Райчо Русев - Райсън

НАКРАЯ

Накрая пак ще се смаля
и ще се върна при началото.
Ще стана чашка на лале.
Или пък розов цвят на ябълка.

Пак ще се сгуша до плета.
Ще чакам вятърът да мине.
Или врабче - да полетя,
да кацна горе, на комина.

Да видя цялата земя!
Оттам, ако ми бъде ниско,
със облака да полетя -
да срещам слънцето на изток.

Оттам - при някоя звезда
в съзвездието... Керацуда!
Ще гледам цяла нощ оттам.
И цяла нощ ще ви се чудя.

Накрая пак ще се смаля.
И ще се върна при началото.



СНЯГ

И откъде дойде това?
Нали се бях зарекъл,
че няма нещо на света,
което да харесвам?

А то е нищо, то е - сняг.
Вървиш като замаян,
завърнал се на тоя свят,
а откъде - не зная.

И пак си малкото дете.
И всичко си е същото.
Но ти си вече посветен,
че празникът ще свърши.

И кроткият снеговалеж,
загадъчен и ласкав,
така те моли да умреш,
преди да си пораснал.

Студено. Тихо е. Тъга.
И приказката става:
Светът воюва със Смъртта
и тя го побеждава.

И ето: властва над света
магията ѝ бяла.
Но там - кокиче под снега.
И всичко - отначало.



ЛИЧНО

Като дойде време да си ходя,
ще помоля само за това:
умълчи си песните, Природо,
там, където легна. Само там.

И не пускай никого наблизо!
Птиците си, ако съм поле,
зверовете, ако стана извор.
хората - ако съм бил поет.

Никой да не разбере къде съм.
Да не ми се рови във съня.
Сам от тишина съм станал песен,
сам ще се престоря тишина.



ЕДНА ДУМА

Човече, вече не съм тоя.
По-друг ми е характерът.
Не се надвиквам със прибоя.
Не се надбягвам с вятъра.

Не се надлъгвам с месечината.
Взех нещо да забравям.
Ако попитам за причината,
във хор ще викнете: годините!
И може би сте прави.

Аз исках да постигна Смисъла -
и стигнах до децата.
Да вникна исках във Написаното -
стигнах до цитати.

Аз исках да науча колко са
лицата на Добро и Зло.
В две думи да заключа Космоса,
а можело в една: живот.



БЛАГОДАРНОСТ

С какво заслужих тая щедрост?
Сам си завиждам скришом:
морето даде да го гледам,
небето - да го дишам.

И ходя, и усещам виното...
На всичкото отгоре
ми дадена и немислимата
възможност да говоря.

Две думички за тоя свят,
във който съм на гости.
Едната е: благодаря!
А другата е: още!

Две думи с клечка на брега,
на пясъка изписвам.
Изми ги първата вълна.
А бях написал: жив съм.



ВРЪЩАНЕ

Към Праначалото. Обратно!
Назад във времето и разума!
Докато стигна до Тъмата.
До Хаоса. До протоплазма.

Докато свърша да сънувам,
и в живи багри проговоря,
а болката, че съществувам,
във светлината се разтвори.

Светът в сърцето ще се свие.
Свръхмалка. И накрая - прас!
И пак - свръхнови. Тоест, вие.
И пак - Начало, Дарвин, Маркс...




КАКВО ДА ВИ КАЖА

Каквото ви каже животът - това.
А той си говори наслуки.
Не подбира момент, не подбира слова,
а те подпира с юмрука.

Какво да ви кажа? Живот е това.
Децата. Борбата за хляба.
И друго съм чувал, но там сетива
и думи човешки не трябват.

Какво да ви кажа?
За малко сме тук.
От слънцето благословени.
За светлите истини питайте друг.
За тъмните истини - мене.



--------------------------------------------------------
Из "Стиховей", 2010 г.