, които блокират ума и го заставят да се движи по обекти. Това го отдалечава от същността. Това е причината за връщането в този свят, в който сте подвластни на всички страдания.”





24.07.2017 г.

Саймън Тагуел (съвременен доминикански монах)

„Старанието да бъдем непрекъснато добри няма да ни направи етични великани, а позьори.
Съвършенството, доколкото е постижимо в този живот, е неочаквано зависимо от готовността ни да бъдем несъвършени.”


„Христос трябваше да пострада и да умре, защото човечеството се намира в страданието и смъртта.За да изкупи човечеството, пастирът трябва да отиде там, където са овците. Всяко друго изкупление би било неистинско.
Подобна адекватност се изисква обаче и от страната на изкупваните. Ако искаме да бъдем изкупени, трябва да осъзнаем къде сме.”


“Разликата между простото действие (заради действието) и опитът да бъде постигнато нещо, е че първото идва от пълнота, а второто недостатъчност.”


„Каквото и да сме сторили в миналото – добро, лошо, голямо, малко, то няма същинско отношение към стоенето ни пред Бога. Единствено Сега ние се намираме в Неговото присъствие. А „Сега” е винаги пустиня, в която нямаме усещане за това – от къде сме минали. Ние притежаваме определен образ за себе си и за живота си в настоящето единствено ако имаме минало и ако правим опит да програмираме бъдещето. Но в голото Сега няма място за поместване на образи. И точно тук, на това място, е Бог. Бихме могли да го наречем и „никъде”.”


„Опасността при нашите добри дела, духовни постижения и прочие, че ще си създадем от тях картина за себе си, в която ще разположим доволството си. Тогава самодоволството ни ще замени благодатта на Бога.”

22.04.2017 г.

Луис де Леон (испански августинец, поет, богослов от 16 век)

“Спокоен е животът на онези,
които нямат уши за празната врява на света.
Само в тях липсват съпротиви,
поради което могат да видят стъпките
на малцината от древността,
които са слели с мъдростта.

Не ги интересува дали имената им
ще бъдат въздигнати от славата,
за да ги размятат ветровете из устите на хората.
Нищо от това не ще възпеят
искрено отдадените на истината.”


 „Отдаден на мечтание, човек забравя съкровеното.
И някакво безумство му разсейва сетивото
от единствено Доброто и Начало на вселената.
И гони сенките дорде му изтече живота.”


„Далече от човешки мнения,
аз дълго време бях затворен.
Щастлив съм – мълчалив и морен
в откритото усамотение,
спасен от тоя свят злосторен.
И с бедничка софра и къща,
сам сред безкрайните поляни,
в наслада дните си превръщам –
към Бога само се обръщам
и нищо недобро не храня.”

12.03.2017 г.

Тик Нат Хан (съвременен дзен учител, номиниран за Нобелова награда за мир)

„Някои смятат, че будизмът практикува разтваряне на себето. Те не разбират, че няма себе за разтваряне. Има само представа за себе – за преодоляване.”


"Когато чуем нещо ново, го сравняваме със своите представи. Ако им съответства го приемаме за правилно. Ако не - го отхърляме като погрешно. И в двата случая не можем да научим нищо."


„Тук сме за да се събудим от илюзията си за отделност.”




„Хората обикновено насичат реалността на части и не виждат взаимозависимостта на всички явления. Да виждаш едното във всичкото и всичкото в едното означава да пробиеш великата преграда – привързаността към измамната представа за аза. Тя означава да вярваш в наличието на различни самостоятелни битиета в различните неща. Разбиването на тази илюзия е равносилно на избавление от всички страхове, напрежения и страдания.”


 

25.01.2017 г.

Сю Хън

„Основата – това е всеобхватното отсъствие на форма.”



„Задачата на човека е да познае първоначалната субстанция, чрез разкриването на първоначалното сърце в себе си, нямащо нищо общо с придобитото от опита и възприятията сърце.
До него се достига чрез освобождаване от възгледи.”



„Истинското знание не е различно от истинското действие. Едното е опората на другото.”



„В първоначалната субстанция се извършват два процеса, които могат да се назоват като „отваряне” и „затваряне”. Затварянето произвежда една инертност, от която се образува материята. Паралелният процес на отваряне образува духа. Тази субстанция е присъстваща във всички, като са различни степените на отвореност, но отварянето и затварянето могат да се взаимопревръщат.”


--------------------------------------------------------------

Сю Хън - Hsu Heng, 13 век, възпитател на аристокрацията, съветник на императора, съвместващ даоизма и конфуцианството

12.01.2017 г.

Херман Хесе

"Когато отмине гладът за преживявания не остава по-силен глад от този да забравяш."



"Единични, пълни с отчаяние книги, като „Ecce homo“ на Ницше, сякаш показваха някакъв път, накрая обаче те показваха още по-ясно безпътицата. Струваше ни се, че психоанализата е едно помощно средство и тя донесе напредък, но още никой автор, нито психоаналитик, нито школуван в анализата поет, не е освободил този вид психология от бронята й, изградена от прекалено тесен, прекалено догматичен и прекалено суетен академизъм.
Стига, проблемът е достатъчно тълкуван. Щом аз като писател, поканен да чета от моите ръкописи, застана с лист в ръка пред хората, този проблем ми се изпречва в концентрирана форма, превръща страниците в ръката ми в нещо ужасно, прави два пъти по-силна изгарящата ме жажда за откровеност, без съобразяване с красотата. В такъв час най бих искал да угася светлините и да кажа на хората: „Нямам какво да ви прочета, нямам и какво да споделя, освен че се старая да се избавя от лъжата. Помогнете ми в това и нека си отидем вкъщи.“"




"Не може ли, в края на краищата, човек да се откаже от всеки избор и просто с главата напред да скочи към съдбата и да се остави във властта на случая? Вместо да се мъчи и тормози, а след няколко часа, пак разочарован и тъжен, да се възправи пред неизбежността на обстоятелствата, не е ли по-мъдро да се покори на слепия жребий и да приема първите предложения?
Не би ли било по-добре да оставиш всичко това на Бога и да се откажеш от целия театър?"




"Всяко явление на земята е едно иносказание и всяко иносказание е отворена врата, през която душата може, ако е готова, да стигне до съкровената същност на света, където аз и ти, светлина и мрак се сливат в едно.
Разбира се, малцина минават през вратата и се отказват от красивата привидност."




“В живота ти си търсил много. Търсил си уважение и щастие, знание, търсил си мен... Всичко това са били само хубави видения, а те ще те напуснат, както сега те напускам и аз. Аз вече не откривам видения, не търся нищо и се завръщам у дома и ми остава да направя само една малка стъпка, след която ще съм си в родината.”




„Не съществува узнаване на неща. Едно знание съществува само и то е навред, в мен, в теб, във всеки предмет. И това знание няма по-върл противник от стремежа към знание.”