„Ти казваш, че постоянно падаш. Така и ше бъде, докато в теб властват своеволието и самосъжалението. Това показва, че в твоето сърце властелин е Аз, а не Бога. Това е живеещият в нас грях на самолюбието, който поражда всеки друг грях.
Решението на човек да служи на Господа започва с отричане от себе си, а после – следване на Христос. Първият елемент изисква отхвърляне на всяко своеволие и самосъжаление – и в голямото, и в малкото.”
„Преуспяването в духовния живот е белязано с все по-голямо съзнание за собствената негодност.”
„Да пребивавате в благодатта можете като помните за Бога и за смъртта, и винаги имате в душата си чувството за смиреност и съкрушение.”
„Грехът отделя човека от Източника на живота, и го вкарва в разрез с всички закони, действащи и в него самия, и в природата, те е чудно, че изобщо грешникът остава жив след греха. Болният, преди да предприеме каквото и да е, трябва да побърза да се очисти от греховете и да се примири в съвестта си с Бога. Това ще прокара път и към благоприятното въздействие на лекарствата.”
„Прекомерната грижа е болест на пропадналия човек, който се мъчи самичък да начертае съдбата си, като непрекъснато прави планове и непрестанно тича насам-натам, за да ги осъществява. Тази трескавост замъглява разума, охлажда сърцето и по този начин отдалечава от Бога.”
„Внимателно наблюдавай дали не си управляван от самолюбието и не си успял да разбереш, че си никой и нищо. Неговото първо изискване е всичко да бъде според собствената воля и ако не се случва така се оплакваме и ядосваме на бога и ближните.
Самолюбието е лукаво и може да се скрие и зад съкрушени думи, утвърждава се хитро в сърцето и тогава ние балансираме между самоподценяване и самовъзвеличаване.”
„Ако възложиш надеждите си на собствените усилия и борба, тогава Бог ти е излишен. Разбира се, ако сам не се потрудиш, Бог няма да го направи вместо теб. Бори се до самия край, но вярвай, че истинската грижа е в ръцете на самия Господ.
Как да останем готови да приемем Божията помощ?
Много е важно да познаем себе си като абсолщтно празен съд, да добавим съзнанието за собствената си немощ, да го изпълним с нашите усилия и да увенчаем всичко с упованието, че само Бог може да направи това и знае как.”
„Доволен си заради радостта и утехата, които чувстваш, което е нормално. Н овпрочем, внимавай да не започнеш да мислиш, че нещо си открил. Такива мисли идват от противника и отвеждат в пропаст.
Ако задържиш в ума си мисълта за състоянието, веднага ще последват спомени за предишните ти дела и борби. Като резултат ще вземеш решение да действаш все по определен начин. Така ще паднеш в самодоволство и фалшива вяра, че духовното израстване е в твоите ръце. Молитвата ти ще стане празна. Утеха ще намираш в спомена за предишното, а не в сегашното състояние. И тогава би трябвало дълбоко да въздъхнеш и да осъдиш себе си.”
„Мечтанията показват, че душата е самонадеяна. От нея се отдръпва Божията милост.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар