Йохан Таулер

“Съзнателен за себе си става онзи, който добре разбира, че е нищо освен един празен и безполезен съд, в който може да бъде излята не слава, а само постоянно разпадане. Само този съд може да бъде запълнен с нещо от Бога.
Но Противникът и природата подмамват човека с ползите от неговите добродетели, с които той започва да се мисли за богат и независим. А правилото срещу духовната алчност е да знаеш, че си клет, нещастен, беден, сляп и гол.”



„Трима крале владеят света: похотта на плътта, похотта на очите, гордостта на живота. Те властват и във външната материя и вътре в ума, като последните са прикрити по много различни начини и често стоят зад твърде добри лица, поради които не виждаме близкостоящото си падение.”



„В момента когато човек установи, че всички бури, мисли и фантазии са се укротили напълно и когато в следствие на това бива отворен за божественото, тогава се появява също и Врагът и търси да намери нещо свое. Той атакува, пращайки дразнения и мисли на човека. Към тях обаче човек не трябва да обръща вниманието си, а да ги остави просто да преминат през него. Понеже само ако нито ги хареса, нито ги отхвърли, Врагът ще продължи по собствения си път, останал с празни ръце. А цялата тази атака ще донесе на човека духовен напредък.”



„Когато Бог е решил да действа, не се е нуждаел от нищо, освен от самото нищо. Затова и нищото е много по-възприемчиво за неговите намерения, отколкото което и да е нещо.
Осъзнай в дълбините на сърцето си, че в същността си и ти си нищо и особено, че твоите удовлетворения и дори самите ти проявления възпрепятстват у теб делото Божие.”



„Не служи на Бога онзи, който му служи по свой начин.
Когато Бог поведе такъв по някой непознат път, онзи се обръща назад и губи уважението си към всичко, което го заобикаля. Той се отвръща тогава и от Бога. Защото Бог е във всичко и чрез всички неща може да му се служи напълно. Който не вижда това изпуска възможностите си и е разединен в делата и пътищата си, с всички и всичко.”



“Ако искате да сте ученици на Исус Христос, трябва да се освободите от всичко създадено и особено, колкото се може повече, от всичко, което правилно и искрено можете да определите за необходимо.
Точно както Марта с толкова внимание и любов е прислужвала на Господ и учениците му, но той и казал, че всичко това е излишно и че е нужно само едно.
Ако сте съзнателни в сърцата си сами ще забележите колко често сме заслепявани от външните дела на любовта, които всъщност пречат на нашата възприемчивост за самото божествено вдъхновение. Макар че тези дела не са лоши сами по себе си, те не са най-доброто.
Светците обаче са избягали от света и всичко, за което човек се грижи (и за другите и за себе си) и са отишли там, където могат да намерят най-голямото си усамотение.
Само в истинска изолация и отказ от всичко човешко можем да намерим върховния мир и най-високото съвършенство.”



“Колкото човек умира за самия себе си и се отдръпва,толкова Бог, който е Животът, навлиза в него.”



„Бог дава на всичко - всичко, но човекът може да го получи
само ако се оттегли от себе си и Му се подчиниш изцяло.”



„Йоан казва: ‘В началото бе Словото’, защото в словото не ще намерим Бог, освен ако не се издигнем до Началото.
Трябва да се отвърнем от всички неща, които изключително много ни препятстват и поглъщат, за да попречат на неизменното спокойствие. За него – ние трябва напълно да се изпразним от всичките си дела, разбирания и страсти. За душата е необходимост да е празна и гола, за да навлезе в своето тайно Присъствие.
Само с ослепени очи можем да се научим да познаваме Единството.”



„Човекът, който иска да бъде добър, става толкова ангажиран с посяването на това семе, че се отклонява от пълната истина. Затваря сърцето си и не успява да погледне в него, така че сам се отдалечава от себе си и губи представа за това, къде всъщност се намира...
И тези желания трябва да бъдат пресечени. Но дори и прикрита, склонността за грях остава. Тя може да бъде победена само с пълното изглаждане на всяка неравност на земите в сърцето и уподобяване по този начин с Христос...
И тъй като човек от себе си не може нищо, му остава само да упражнява свещеното пречистващо страдание. ”



„В най-голямата смърт за сътвореното се намира най-сладкият и истински живот.
Ако умираш постоянно в себе си, постоянно се раждаш в Бог.
Можеш да умреш за всичко, освен за Бог. Но би се радвал на истинското божествено присъствие и уподобяване с него, ако си мъртъв за всички неща, подобен в желание и воля на онова, което никога не е добивало съществуване.”



Йохан Таулер, какво е Мария (душата девица)
“Три раждания имаше в Нея – първо в духа, после в душата и накрая в тялото. Така тя стана Дъщеря на Отца, Майка на Сина, Невеста на Светия дух, Кралица на Небесата и слуга на всичко сътворено. Майка на всички, които копнеят за помощта и. Храм на Бога. Тя ни извежда до Младенеца, за да преодолеем всичко.
Затова онзи, който желае да опознае повече себе си, трябва да отрази нейното уподобяване в огледалото на своето сърце и да се съгласува с него вътрешно и външно.”



"В Школата на Духа човекът учи мъдростта чрез смирение, познанието чрез забравяне, словото чрез мълчание, живота чрез умиране."