Саймън Тагуел (съвременен доминикански монах)

„Старанието да бъдем непрекъснато добри няма да ни направи етични великани, а позьори.
Съвършенството, доколкото е постижимо в този живот, е неочаквано зависимо от готовността ни да бъдем несъвършени.”


„Христос трябваше да пострада и да умре, защото човечеството се намира в страданието и смъртта.За да изкупи човечеството, пастирът трябва да отиде там, където са овците. Всяко друго изкупление би било неистинско.
Подобна адекватност се изисква обаче и от страната на изкупваните. Ако искаме да бъдем изкупени, трябва да осъзнаем къде сме.”


“Разликата между простото действие (заради действието) и опитът да бъде постигнато нещо, е че първото идва от пълнота, а второто недостатъчност.”


„Каквото и да сме сторили в миналото – добро, лошо, голямо, малко, то няма същинско отношение към стоенето ни пред Бога. Единствено Сега ние се намираме в Неговото присъствие. А „Сега” е винаги пустиня, в която нямаме усещане за това – от къде сме минали. Ние притежаваме определен образ за себе си и за живота си в настоящето единствено ако имаме минало и ако правим опит да програмираме бъдещето. Но в голото Сега няма място за поместване на образи. И точно тук, на това място, е Бог. Бихме могли да го наречем и „никъде”.”


„Опасността при нашите добри дела, духовни постижения и прочие, че ще си създадем от тях картина за себе си, в която ще разположим доволството си. Тогава самодоволството ни ще замени благодатта на Бога.”