2.05.2018 г.

Емил Чоран


„Който успее да победи страха, може да се смята за безсмъртен.
Тъй като без страха, смъртта губи смисъла си. Начин да се избегне това чувство, е примирението.
Съществата, които не познават изобщо страха, са като птичките в небето – четат съдбата си в извивките на облаците.”


„Само безотговорните могат да повярват, че са свободни в действията си.”


Всеки спомен е болестен симптом. Споменът е вид отрицание. Животът е чисто състояние.”


„Надяваш се, че ще спасиш името си, когато не можеш да спасиш душата си.”


Има нещо вълнуващо в припадъците на светците. Те доказват, че откровенията не могат да се посрещнат вертикално, че не  можем да останем изправени.”


„Да имаш мисли, означава да престанеш да благоговееш. Означава да се бунтуваш срещу тайнството, да провъзгласиш несъстоятелното.”


„Ние сме роби и си оставаме роби, докато не се излекуваме от манията си да се надяваме.”


„Животът, това е кичът на материята.”


„Като един истински иконоборец и аз разруших своите идоли, за да принасям жертва на техните отломки.”


„Казват, че събитията били тумори на времето.”



Няма коментари:

Публикуване на коментар